Natrium mercaptoethansulfonatum

Синоними: Uromitexan (Asta med.), Uromitexan (Lab. Sarget).

Лекарствени форми: Amp. x 400 mg/4 ml pro infus. i.v.

Действие: Uromitexan е антидот на акролеина, метаболит, който се образува в процеса на биотрансформацията на оксазафосфорините – Cyclophosphamide и Ifosfamide (Holoxan) и действа дразнещо на лигавицата на пикочния мехур, като води до развитието на хеморагичен цистит, завършващ нерядко летално. Уромитексанът блокира акролеина под формата на стабилен, разтворим тоиоестер, който се елиминира бързо и изцяло от организма. Цитостатичната активност на оксазафосфорините не се повлиява от уромитексана. След венозно инжектиране месна се трансформира бързо в плазмата в димесна. Последният се абсорбира от бъбреците и на тяхно ниво се превръща отново в месна под въздействието на ензимните системи тиолова трансфераза и глутатион редуктаза и се излъчва бързо с урината в активна форма.

Показания: Прилага се за неутрализиране на уринарната токсичност на оксазафорините циклофосфамид и ифосфамид и профилактика на хеморагичния цистит, едно от тежките усложнение при лечение с тези цитостатици.

Особености на приложение и дозировка: Урометексан се прилага във венозна перфузия. След отварянето на ампулата нейното съдържимо се разрежда ex tempore в 100 ml изотоничен разтвор на натриев хлорид. След разреждането разтворът е стабилен поне 6 h. Има два метода на приложение на венозната перфузия с урометексан.

  1. Необходимата доза се изчислява на 60 % от дозата на оксазофосфорина (циклофосфамид или ифосфамид), която ще се приложи. От приготвения разтвор една трета от изчислената доза се перфузира още със започване на внасянето на цитостатика. Втората трета от изчислената доза се перфузират 4 h по-късно и последната трета – 4 h по-късно или 8 h след първата апликация.

  2. По втория начин урометексанът се внася чрез непрекъсната венозна перфузия, която започва четвърт час преди перфузията на цитостатика и продължава 8 до 12 h след края на същата, като общата доза на урометескана възлиза, даже надминава 100 % от внесената доза на цитостатика (10 – 30 mg/kg телесна маса).

Взаимодействие с други лекарства

Странични ефекти

Противопоказания

: Да се прилага внимателно при бъбречна недостатъчност, която може да облагоприятства развитието на енцефалопатия!
: Не са наблюдавани нежелателни ефекти при обичайната дозировка от 10 – 30 mg/kg на една перфузия с изключение на локална възпалителна реакция на венозната стена при директно инжектиране в отделни случаи. При едновременно приложение на ифосфамид и месна са описани няколко случая от енцефалопатия, винаги спонтанна реверзибилна.
: Несъвместимо е едновременното перфузиране в един флакон на урометексан с платина и нейните деривати!!
 

Реклама