Octreotide (DCI)

Синоними: Sandostatine (Novartis).

Лекарствени форми:

Действие:

Показания:

Взаимодействие с други лекарства:

Странични ефекти:

Противопоказания:

Особености на приложение и дозировка:

Особености на употреба:

Инжекциите трябва да се правят около 2 h след нахранване. За да се подобри локалната поносимост, ампулата трябва да се затопли до стайна температура непосредствено преди инжектирането. Инжектира се бавно за 20 s, като се сменя мястото на инжектирането.
Дозировката трябва да се индивидуализира при всеки болен. При акромегалия дозировката се адаптира съобразно концентрацията на соматотропния хормон и на соматомедин С. Лечението се започва обикновено с подкожно инжектиране на 50 мg през 8 h три пъти дневно. Дозировката се увеличава постепенно всеки месец с по 50 мg три пъти дневно до максимална доза 500 мg три пъти дневно. Препоръчва се да не се надвишава максималната ефикасна доза, която при мнозинството от пациенти е 300 мg дневно. При ендокринните тумори на храносмилателната система началната доза е 50 мg сутрин и вечер подкожно през 12 h. Тази дозировка може да се увеличи до 200 – 400 мg дневно, разделена в две подкожни инжекции през 12 h. При карциноид на червата дневната доза може да се повиши максимално до 1500 мg, разпределена в три подкожни инжекции през 8 h.
Свръхчувствителност към октреотид, бременност, лактация, обструктивни тумори на червата.
На мястото на инжектирането може да има умерена и преходна болка, придружена понякога със зачервяване. Може да има диспептични прояви – анорексия, гадене, повръщане, абдоминални болки, раздуване на корема, диарии, стеаторея. Наблюдавано е транзиторно повишаване на трансаминазите и кръвната захар. Тези прояви отзвучават при адаптиране на дозировката или при спиране на лечението. Описани са случаи на конкременти в жлъчния мехур при продължително лечение. При едновременно приложение октреотидът намалява чревната абсорбция на циклоспорина и забавя тази на симетидина.
Прилага се за лечение на акромегалията: когато секрецията на соматотропния хормон не е нормализирана след оперативна интервенция или след радиотерапия, когато има неоперабилни експанзивни или инвазивни макроаденоми. За симптоматично лечение в еволюцията на следните ендокринни тумори на храносмилателния тракт: карциноиди на червата, випоми и глюкагеноми.
Сандостатинът е сентетичен октапептид, чието действие е подобно на това на естествения соматостатин, синтезиран в хипоталамуса. Той потиска секрецията на соматотропния хормон, както и освобождаването на тиреотропния хормон, стимулиран от TRH. На нивото на гастро-интестиналния тракт той потиска ендокринната секреция на панкреаса: инсулин, глйкагон, панкреасни полипептиди. Инхибира гастро-интестиналната пептидергична секреция: гастрин, секретин, холецистокинин, ентероглюкагон, VIP и мотилин. Сандостатинът потиска екзокринната функция на стомаха, червата, панкреаса и жлъчната секреция. За разлика от естествения соматостатин той има значително по-удължено и по-интензивно действие, което позволява да се аплицира 2 – 3 пъти дневно, има по-голяма селективност спрямо секрецията на GH и глюкагона и след спиране на лечението не се наблюдава “ rebaund “ феномен. При акромегалия, освен инхибиция на холмона на растежа, октреотидът може да потисне съчетана хиперсекреция на пролактин. Сандостатинът се резорбира бързо и напълно след подкожно инжектиране и достига максимална серумна концентрация след 30 min. Полуживотът на излъчване е около 100 min. Връзката му с плазмените протеини е от порядъка на 65 %. Излъчва се непроменен с жлъчката и се метаболизира в червата до пептидни вериги с по-малка молекулна маса.
Amp. x 50 мg/1 ml, x 100 мg/1 ml et x 500 мg/1 ml.
 

Реклама