Phenytoine (DCI)

Синоними

Лекарствени форми

Действие

Фенитоинът има бърза и почти пълна (98 %) ентерална абсорбция. Ефективни терапевтични концентрации в плазмата (10 – 20 μg/ml) се достигат след 5 – 10-дневно приемане per os на 300 – 400 mg/24 h фенитоин. С плазмените протеини се свързва 90 %. Плазменият му полуживот е 24 – 48 h. Метаболизира се в черния дроб и образуваните 2 основни метаболита са биологично неактивни. Излъчва се под формата на метаболити с жлъчката и урината и само 5 % непроменен с урината.

Показания

Прилага се главно за лечение камерни и над камерни аритмии и тахикардии, причинени от дигиталисова интоксикация Дава добър ефект и при камерни аритмии при остър миокарден инфаркт и при сърдечни операции.

Странични ефекти

Стомашно-чревни прояви: гадене, безапетитие, тежест и болка в епигастриума. Прояви от ЦНС: сънливост, мисловна депресия, световъртеж, халюцинации, атаксия. При продължително приложение в големи дози: хипергликемия, хипокалциемия с остеомалация, хиперпирексия, мегалобластна анемия, тромбоцитопения, синдром наподобяващ малигнен лимфом.

Взаимодействие с други лекарства

Намалява ефекта на сулфанилурейните антидиабетни средства при едновременно приложение. Салицилатите, сулфонамидите и фенилбутазона изместват фенитоина от свързващите му места с плазмените протеини, което води до нарастване на терапевтичните или токсичните му действия. Симетидинът и изониазидът повишават плазмения полуживот на фенитоина. Фенобарибталът ускорява метаболизма на препарата. Метаболизмът на кортикостероидите, дигитоксина и метадона се ускорява при едновременно приложение с дифенин.

Противопоказания

Особености на приложение и дозировка

При деца се дозира по 3 – 8 mg/kg/24 h в един или 2 приема. При новородени с гърчове се инжектира Epanuitin parenteral или Phenhydrat мускулно по 5 mg/kg телесна маса като начална доза, след което се прилага поддържаща доза от 5 mg/kg дневно разпределена в 3 – 4 приема. На деца до 5 години перорално се прилага по половин таблетка от 100 mg 2 пъти дневно като начална доза, а при деца от 5 до 10 години по 1 – 2 таблетки дневно като начално лечение, след което дозировката и в двете възрастови групи се адаптира съобразно ефекта, поносимостта и плазмената концентрация.

При аритмии и тахикардии: За начално насищане се инжектира струйно i.v. по 100 mg на всеки 5 min до преустановяване на аритмията или до обща максимална доза 1,0 g. Per os лечението се започва през първия ден по 15 mg/kg, през втория и третия дон по 7,5 mg/kg и след това се преминава на поддържащо лечение по 4 – 6 mg/kg, средно 400 mg/24 h. Поддържащата доза се дава на един или два приема. В детската възраст се употребява рядко и се дозира по 5 -7 mg/kg/24h, еднократно или на два приема.

: За лечение на grand mal и на психомоторни пристъпи се прилага в дневна доза 300 – 400 mg разпределена в 2 – 3 приема. Добре е дозировката да се индивидуализира съобразно получения ефект, поносимостта от всеки болен и най-добре при периодичен контрол на плазмените нива. Дневната доза от 600 mg не бива да се надвишава.
: Petit mal, чернодробна и бъбречна недостатъчност.
: Взаимодействието на фенитоина с други лекарства е свързано с нарушаване на неговия метаболизъм поради активиране или инактивиране на чернодробните лекарства-метаболизиращи микрозомни ензими. Явления на предозиране на фенитоина поради потискане на неговия метаболизъм се наблюдават при едновременното му приложение със следните медикаменти: бензодиазепини, фенотиазини, кумарини, хлорамфеникол, фенилбутазон, римицид, някои сулфонамиди, халотан, дисулфирам. Ускорява биотрансформацията на фенитоина и намаляват ефектите му следните медикаменти: фенобарбитал, карбамазепин, фолиева киселина, а така също и алкохола.
: При продължително лечение у деца може да се развие хипертрофичен хеморагичен гингивит, кожни обриви, лупус-подобен синдром, мегалобластна анемия, левкоцитопения, агранулоцитоза.
: За лечение на епилепсия, протичаща с grand mal, психомоторни пристъпи и други форми на епилепсия с генерализиране на огнищно възникналите възбудни разряди в мозъка. Не е активен при миоклоничните форми на епилепсията, а абсансите при petit mal могат да зачестят и да се влошат под неговото въздействие.
: Фенитоинът химически представлява 5,5-дифенил-хидантоин. Има изразена антиепилептична активност, но няма хипнотичен ефект. Освен това има и аритмично действие и е средство на избор при аритмии, свързани с дигиталисова интоксикация (вж. Антиаритмични средства). В механизма на неговото антиконвулсивно действие важно място заема влиянието му върху енергичния обмен и трансмембрания транспорт на йоните в клетките на ЦНС. Той повишава активността на “натриевата помпа” чрез активиране на К+, Na+-зависимата аденозинтрифосфатаза, в резултат на което мозъчните неврони обедняват на Na+ и К+. Постъпването на Са++ в нервните клетки също намалява. Вследствие на това възбудимостта на невроните в ЦНС отслабва и възможността за активирането им от импулси, идващи от епилептогенното огнище намалява. Фенитоинът потиска посттетаничното потенциране на нивото на моносинаптичните рефлекси. Върху медиаторната функция на мозъчните неврони фенитоинът действа като понижава отделянето на ацетилхолин, а повишава съдържанието на серотонин и норадреналин, запазвайки ги от действието на МАО. Под негово въздействие концентрацията на допамина в мозъка се понижава, а на ГАМК се увеличава.
: Diphenin – tabl. x 100 mg; Diphedan – tabl. x 100 mg; Di-hydan – tabl. x 100 mg; Phenytoin Europharm – tabl. x 100 mg; Phenhydan – tabl. x 100 mg, Inj.-Lsg. amp. x 250 mg/5 ml, Inj.-Konz. amp. x 750 mg/50 ml; Epanuitin – caps. x 100 mg, susp. fl. x 125 ml (30 mg/5 ml);Epanuitin parenteral – amp. x 250 mg; Antisacer – drag. x 100 mg; Tacosal – tabl. x 50 mg.
: Diphenin (Medexport), Diphedan (Egys), Di-hydan (Delalande), Phenytoin Europharm (Europharm), Phenhydan (Schwarz), Epanuitin (Parke-Davis), Antisacer (Wander), Tacosal (Helvepharm), Diphenylhydantoin.
 

Реклама