Paromomycine (DCI)

Синоними: Gabbroral (Farmitalia C.Erba), Humatin (Parke-Davis Godecke), Humagel (Parke-Davis).

Лекарствени: Gabbroral – tabl. x 250 mg, sirupus fl. x 60 ml (125 mg/5 ml); Humatin – caps. x 250 mg, sirupus fl. x 60 ml (25 mg/ml), fl. pulvi. X 1,0 g; Humagel – granul. sachet x 250 mg, granul. fl. x 40,0 g pro susp. 90 ml (50 mg/5 ml).

Действие:

При орално приемане паромомицина не се абсорбира при интактна лигавица, освен в незначителни количества, не се разрушава в чревния лумен и се екскретира непроменен с фекалиите.

Показания: - За локално лечение на чревни инфекции – гастроентерити и ентероколити, дължащи се на смесена флора.

  • За локално лечение на острите диарии при кърмачета и деца, причинени от инфекциозни микроорганизми, но без данни за системна инфекция, като средство допълващо рехидратацията.

Особености на приложение и дозировка: При шигелоза и салмонелоза у възрастни се прилага по 500 mg 2 – 3 пъти дневно, а при деца – по 10 mg/kg 2 – 3 пъти дневно в продължение на 5 – 7 дни. при амебиаза и ламблиаза при възрастни се дозира по 500 mg 2 пъти дневно, а при деца – по 10 mg/kg 2 пъти дневно в продължение на 5 – 7 дни.

При остри диарии при деца и кърмачета се използва сиропа и суспенсията по 50 mg/kg/24 h. Дневната доза се разпределя в няколко приема, като всяка отделна доза се приготвя преди приемането. Съдържимото на една кесийка се разтваря във вода или се смесва с други течности или храна и се поглъща. Суспенсията за кърмачета се приготвя като флаконът се напълва до 90 ml с минерална (негазирана) вода и се разклаща. В така приготвената суспенсия в 5 ml има 50 mg паромомицин. Курсът на лечение е 4 дни. в зависимост от степента на дехидратация, възрастта и общото състояние на детето, трябва да се провежда адекватна хидратираща терапия.

За предоперативна профилактика се прилага при възрастни по 1 g 2 пъти дневно, а при деца по 20 mg/kg 2 пъти дневно в продължение на 3 дни преди оперативната интервенция.

Дозировката и продължителността на лечението се определят индивидуално от състоянието на пациента по преценка на лекуващия лекар.

Взаимодействие с други лекарства: Лекарствените средства, които забавят транспорта на чревното съдържимо повишават риска от резорбция на препарата.

Странични ефекти: Могат да се наблюдават локални дискинетични прояви – гадене, повръщане. При големи дози и продължително лечение може да се развие малабсорбция поради атрофиране на чревните въси. Системни странични ефекти като ототоксичност и нефротоксичност са малко вероятни поради слабата абсорбция, но те са възможни при пациенти с нарушена цялост на чревната лигавица, тежка дехидратация и ХБН.

Противопоказания: Алергия към аминозиди, недоносени и новородени до 1 месец, ХБН.

Паромомицинът е естествен антибиотик от групата на аминозидите (Aminozidine sulfate). На нивото на храносмилателния такт той има двойна активност – антибактериална и антипаразитна, която е само локална, контактна. Антибактериалната активност на паромомицинът е насочена главно спрямо стафилококите и голям брой Gram (-) микроорганизми – колибацили, Proteus, Salmonella и Shigella. Резистентни са Pseudomonas и анаеробните микроорганизми. Антипаразитната активност на паромомицина е насочена срещу Entamoeba histolytica, Lamblia intestinalis и Balanthidium coli.
 

Реклама