Pancuronium bromide (DCI)

Синоними

Лекарствени форми

Действие

Показания

Странични ефекти

Взаимодействие с други лекарства

Противопоказания

Особености на приложение и дозировка

: Дозировката е индивидуална. Инициалната доза е 20 – 80 μg/kg венозно. Поддържащата доза е 12,5 μg/kg. При невролептаналгезия се инжектират венозно по 100 μg/kg. След прилагането му е необходимо привеждането на изкуствена вентилация на белите дробове поради настъпването на апнея. 
: При болни с миастения или миастеничен синдром трябва да се прилага с повишено внимание като се използват много малки дози.
: Едновременното му приложение с халотан и трициклични антидепресанти може да доведе до камерно мъждене, а с аминофилин – до ритъмни нарушения. Действието му се усилва при комбинация с инхалационни анестетици, бензодиазепини, магнезиеви и литиеви соли, някои антибиотици – тетрациклини, полимиксини.
: Апнея, леко повишение на артериалното налягане, тахикардия, рядко бронхоспазъм.
: Прилага се при хирургични интервенции с обща инхалационна наркоза, налагаща използването на недеполяризиращ миорелаксант с продължително действие.
: Панкуроният в химическо отношение е твърде близък с векурония, но неговото миорелаксиращо действие е 2 пъти по-продължително. Той е антагонист на N-холинорецепторите в нервно-мускулните синапси. Неговият миорелаксиращ ефект се проявява 90 s след венозно инжектиране, достига максимум след 150 s и продължава около 60 min. Около 10 % от внесената доза се метаболизира чрез деалкилиране в черния дроб. Главният му метаболит 3-хидроксипанкуроний притежава около 2 пъти по-слаба фармаколигична активност от тази на панкурония. Елиминира се предимно с урината и отчасти с жлъчката.
: Amp. x 4 mg/2 ml.
: Pavulon (Organon).
 

Реклама