Mycophenolate mofetil (DSI)

Синоними: CellCept (Roche).

Лекарствени форми:

Действие:

Ефективността и безвредността на CellCept в комбинация с кортикостероиди и циклоспорин за профилактика на реакцията за отхвърляне на трансплантата при пациенти с бъбречна и сърдечна трансплантация е доказана, като подобрява преживяемостта през първата година след трансплантацията.

След перорално или венозно приложение CellCept се абсорбира бързо и напълно, като се метаболизира до активния метаболит МФК. Средната бионаличност на перорално приложения микофенолат мофетил е 94% в сравнение с венозно приложения. Веднага след трансплантацията (< 40 дни) средните стойности на степента на абсорбция (AUC) и на максималната серумна концентрация (Cmax) на МФК са приблизително 50% по-ниски при пациенти с бъбречни и сърдечни трансплантации, отколкото при здрави доброволци или стабилизирани пациенти с бъбречна трансплантация. Стойностите на AUC на МФК след прилагане на 1,0 g CellCept 2 пъти дневно в препоръчваната за пациенти с бъбречна трансплантация скорост на венозна инфузия в периода непосредствено след трансплантацията са сравними с тези след перорално приложение.

Храната не повлиява степента на абсорбция на микофенолат мофетил, когато той се прилага в дози 1,5 g два пъти дневно при пациенти с бъбречни трансплантати. Cmax на МФК се понижава с 40% при наличие на храна.

При пациенти със сърдечна трансплантация фармако-кинетичният профил на МФК е подобен с този на бъбречно трансплантираните.

Вторично повишение на плазмената концентрация на МФК се наблюдава обикновено около 6-12 h след приложението на CellCept, вследствие на ентерохепатална рециркулация. С плазмените промени МФК се свързва в 97%. МФК се метаболизира главно от глюкоронил-трансферазата в фенолов глюкоронид на МФК, който е фармакологично неактивен. In vivo той се метаболизира до свободна МФК чрез ентерохепаталната рециркулация. CellCept се елиминира с урината в 93% и в около 6% с фекалиите. По-голяма част (около 87%) се отделя в урината като глюкоронид на МФК и незначителна – по-малко от 1% като непроменена МФК.

Показания:

  • Показан е и за профилактика на остро органно отхвърляне на пациенти, получаващи алогенни сърдечни трансплантати.

Особености на приложение и дозировка:

При пациенти с бъбречна трансплантация за лечение на първо или рефрактерно органно отхвърляне се препоръчва дневна доза 3,0 g разпределен в 2 еднакви приема.

При пациенти със сърдечна трансплантация за профилактика на органно отхвърляне се препоръчва дневна доза от 3,0 g разпределена в 2 перорални или венозни приема по 1,5 g.

При болни с тежки бъбречни увреждания – креатинов клирънс под 0,42 ml/s, трябва да се избягват по-високи от 1,0 g два пъти дневно. При болни с чернодробни увреждания не се налага корекция на дозата. При пациенти в напреднала възраст препоръчваната доза при бъбречна трансплантация е 1,0 g два пъти дневно, а при сърдечна трансплантация – 1,5 g два пъти дневно.

Перорално приложение на Mycophenolate mofetil под формата на таблетки, капсули или орална суспенсия е предпочитания начин. Началната орална доза на CellCept трябва да се приложи колкото се може по-скоро след бъбречна или сърдечна трансплантация.

Венозно препаратът се прилага при пациенти, които не могат да го приемат per os. То трябва да се започне до 24 h след трансплантацията и се провежда в продължение на 14 дни, но следва да се премине към перорална форма на лечение, колкото е възможно по-скоро.

По време на лечението трябва да се контролира кръвната картина – първия месец всяка седмица, втория и третия – два пъти месечно, след това – всеки месец до края на първата година. Ако се развие неутропения под 1,3.103/ml лечението с CellCept се прекратява или се намалява дозировката.

Няма данни за ефективността и безвредността на препарата в детска възраст.

Особености на употреба:

Суспенсията за перорална употреба се препоръчва да бъде приготвена от фармацевт, съгласно приложеното към опаковката указание. В 1 ml от приготвената суспенсия се съдържат 200 mg Mycophenolate mofetil. Приготвената суспенсия е годна до 60 дни. Изчислената доза суспенсия се изважда с помощта на приложения диспенсер и се поставя направо в устата, без да се размесва с никакви течности.

Разтворът за венозна перфузия се приготвя като в 1 флакон от 500 mg се инжектира 14 ml 5 % разтвор на глюкоза и се разклаща леко до пълното разтваряне на лиофилизата. Съдържанието на два флакона се разрежда допълнително в 140 ml 5 % разтвор на декстроза за постигане на крайна концентрация 6 mg/ml. Получава се бледожълт разтвор, в който не бива да има неразтворени частички или промяна на цвета. Разтворът се инфузира в периферната или централна вена за не по-малко от 2 h. Инфузията трябва да се направи не по-късно от 4 h след приготвянето на разтвора. Mycophenolate mofetil не трябва никога да се влива бързо или под формата на болус. Трябва да се избягва директен контакт на разтвора с кожа и лигавици.

Взаимодействие с други лекарства:

Странични ефекти:

Противопоказания:

Като инхибитор на инозинмонофосфат дехидрогеназата Mycophenolate mofetil е противопоказан при пациенти с наследствен дефицит на хипоксатин-гуанин фосфорибозил-трансфераза при синдрома на Lesch-Nyhan и Kelley-Seegmiller.

Свръхчувствителност към Mycophenolate mofetil и микофенолова киселина. Бременност и кърмене. При жени във фертилна възраст лечение с Mycophenolate mofetil се започва само след отрицателен тест за бременност, направен не по-рано от 1 седмица. По време на лечението и 6 седмици след преустановяването му трябва да се прилага ефективна контрацепция, като се използват най-малко 2 контрацептивни метода. При кърмачки лечението може да започне, само ако се прекъсне кърменето.
Основните нежелани реакции, свързани с приложението на Mycophenolate mofetil в комбинация с циклоспорин и кортикостероиди включват: диария, лекоцитопения и неутропения, повръщане и сепсис. Честотата на опортюнистични инфекции е с около 10 % по-висока при лекуване с CellCept, отколкото при лекуваните с азатиоприн. Пациентите в напреднала възраст, получаващи CellCept, са с по-голям риск по отношение на определени инфекции, например CMV-инфекция с тъканна инфазия, към стомашно-чревно кървене и белодробен оток. Пациентите с бъбречна или сърдечна трансплантация, лекувани с Mycophenolate mofetil като част от имуносупресивна терапия, са изложени на повишен риск от развитие на лимфоми и други злокачествени заболявания, особено рак на кожата.
При едновременното приложение с антиацидни средства, съдържащи магнезиев и алуминиев хидроксид, намалява абсорцията на Mycophenolate mofetil. Не се препоръчва комбинацията му Azathioprine, тъй като и двата медикамента потенциално подтискат костния мозък. Не е подходящо едновременното му приложение с лекарства, които се намесват в ентерохепаталната циркулация, например холестирамин, тъй като могат да намалят неговата ефикасност. Може да бъде прилаган с антитимоцитен или антилимфоцитен глобулин, с ОКТ 3, циклоспорин и кортикостероиди за профилактика на реакции на остро отхвърляне на бъбречен или сърдечен трансплантат.
Таблетките не трябва да се стриват, а капсулите не трябва да се отварят или смачкват, а да се приемат цели. да се избягва инхалирането или директния контакт с кожа и лигавици на прахове, съдържащи се в капсулите CellCept. тъй като микофенолат мофетил е показал тератогенни свойства при експериментални проучвания.
При пациенти с бъбречна трансплантация препоръчваната доза за профилактика на органното отхвърляне е 2,0 g разпределена в 2 приема по 1,0 per os или чрез венозна инфузия. Прилагана е и дневна доза 3,0 g разпределена в 2 приема по 1,5 g но не е доказана по-голяма ефикасност при пациенти с бъбречен трансплантант. При пациенти, получаващи дневна доза 2,0 g се наблюдава по-добър профил на безвредност в сравнение с тези, които получават доза 3,0 g CellCept.
CellCept е показан за профилактика на остро органно отхвърляне и за лечение на първо или рефрактерно органно отхвърляне при пациенти, получаващи алогенни бъбречни трансплантанти.
Mycophenolate mofetil е 2-морфолиноетилов естер на микофеноловата киселина. Микофеноловата киселина е мощен, селективен, некокурентен и обратим инхибитор на инозинмонофосфат дехидрогеназата. Mycophenolate mofetil инхибира пътя на синтезата de novo на гуанозиновите нуклеотиди без последващо включване в ДНК. Механизмът, по който МФК потиска ензимната активност на инозинмонофосфат дехидрогеназата изглежда има отношение към способността на МФК да наподобява структурно едновременно никотинамидаденин динуклеотид и каталитичната водна молекула. Това предотвратява окислението на инозин монофосфата до ксантоза – 5’-монофосфат, което е практическа стъпка в de novo гуанозин нуклеотидната биосинтеза. Микофеноловата киселина има по-мощни цитостатични ефекти върху лимфоцитите, отколкото върху други клетки, тъй като Т и В лимфоцитите критически зависят в своята пролиферация от de novo синтезата на пурини, докато другите типове могат да използват резервните пътища.
Caps. x 250 mg; Tabl. x 500 mg; Pulvis pro susp. шише 225 ml с един адаптор и два перорални диспенсера; Fl x 500 mg pro infus i.v.
 

Реклама