Oxacilline (DCI)

Синоними: Oxacillin (Balkanpharma, Medexport), Cryptocillin (Aventis), Bristopen (Bristol), Oksin (Mustafa Nevzat Sanayi)

Лекарствени форми: Oxacillin –caps. 250mg et x 500mg, fl. x 500mg pro inj. i.m. i.v., Cryptocillin – caps. x 250mg, Bristopen – tabl. x 250mg, caps. x 500mg, pulvis pro sirupus fl. x 60ml (250mg/5ml), fl. x 500mg et x 1g pro inj. i.m. i.v., Oksin caps. x 250mg, fl. x 500mg pro inj. i.m., fl. x 500mg pro inj. i.v.

Действие:

Резорбира се сравнително бързо в стомашно-чревния тракт в 30-33% от приетата доза. Максималната серумна концентрация се получава 1 час след орално приемане и се задържа в терапевтични нива в продължение на 4-6 часа в кръвта. При парентерално приложение достига два пъти по-висока концентрация. С плазмените протеини се свързва 90%. Плазменият му полуживот е 30 мин. при парентерално приложение, а при орално – 60мин. Оксацилинът дифузира бързо в по-голямата част от тъканите на организма и главно в амниотичната течност и във феталната кръв. Метаболизира се около 45% вероятно в черния дроб. Елиминира се в 50% с урината непроменен и в 49% с жлъчката.

Показания

Особености на приложение и дозировка

За мускулна употреба един флакон се разтваря с 5ml стерилна дестилирана вода и се получава 10% разтвор. За реба 1-2g оксицилин се разтваря с 10ml двойно дестилирана стерилна вода и се инжектирав продължение на 10мин. или капково, разреден в 250ml физиологичен разтвор в продължение на 2-4 часа. Дози над 2g се прилагат венозно само в перфузия.

Странични ефекти:

Взаимодействия с други лекарства:

Противопоказания:

Повишена чувствителност към пеницилин, алергични заболявания. При новородени и болни с чернодробни увреждания да се прилага внимателно.
Да не се смесва in vitro с аминозиди и тетрациклини. При едновременно приложение с аминозиди трябва да се инжектират на различни места през интервал най-малко от 1 час поради възможност от инактивиране. Намалява плазмените нива на фенитоина при едновременно приложение. При епилептици има риск от възникване на епилептичен статус. При съчетано приложение с орални контрацептивни средства намалява тяхната ефективност и създава риск от нежелана бременност.
Има добра поносимост. Рядко причинява алергични реакции, повдигане, гадене, повръщане, диария. Може да се наблюдава повишение на трансаминазите, по-специално АлАТ. Макар и рядко може да доведе до разитие на остър интерстициален нефрит. При новородени и кърмачета високите доза – над – 150-175 mg/kg/24h може да доведат до възникване на транзиторна хематурия, протеинурия и азотемия. При новородени може да се наблюдава хипербилирубинемия поради изместване на билирубина от плазмените белтъци.
: Перорално се предписва по 0,5-1g на всеки 4-6 часа, като при тежки септични инфекции дневната доза може да достигне до 8g. На деца от 2 до 6 години орално се прилага по 500mg на 6 часа. При кърмачета и деца до 2 години – по 50mg.kg/24h., разпределени в 4 приема. Парентерално – мускулно или венозно, се прилага за начално лечение при тежки стафилококови инфекции, след което се продължава с перорално приложение. Еднократната доза при мускулно приложение за възрастни и деца над 7 години е 0,5-1g на всеки 4-6 часа. За деца от 2 до 6 години дозата е 500mg/6h., а до 2 години – 250mg/6h. Венозно се прилага при стафилококови еднокардити, менингити и сепсис в дневна доза за възрастни от 4 до 10g. Продължителността на лечението в този случай е не по-малко от 14 дни.
: Прилага се главно при инфекции причинени от резистентни на пеницилин пеницилиназапродуциращи стафилококи с тежко протичане: септични заболявания, ендокардити, пневмонии, инфекции на пикочните пътища, ентероколити, остеомиелити и други.
Има бактерициден тип на антибактериално действие както по отношение на пеницилиназа-образуващите, така и на необразуващите пеницилиназа стафилококи, като ефектът му е значително по-изразен, отколкото този на метицилина. Антибактериалният му ефект към останалите микроорганизми е подобен на този на пеницилина.
 

Реклама