Molgramostime (DCI)

Синоними: Leucomax (Novartis).

Лекарствени форми: Fl. lyophilisat x 150 µg (1.67.106 UI), x 300 µg (3.33.106 UI), x 400 µg (4.44.106 UI) et x 700 µg (7.77.106 UI) + fl. x 1 ml разтворител (вода за инжекционни разтвори).

Действие: Molgramostime, който е действащият принцип на препарата Leucomax, представлява рекомбинантен човешки гранулоцитно-макрофагоцитен колонии-стимулиращ фактор (r-HuGM-CSF), продукт на генното инженерство, като се изхожда от един щам на Escherihia coli, в който е кодиран генът на естествения човешки протеин, участващ в регулацията на хемопоезата и функционалната активност на левкоцитите – т.нар. гранулоцитно-макрофагоцитен колонии-стимулиращ фактор (GM-CSF). Той е водноразтворим негликолизиран протеин, състоящ се от 127 аминокиселини и има молекулна маса 14 477 далтона.

Молграмустимът стимулира in vitro пролиферацията и диференциацията на прокурсорите на хемопоезата, достигащи до продукцията на гранулоцити, на моноцити/макрофаги и на Т лимфоцити. Той не стимулира, нито потиска, растежа на туморните клетки. Леукомакс може също да повиши експресията на антигените от клас ІІ на главния комплекс на тъканната съвместимост върху човешкия моноцит и може да повиши продукцията а антитела. Всъщност r-HuGM-CSF има значителни ефекти върху функционалната активност на зрелите неутрофили, като увеличава фагоцитозата на бактериите, цитотоксичността и активацията на окислителния метаболизъм на неутрофилите, една важна реакция в системата на защита на пациента.

Инжектиран en bolus венозно или подкожно молграмостимът води до значително повишение броя на левкоцитите, главно за сметка на неутрофилните полинуклеари и допълнително за лимфоцитите и еозинофилите. Ефектът от еднократна доза молграмостим се проявява 1 до 4 h след инжектирането, а максималния ефект – след 6 – 18 h. Опитите на маймуни показват, че леукомакс увеличава броя на левкоцитите при левкоцитопения, последица от лечение с циклофосфамид.

Плазменият полуживот на молграмостима след венозно инжектиране е 1 – 2 h, а след подкожно – 2 – 3 h. Тази разлика е вероятно във връзка със забавената резорбция на мястото на подкожното инжектиране. Изглежда че молграмостимът се метаболизира и елиминира бързо.

Показания: Прилага се за съкращаване продължителността на тежки неутропении и техните компликации в следните случаи:

  • При фебрилни неутропении след проведена цитотоксична химиотерапия. Той обаче не е показан след приложение на цитостатици, които имат кумулативна миелотоксичност или предоминираща тромбоцитотоксичност, като интрозо-урейни препарати, Acetycine. В тези случаи приложението на леукомакс може дори да засили токсичността, специално върху тромбоцитния ред.

  • При пациенти, получаващи миелосупресивна терапия след автоложна или сингенична костно-мозъчна трансплантация. Леукомаксът не подобрява общата преживяемост, нито забавя решутите. Алотранплантацията не е индикация за приложение на леукомакс.

  • За лечение на неутропении, причинени от ганцикловир (DHPG), при пациенти с ретинит от цитомегаловирус (CMV), свързан със СПИН, след като е приложена ефикасна доза от DHPG след неуспех или контраиндикация за алтернативна терапия.

Особености на приложение и дозировка

  • За антиканцерозна терапия се прилага по 5 – 10 µg/kg/24 h подкожно. Лечението трябва да се започва поне 24 h след спиране на химиотерапията и трябва да продължи до повишаване на неутрофилите, позволяващо предотвратяването на инфекциозни епизоди. Препоръчителната начална доза е 5 µg/kg/24 h.

  • При трансплантация на костен мозък се прилага по 10 µg/kg/24 h във венозна перфузия в продължение на 4 – 6 h, като лечението се започва на следващия ден след присаждането и продължава до получаване ниво на неутрофилите > 1000/mm3 или в продължение максимално на 30 дни.

  • При ретинит от CMV, свързан със СПИН – провежда се лечение съчетано с DHPG, след неуспех или контраиндикация за едно ефикасно алтернативно лечение. Дозира се по 5 µg/kg подкожно един път дневно. След внасяне на петата доза леукомакс дозировката може да се адаптира по такъв начин, че броя на неутрофилите да е над 1000/mm3.

Особености на употреба

Странични ефекти

Биологични

  • намаление броя на тромбоцитите, нивото на хемоглобина и на албумините;

  • увеличение броя на еозинофилите (процентно и в абсолютни стойност).

В около 1 % от лекуваните с леукомакс са установени чрез теста ELISA (Enzyme-Linked immunosorbent Assay) и чрез биологично дозиране антитела срещу молграмостим. При тези пациенти не е установено снижаване на активността на леукомакс.

Противопоказания

: Бременност, по време на кърмене, свръхчувствителност към леукомакс, миелоидни хемопатии. Леукомакс не трябва да бъде прилаган за увеличаване дозировката на провежданата цитостатична терапия над обичайните дози. 
: При всички групи пациенти най-често наблюдавани биологични промени са:
: Клинични. По-голямата част от наблюдаваните вторични ефекти са леки или умерени. Тежките реакции и летално завършващите усложнения са редки. Най-честите странични ефекти са: треска, гадене, диспнея, диария, зачервяване, треперене, кожни реакции на мястото на инжектирането (при подкожно инжектиране), повръщане, умора, анорексия, болки по костите и мускулите, астения. По-рядко срещани са: неспецифична торакална болка, стоматит, главоболие, изпотяване, абдоминални болки, пруритус, периферни отоци, парестезии и миалгии. Рядко наблюдавани тежки реакции са: анафилаксия, бронхоспазъм, сърдечна недостатъчност, церебрални съдови смущения, обърканост, конвулсии, хипотензия, ритъмни нарушения, интракраниална хипертензия, перикардити, плеврални изливи, остър белодробен оток.
: Разтворът се приготвя непосредствено преди употребата. За целта във флакона с лиофилизат на леукомакс се вкарва 1 ml вода за приготвяне на инжекционни разтвори, разклаща се леко до пълното му разтваряне. По този начин се получава изотоничен разтвор, чието съдържание на молграстим съответства на количеството посочено на флакона. Този разтвор може да се използва за подкожно инжектиране. За приложение чрез венозна перфузия получения разтвор трябва да бъде допълнително разреден във флакон от 25 ml, 50 ml или 100 ml изотоничен разтвор на натриев хлорид или в 5 % воден разтвор на декстроза. Броят на използваните флакони с лиофилизат на молтрастим и тяхната концентрация трябва да бъдат такива, че приготвения разтвор да съдържа крайна концентрация на молгастрим по-висока или равна на 7 µg/ml. Така приготвения разтвор може да се съхранява 24 h в хладилник. Перфузията на разтвора може да се направи с перфузионни системи: “Trawenol IV Administrasion Set 2C 0001”, “Intrafix air”, “Infusion Sgerat R87 plus”, “Souplix”, “Travenol c 033”, “Steriflex”, “Intavis Air Eurolappe-Iso”, “Soluset” или “Linfosol Set”. Други системи не бива да се използват. Разтворът трябва да бъде безцветен или с бледожълт цвят, без преципитати. При перфузията се използват специални филтри от 0,20 – 0,22 µm, които свързват слабо протеините.
: Приложението на леукомакс трябва да става само под контрола на опитен хематолог или онколог. Първата доза трябва да се внесе под лекарски контрол. Дозировката на меукомакса е функция от терапевтичната индикация, но максималната денонощна доза на молграмостима не бива да надвишава 10 µg/kg.
 

Реклама