Ranitidine (DCI)

Синоними: Ranitideb «Pharmachim» (НИХФИ), Ranitiden (Sopharma), Biotidin (Unipharm), Azantac (Glaxo), Zantac (Glaxo), Raniplex (Fournier), Raniberl (Berlin-Chemie), Sostril (Cascan, Cascapharm), Pinolin (HELP), Gertocalm (Faran), Antagonin (APM).

Лекарствени форми: Tabl. x 150 mg et x 300 mg; Amp, x 50 mg/2 ml pro inj. i.v.et i, m.

Действие: Ранитидинът е фураново производно. Той потиска базалната и стимулираната с хистамин, пентагастрин и други агенти стомашна секреция. Този му ефект се обяснява с инхибиция на Н2-хистаминергичните рецептори в пристенните клетки на стомашните жлези. При еднаква моларна концентрация той е 4 - 11 пъти по-мощен инхибитор на солнокиселата секреция от симетидина. Намалява както обема на стомашния сок, така и съдържанието на солна киселина и на пепсин в него. Ранитидинът оказва продължително действие - единичната доза потиска стомашната кисела секреция в продължение на около 12 h. Субективните оплаквания - кисели оригвания, болки, гадене и повръщане, изчезват още в първите 3 - 4 дни от започване на лечението. Епителизация на язвения дефект се получава обикновено след 4-седмично лечение. Ранитидинът не уврежда панкреасната секреция и не повлиява дейността на schincter oesophagi inferior. Абсорбацията му в храносмилателния тракт е добра. Бионаличността му е 55%. Плазменият му полуживот е 2,5 h. При стари хора плазменият му полуживот се усължава. Преминава трансплацентарно и в майчиното мляко. Излъчва се през бъбреците, предимно непроменен.

Показания: Активна дуоденална и стомашна язва, синдром на Zollinger - Ellison, езофагит, дължащ се на гастро-езофагеален рефлукс, поддържащо лечение на дуоденална язва, хеморагични усложнения и гастро-дуоденална язва.

Обичайна дозировка: 5 - 6 mg/kg/24 h.

Особености на приложение и дозировка: За лечение на активна дуоденална или стомашна язва, както и при рефлуксни улцерозни езофагити се прилага по 1 таблетка от 150 mg само вечер. Продължителността на лечебния курс е обикновено 4 седмици, но ако за този период не се получи цикатризация на язвения дефект, установено ендоскопски, лечението може да продължи и до 6 седмици. За поддържащо лечение при дуоденална язва се прилага по 1 таблетка от 150 mg само вечер. При синдрома на Zollinger - Ellison лечението се започва с по 1 таблетка от 150 mg 3 - 4 пъти дневно, като дневната доза може да се увеличи при необходимост до 0,9 - 1,2 g.

Особености на употреба: Таблетките може да се приемат както по време на хранене, така и извън него, тъй като обсорбцията на ранитидина не се влияе от храната. Парентерално се прилага мускулно или бавно венозно или във венозна перфузия. Във венозна перфузия се дозира по 0,125 - 0,25 mg/kg/h. Парентерално се прилага при хеморагични усложнения на гастро-дуоденалната язва или при синдрома на Zollinger - Ellison.

Взаимодействие с други лекарства: При едновременно приемане с алуминиев и магнезиев хидроксид може да се затрудни абсорбцията на ранитидина, което налага при комбинирано лечение да се приемат през интервал от 2 h.

Странични ефекти: Ранитидинът обикновено се понася много добре. Рядко се наблюдават мускулни болки, главоболие, запек или диария, гадене, кожни алергични реакции, транзиторно повишаване на серумните трансаминази. Описани са отделни случаи на левкоцитопения и на тромбоцитопения, до костномозъчна хипоплазия.

Противопоказания: Свръхчувствителност към ранитидин, бременност, лактация. При стомашна язва се прилага само след като се верифицира нейният бенигнен характер!!! При ХБН и при чернодробна недостатъчност се прилага внимателно в редуцирани дози.

 

Реклама