Piperacilline (DCI)

Синоними: Piperacillin (Balkanpharma), Pipril (Lederle), Piperilline (Lederle), Piprax (Eczacibasi).

Лекарствени форми: Piperacillin – fl.x 1,0g, x2,0 g, x 3,0g et 4,0 g; Pipril –fl.x 2,0g et x 4,0g; Piperilline- fl.x 1,0g, x 2,0 g et x 4,0g ; Piprax – fl.x 2,0g.

Действие:

Показания: Пиперацилинът е антибиотик на избор при тежки уроинфекции, жлъчно-чернодробни инфекции, анаеробни инфекции на дихателната система и на органите на корема и малкия таз, а така също и при тежки системни инфекции и фебрилни заболявания у болни с неутропения или потисната имунологична реактивност. В последните случаи задължително се комбинира с аминогликозиден антибиотик, а при нужда се прибавя и антистафилококов антибиотик!

Обичайна дозировка: 6,0 – 12,0 g/24h в 4 приема.

Особености на приложение и дозировка: Средната ефикасна доза е около 8,0 – 12,0 g дневно, разпределена в 3 или 4 венозни капкови инфузии с продължителност 30min. При тежки ситемни инфекции дневната доза може да се повиши максимално до 24,0 g. При деца средната дозировка е 200 mg/kg/24 h, но тя може да достигне до 300 mg/kg/24 h при най-тежките случаи, специално при муковисцидоза.

Особености на приложение: Разтворите за венозно приложение се приготвят ex tempore, като всеки грам пиперацилин трябва да се разтвори минимум в 2ml вода за инжекционни разтвори и така приготвеният разтвор може ад се приложи венозно струйно за 3 – 5min или да се разреди допълнително в разтвор за венозна перфузия. Може да се инжектира и мускулно, но не повече от 2,0 g на едно място, като се използва воден разтвор на лидокаин 0,5 – 1%.

Взаимодействие с други лекарства: Пиперацилинът не трябва да се разрежда с разтвор на натриев бикарбонат при приготвяне на разтвори за венозна перфузия! При комбинирано приложение с пробенецид плазмената му концентрация се повишава с около 30%.

Страничин ефекти: Подобно на останалите пеницилини.

Противопоказания: Свръхчувствителност към пеницилинови препарати и цефалоспорини, вирусни инфекции от групата Herpes virus, главно инфекциозна мононуклеоза.

Пиперацилинът има широк спектър на антибактериално действие, който обхваща: всички коки с изключение на пеницилиназаобруващите стафилококи; чревните бактерии, включително клебсиела, които са резистентни на карбоксипеницилините; хемофилните бактерии; Listeria, която е резистентна спрямо цефалоспорините; голям брой анаеробни бактерии и Pseudomonas aeruginosa. Приложен перорално не се абсорбира и се прилага само венозно струйно или чрез перфузия. Плазменият му полуживот е 60min. С плазмените протеини се свързва в 21%. Достига високи концентрации в кръвта и терапевтични концентрации в почти всички тъкани и биологични течности. Преминава слабо в майчиното мляко. Пиперацилинът не се метаболизира в организма. Екскретира се бързо м непроменен вид с урината в 65% и с жлъчката в 35%.
 

Реклама