Nitroprussid natrium (DCI)

Синоними: Naniprus (Sopharma), Nipride (Roche), Nipruss zur infusion (Schwarz), Nitropress (Abbott)

Лекарствени форми: Naniprus – amp. x 30mg + amp. x 5ml Sol. Glucosae 5%; Nipride – amp x 50mg+ amp. x 2 ml Sol. Glucosae 5%; Nipruss zur infusion – amp. x 60mg/5ml + amp. x 5 ml aqua pro inj; Nitropress – amp. x 50mg/2ml

Действие:

Действието му започва много бързо – 30-60 секунди, а максималният ефект настъпва 1-2 мин. след включване на перфузията и се прекратява за 1-10 мин. след спирането й.Внесен венозно, препарата се превръща в еритроцитите в свободен цианид, който се метаболизира в черния дроб с помощта на ензима роданаза в тиоцианит, който има време на полуживот 2мин. Последният се елиминра чрез бъбреците за 3-4 дни. Цианидни нива над 0,015mg/dl се асоциират с токсични явления.

Преминава през плацентата и в майчиното нляко.

Показания:

Рефрактерна хронична сърдечна недостатъчност, с самостоятелно или в комбинация с кардиоинотропни амини.

Първична белодробна хипертония.

Тежка АХ, хипертонични кризи, хипертонична енцефалопатия.

За контролирана хипотензия по време на анестезия с цел ограничаване на кръвозагубата.

Странични ефекти:

Взаимодействия с други лекарства:

Противопоказания:

Особености на приложение и дозировка:

В педиатрията се използва в дози 0,5-3 m g/kg/min. При малки деца не трябва да превишава 6 mg/kg/24h.

Разтворът за венозна инфузия се приготвя, като една ампула се разтваря в 1 литър 5% воден разтвор на глюкоза. Приготвя се ex tempore и се прилага само в клинична обстановка под строк лекарски контрол. Готовият разтвор се обвива с тъмна опаковка, което осигурява трайност до 24 часа. Ако максималната доза от 10 m g/kg/min не даде ефект за 10 минути, перфузията се прекратява. Да не се смесва с други лекарства в една банка.

Внася се в непрекъсната венозна инфузия чрез пеерфузор със скорост 0,5-10 m g/kg/min максимално в зависимост от хемодинамичните показатели и клиничното повлияване. Така дозиран препарата осигурява спадане на диастолното налягане с 30-40%. Денонощната доза не бива да надминава 120mg и на болния се инжектира ежедневно по 250-500 m g витамин В12 за да се избегне тиоцианатната интоксикация.
Артериална хипотония, коарктация на аортата, аортна истмус стеноза, артериовенозен шънт, хипотиреоза, метаболтна ацидоза, тежка чернодробна недостатъчност, бъбречна недостатъчност, енцефалопатии.
Едновременното приложение с други вазодилататори, ганглиоблокери, антихипертензивни, седативни и наркотични средства трябва да става много внимателно поради опасност от синергично понижаване на артериалното налягане. Да се внимава с пациенти, приемали клонидим. При пациенти, получаващи лекарства, които могат да индуцират метхемоноглобинемия (нитрати, фенацети, сулфонамиди, хлороквин) трябва да се прилага с повишено внимания.
Главоболие, световътеж, отпадналост, изпотяване, мускулни спазми, стомашно-чревни смущения, нарушения в слуха и зрението. При големи дози, давани продължително време – тиоцианатна интоксикация с метхемоглобинемия. Препаратът има склонност да индуцира хипотиреоидизъм, поради натрупване на тиоцианатен йон.
Остра сърдечна недостатъчност при миокарден инфаркт с хиподебитен синдром, самостоятелно или в комбинация с кардиоинотропни амини.
Натриевият нитропрусид е най-мощният от всички вазодилатори. Има директно действие върху съдовата гладка мускулатура, което води до артериална и венозна вазодилатация. В резултат на венозната релаксация се депонира значително количество кръв в периферията, намалява венозния приток към сърцето, кръвоналълването на съдовете в малкия кръг и диастолното пълнене в левия вентрикул, т.е. значително се снижава преднатоварването. Дилатацията на артериолите води до намаление на периферното съдово съпротивление, до незабавно спадане на АН и до облекчаване на систолното изпразване на лявата камера, т.е. намалява следнатоварването на сърцето. Намалява белодробният застой, за което допринася и непосредственото действие на ниприда върху съдовете на малкия кръг. Снижаването на систолното и диастолното налягане на ЛК, води до значително намаление на вътремиокардното напрежение, което определя намаленото използване на кислород от миокарда.
 

Реклама