Moclobemid (DCI)

Синоними: Aurorix (Roche).

Лекарствени форми: Tabl. x 100 mg et x 150 mg.

Действие: Моклобемидът е антидепресант, който въздейства на моноаминергичната невротрансмитерна система в мозъка. Механизмът на неговото антидепресивно действие с обратимо анхибиране активността на МАО, предимно от тип А. По този начин се потиска метаболизма на норадреналина и серотонина, което води до повишаване на тяхната концентрация в мозъчните структури. Настроението и психомоторната активност на болните се подобряват. Моклобемидът спомага за благоприятното повлияване на дисфорията, нервното изтощение, затормозеността, липсата на инициативност и понижената способност за концентрация у депресивно болните. Тези ефекти се повлияват още в течение на първата седмица от лечението. Сънят на болните също се подобрява още в първите дни, въпреки че моклобемидът не притежава сънотворно и седативно действие. Скоростта на реакциите не се повлиява от аурорикса.

Маклобемидът се абсорбира напълно след приемане per os. След първия му пасаж през черния дроб неговата бионаличност намалява до 40 - 80 % в зависимост от внесената доза. Максималната плазмена концентрация се достига 1 h след орално приемане. Благодарение на своята липофилност моклобемидът се разпределя широко в тъканите на организма. С плазмените протеини се свързва слабо - около 50 %. Плазменият му полуживот е 1 - 4 h. Метаболизира се напълно в организма чрез окислителни реакции. Елиминира се с урината под формата на метаболити и само около 1 % в неизменен вид.

Показания: Лечение на депресивни синдроми от различни произход.

Особености на приложение и дозировка:

Взаимодействие с други лекарства:

Странични ефекти:

Противопоказания:

Свръхчувствителност към препарата. Състояния на остра психическа обърканост. Когато в клиничната картина на депресията преобладава възбудата или ажитираността, маклобемидът е контраиндициран или трябва да се приложи комбинирано със седативно средство, напр. бензодиазепинов препарат. В детска възраст не се прилага засега поради липса на клиничен опит.
Световъртеж, безпокойство, нервозност, сухота в устата, неясност на зрението, чувство на препълване на стомаха, диария или запек. Тези прояви могат да се дължат и на самото заболяване. В много редки случаи може да се наблюдава обърканост на съзнанието, което бързо изчезва след спиране на лечението.
Симетидинът забавя метаболизма на моклобемида, поради което при комбинирано приложение дозата за последния трябва да се редуцира наполовина от обичайната. Лечение с хетероциклични антидепресанти може да се започне веднага след спиране на аурорикса.
Лечението се започва с дневна доза 300 mg, разпределена в 3 приема. Таблетките се приемат с малко вода в края на яденето. Тази доза се задържа до края на първата седмица от започването на лечението, защото на биналичността на аурорикса продължава да се повишава. След това в зависимост от терапевтичния отговор, дозата може да се намали до 150 mg/24 h при добър ефект или да се повиши до 600 mg/24 h при липса на достатъчен ефект. При тежки чернодробни заболявания дозата на аурорикса се редуцира наполовина или даже на една трета от обичайната. При болни от старческа възраст и с ХБН не се налага адаптиране на дозировката. По време на лечението болните, особено тези с АХ, не трябва да приемат големи количества храна, богата на тирамин (сирене, банани, пушена риба, птичи черен дроб, шоколад, бира и други).
 

Реклама