Noxytiolin ( DCI )

Синоними:

Лекарствени форми:

Действие:

Показания:

  • локално лечение на инфекциозни огнища при перитонит;

  • интраперитонеално лечение на инфекции на фалопиевите тръби – салпингити, след целиаскопия, след оперативни интервенции на тръбите.

Странични ефекти:

Взаимодействие с други лекарства:

Противопоказания:

Особености на приложение и дозировка:

  • по време на оперативната интервенция се поставя в перитонеалната кухина или в каквато и да е септична кухина, последвано от хирургично затваряне;

  • постоперативна инстилация посредством дрен.

И в двата случая концентрацията на разтвора трябва да бъде 0,5 – 2,5 %, без да се надвишава 2,5 g нокситиолин за 24 h. За перитонеален лаваж се използва 0,5 – 1 % разтвор, като за 24 h се прилагат 5,0 – 10,0 g нокситиолин, максимално – 25,0 g.

В оперативната гинекология се прилага интраперитонеално чрез целиакоскопия или лапаротомия. Използуват се разтвори с концентрация 1 – 2,5 %, без да се надминава 5,0 g / 24 h. Ако лечението се осъществява чрез промиване на тръбите, приложената доза не трябва да надминава 1,25 g.

Годността на готовите разтвори е три дни при съхранение в хладилник при температура + 4 градуса. Разтворите с нокситиолин не бива да се инжектират парентерално!

Разтворите се приготвят стерилно с вода за инжекционни разтвори или физиологичен разтвор, минимално в 100 ml. Разклаща се за 1 –2 min без да се затопля до пълното разтваряне на препарата. В хирургията се прилага по два начина:
Напреднала ХБН
Локалното приложение на нокситиолин е несъвместимо с йодни препарати (Betadine) с органични живачни препарати (Mercryl, Merfene), с разтвора на Dakin и с разтвори съдържащи млечна киселина.
Може да има усещане за локално парене. При свръхдозиране – анорексия, гадене, повръщане, неприятен дъх в устата.
Прилага в хирургичната практика за:
Нокситиолинът упражнява антисептично действие, посредством своите метаболити, главно формалдехид. Той е ефикасен срещу всички Gram (+) и Gram (-) аероби, факултативни анаероби и стриктни анаероби (Bacteroides fragilis и Clostridium). Антисептичната активност на нокситиолина е независима от Ph на средата и тя се повишава от температурата и в белтъчна среда, противно на по-голямата част от антисептиците, което е благоприятно за действието му in vivo. При човека аплицирането в края на хирургичната интервенция на 2,5 g нокситиолин във воден разтвор in situ в перитонеалната кухина показва бърза резорбция (T max = 15 min). Серумниат полуживот на нокситиолина е 1,18 h. Той бързо се метаболизира във формалдехид и в 1-methyl –thiourea. Последният метаболит се открива в серума до 72-ия час след приложението на разтвора. Елиминирането става главно с урината и през белите дробове.
Fl. (сухи) x 2,5 g / 20 ml;
Noxyflex (Lab Innothera).
 

Реклама