Pindolol (DCI)

Синоними: Visken (Balkanpharma), Visken (Novartis), Visken (Wander Pharma), Betapindol (Helvepharm), Pinbetol (Dolorgiet), Pindolol von ct (ct Arzneimittel).

Лекарствени форми: Tabl. x 5 mg, et x 10 mg et x 15 mg; Tabl. retard x 20 mg; Amp. x 0,4 mg/2 ml; Amp. x 1 mg/5 ml pro inj. i.v.

Действие: Пиндолоът е неселективен бета-блокер с изразена вътрешна симпатикомиметична активност и мемраностабилизиращ ефект. Антихипертензивният му ефект се дължи на намаляване на периферното съдово съпротивление, повишаване на обема в капацитивните съдове и е независим от промените в плазмената ренинова активност. Той оказва добър ефект при болни от ИБС с нарушена левокамерна функция, тъй като влиянието му върху симпатикусовата активност намалява кардидепресивния му ефект. Приет перорално се резорбира в 95 %. В 40 – 60 % се свързва с плазмените протеини. Началото на действие му варира и пикови плазмени концентрации се получават на втория час. Има терапевтично ниво 15 – 38ng/ml. Плазменият му полуживот е 3 – 4 h. Метаболизира се в черния дроб около 60 %. Екскретира се главно с урината, предимно в непроменен вид. Преминава през плацентата и в майчиното мляко.

Показания: Прилага се при всички форми на артериална хипертензия. За профилактика на ангинозни пристъпи с изключение на стенокардията на Prinzmetal. Предпочита се пред другите бета-блокери при АХ и ИБС съчетани с брадикардия.

Обичайна дозировка: 2 – 3 x 5 – 10 mg/24 h.

Особености на приложение и дозировка: Обикновено лечението се започва перорално с единична доза от 5 mg 2 – 3 пъти дневно и при необходимост дозата се повишава до 20 mg/24 h или до ефект, максимално до 30 mg/24 h. При спиране на лечението дозировката трябва да се намалява постепенно в продължение на 7 – 10 дни. Венозно се инжектира бавно по 0,2 mg през 20 – 30 минутни интервали до обща доза 1,2 mg, максимално до 2 mg.

Не се прилага при деца.

Взаимодействие с други лекарства: Да не се прилага едновременно с калциеви антагонисти от верапамилов тип. Нестероидните ПВС намаляват ефекта на пиндолола. Намалява бронходилататорния ефект на теофилина. Удължава хипогликемичния ефект на инсулина.

Странични ефекти: Сравнително леки и транзиторни – умора, световъртеж, стомашно-чревни прояви. Обикновено не се налага спиране на лечението.

Противопоказания: Декомпенсира сърдечна недостатъчност, AV блок II и III степен, изразена брадикардия, бронхиална астма, метаболитна ацидоза, остър миокарден инфаркт, бременност. 

 

Реклама