Pivampicilline (DCI)

Синоними: Proampi (Parke Davis)

Лекарствени форми

Действие:

Показания

Особености на приложение и дозировка

Странични ефекти:

Взаимодействие с други лекарства:

Противопоказания:

Алергия към пеницилини и цефалоспорини. Вирусни инфекции причинени от групата Herpes virus, главно инфекциозна мононуклеоза, поради нарстване на риска от кожни инциденти. При болни от лимфолевкемия, поради нарастване на риска от екзантеми.
Да не се дава едновременно с алопуринол, защото нараства риска от кожни алергични реакции.
Алергични реакции, главно уртикария, еозинофилия, оток на Квинке, затруднения в дишането, радко анафилактичен шок. Кожни макулопапулозни обриви от алергично и неалергично естество. Стомашно-чревни прояви – гадене, повръщане, диария. Кандидоза.
: Дневната доза е 1g, разпределена в 2 приема. При тежки и затегнато протичащи инфекции дневната доза може да се повиши в зависимост от тежестта на инфекцията. При ендокардити, менингити и септицемии дневната доза може да се повиши до 6g, разпределена в 3-4 приема. Таблетките се поглъщат без да се смучат или сдъвкват, с малко вода или мляко, за предпочитане по време на ядене. При ХБН дозировката се адаптира в зависимост от стойностите на креатининовия клиърънс – когато е под 0,5ml/s дозата се редуцира наполовина, а под 0,17 ml/s се дава 1/3 от дневната доза.
: Прилага се за лечение на пневмонии, белодробни абсцеси, инфектирани бронхиектазии, хроничен изострен мукопуролентен бронхит, остър и хроничен изострен пиелонефрит, инфекции на уро-гениталната система, остри и хронични холецистити и холангиохепатити, причинени от чувствителни на ампицилин микроорганизми. Пивампицилинът може да се използва и за комбинирана терапия на ендокардити, менингити и септични състояния.
Пивампицилинът е бактерициден бета-лактамен антибиотик от групата на аминопеницилините – биопрекурсор на ампицилина. След орално приемане има почти пълна абсорбция в иеюналната част на храносмилателния тракт. Абсорбцията се повлиява от приемането на храна. В организма се хидролизира бързо и напълно в ампицилин. Серумните концентрации са подобни на тези, получени при мускулно инжектиране на ампицилин в еквивалентни дози. Един час след приемането на 350mg Proampi per os, серумната концентрация на ампицилна при лица нормална бъбречна функция достига 6-8 m g/ml, а 1 час след приемането на 500mg тя достига 10m g/ml и остава по-висока от 2m g/ml в продължение на 3-4 часа. При болни с ХБН пиковата серумна концентрация е по-голяма е по-голяма и по-продължителна. Има и бърза и значителна дифузия в черния дроб и жлъчния мехур, в бъбреците и белите дробове, в носната и фарингеалната мукоза, пикочния мехур и простатата. Преминава и във възпалените менинги, в амниотичната част и в малки количества в майчиното мляко. Има същия антибактериалне спектър на действие както ампицилина. Излъчва се под формата на активен ампицилин до 70-80% с урината и около 20-30% с жлъчката. Между 70-75% от приетата доза Proampi се установява под формата на активен ампицилин в урината в продължение на 6 часа след приемането.
: Tabl. x 350mg, x. 500mg.
 

Реклама