Nadolol (DCI)

Синоними: Corgard (Sanofi-Winthrop), Corgard (Princeton).

Лекарствени форми:

Действие:

Приет перорално има ентерална резорбция 30%. С плазмените протеини се свързва в 20 – 30% Началото на действието му варира, достига максимални плазмени концентрации за 3 - 4 h с продължителност на действие 17 – 24 h. Плазменият му полуживот е 16 - 24 h. Не се метаболизира и се излъчва предимно с урината (73%). Не се преминава хемато-енцефалната бариера. Преминава през плацентата и в майчиното мляко.

Показания:

Обичайна дозировка:

Особености на приложение и дозировка:

Взаимодействие с други лекарства:

Странични ефекти:

Противопоказания:

Бронхиална астма, астматиформени бронхити, брадикардия, СН, АV блок, синдром на Raynaud, захарен диабет на инсулиново лечение, метаболитна ацидоза, бременност.
Брадикардия, поради отрицателния си инотропен ефект може да изяви латентна или да засила манифестна СН, АV блок. Не се препоръчва при повишена периферна съдова резистентност – може да причини синдром на Raynaud. Гадене, повръщане, диария, бронхоспазъм, хипогликемични реакции. При внезапно спиране на лечението може да се развие “синдром на отнемането”, поради което прекратяването на лечението трябва да става постепенно в едноседмичен срок.
Потенцира действието на другите антиаритмици. Увеличава серумните нива и токсичността на венозно приложените лидокаин и аминофилин.
Приема се еднократно сутрин. При ХБН е необходима редукция н адозата или по-рядко приемане в зависимост от стойностите на серумния креатинин, тъй като се излъчва предимно с урината. Максималната дневна доза е 320 mg. Не се прилага при деца.
Per os: 40 – 80 mg/24h.
Тахикардия зависими надкамерни и камерни аритмии при ИБС, АХ и тиреотоксикоза. Лека и умерена артериална хиперотния, за лечение и профилактика на стенокардни пристъпи. Други: мигрена, агресивно поведение, есенциален и литий индуциран тремор, за намаляване на вътреочното налягане, кървене от варици на хранопровода и други.
Надололът е кардио-неселективен бета-блокер без вътрешна симпатикомиметична активност и без мембраностабилизиращ ефект. Антиаритмичният му ефект се дължи на блокада на бета-адренергичните рецептори в миокарда и на отрицателното му бат-мо, дромо- и хронотропно действие. Потиска възбудимостта на синусовия възел и на ектопичните огнища, особено когато тя се дължи на ексцесивна симпатикусова стимулация. Забавя скоростта на бавната спонтанна деполяризация (фаза 0) и на бързата деполяризация, без да променя съществено потенциала на покой и фазата на реполяризация. На молекулно ниво антиаритмичният му ефект се обяснява с потискане на аритмогенната активностна сАМР. Антихипертензивният му ефект се дължи на блокиране на бета-адренергичните рецептори в сърцето и юкстагломеруларния апарат и намаляване на рениновата секреция. Има антистенокардно действие, дължащо се на намаляванена кислородната консумация на сърцето.
Tabl.x 80 mg.
 

Реклама