Mercaptopurine (DCI)

Синоними: Mercaptopurin (Spofa), Purinethol (Wellcome).

Лекарствени форми: Tabl. x 50 mg.

Действие: 6-меркаптопуринът е фармакологично активен метаболит на азатиоприна. Той взаимодейства с ензима хипоксантин-гуанин фосфорибозил трансфераза и се превръща в тиоинозинова киселина (TIMP). Този нуклеотид инхибира няколко ключови реакции в обмяната на инозиновите киселини и в резултат потиска биосинтезата на аденина и други пуринови бази. Имуносупресивното му действие се дължи на потискане на развитието на първичния хуморален имунен отговор, като засяга най-значително продукцията на антитела от класа IgG. Повлиява обаче и някои феномени на клетъчно медиирания имунитет – забавя отхвърлянето на кожни присадки. Степента на абсорбция при перорална употреба на препарата е около 50 %, пикови плазмени нива се достигат за 2 h. Свързва се с плазмените протеини 19 %. Има бионаличност 5 – 37 %. Плазменият му полуживот е 47 min при възрастни, а при деца – 21 min. Метаболизира се в черния дроб и се елиминира с урината. Преминава през плацентата и в майчиното мляко.

Меркаптопуринът се превръща в клетките в биологично активни рибонуклеотиди (“летална синтеза”), които действат като инхибитори на жизнено важни ензимни мишени. Те инхибират първото стъпало от синтезата на пурини de novo в туморните клетки. Взаимодействайки на конкурентна основа с тиминовите бази хипоксантин, ксантин и туанин, меркаптопуринът възпрепятства изграждането на нуклеиновите киселини и по този начин осуетява разрастването на злокачествено дегенериралите клетки от типа на парамиелобластите.

Показания: Като имуносупресивно средство се прилага с много добър ефект за лечение на някои алергични и автоимунни заболявания: автоимунни хемолитични анемии, висцерален лупус, ревматоиден полиартрит, хроничен хепатит, псориазис и други.

Прилага се при остра миелобластна левкоза, при хронична изострена миелогенна левкоза, лимфосарком и хорионепителиом на матката

Особености на приложение и дозировка: Обичайната доза при деца и възрастни е 2,5 mg/kg/24 h. Прилага се по една таблетка от 50 mg през 12 h в продължение на 10 дни. След паузи от по 3 дни се провеждат 3 – 4 такива лечебни курса.

Взаимодействие с други лекарства: При комбиниране с алопуринол, дозата на 6-МР се намалява до 25 % от обичайната тъй като алопуринола значително намалява скоростта на катаболизиране на 6-МР. Препаратът инхибира антикоагулантния ефект на варфарина.

Странични ефекти: Гадене, повръщане, левкоцитопения, тромбоцитопения, кръвоизливи, понякога токсичен хепатит, реверзибилна жълтеница, панкреатит, диария, кожни обриви, хиперурикемия, олигоспермия, лекарствена треска.

Противопоказания: Агранулоцитоза, костномозъчна хипоплазия, тежка хеморагична диатеза, кахексия, терминални състояния, увреждане на бъбречните функции, бременност и лактация.

 

Реклама