Rifinah

Действие:

Ифампицинът действа върху ДНК-зависимата РНК полимераза на чувствителните щамове Mycobacterium tuberculosis. Той взаимодейства с бактериалната ДНК полимераза, без да потиска ензимните системи на макроорганизма.

Изониазидът е активен срещу туберкулозните бацили с бърз растеж. Механизмът му на действие се свързва с конкурентно влияние върху пиридоксина, необходим за размножаването на микобактериите.

Случаи на първична резистентност на туберкулозните микобактерии срещу двете съставки на препарата се наблюдават много рядко - 0,25% за рифампицина и 2% за изониазида. Рискът за придобита резистентност към комбинацията е много малък. Липсва кръстосъна резистентност с другите антибиотици.

Рифампицинът се абсорбира бързо и практически напълно след орално приемане. Приемането на храна забавя абсорцията му. Пикови серумни нива с еполучават между 2-ия и 4-ия час. Със серумните протеини се свързва в 80%. Има добра интрацелуларна пенитрация в макрофагите. Дифузията му е отлична в белите дролове, черния дроб и бъбреците, добра в дръгите тъкани, но слаба в компактните кости. Преминава слабо с цереброспиналната течност, но при менингити прониква добре. Преминава плацентарната бариера. От приетото количество 2/3 секретира с жлъчката, а 1/3 – с урината. От излъчваното с жлъчката количество 85% е под формата на активния метаболит дезацетилрифампицин и 15% непроменен, която част отново се реабсорбира – ентерохепаталин цикъл. Плазменият му полуживот при многократно приемане е между 2 и 3 часа. Преминава в майчиното мляко и в слюнката.

Изониазидът има добра абсорбция след орално премане и пиков серумна концентрация се достига след 1-2 часа. Дифузира добре в целия организъм, главно в плеврата, белите дробове, в храчките, слюнката, цереброспиналната, перитонеалната и асцитната течност.Прониква през плацентарната бариера. И в майчиното мляко, където концентрацията му е идентична с тази на плазмата. Изониазидът се метаболизира главно чрез ацетилиране в ацетилизониазид, като този метаболизъм е генетично обусловен. Различават се два типа от популацията в това отношение – “бавни ацетилатори” и “бързи ацетилатори”. Ацетилиозниазидът след това се трансформира в ацетилхидразин, който изглежда е отговорен за хепатотоксичността на изониазида. Ацетилхидразинът на свой ред се ацетилира в диацетилхидразин, който не е токсичен. Плазменият полуживот на изониазида при бързите ацетилатори е 1h, а при бавните – 3h. От внесената доза изониазид 75-95% се излъчва с урината под формата на метаболити.

Показания: За лечение на всички форми на туберкулоза, главно белодробна.

Особености на приложение и дозировка: Препаратът е предназначен за възрастин пациенти с телесна маса над 50kg. Прилага се по 2 таблетки дневно в един прием сутрин. Продължителността на приложението на препарата е 9 месеца, когато инциалната двумесечна комбинирана терапия включва 3 туберкулоцидни средства и 6 месеца при четворна комбинация.

Взаимодействие с други лекарства: Не се препоръчва едновременното му приложение с карбамазепин, с прогестативи и естропрогестативи, с с дисулфирам и ритонавир.

Странични ефекти: Рифампицинът и изониазидът са добре поносими в препоръчителни одзи. Алергични реакции с кожни обриви, диспептични прояви с диарии, дисфункция на черния дроб и задстомашната жлеза, хемолитична анемия и тромбоцитопения, кафяво-червеникаво оцветяване на сълзите,храчките и урината (от рифампицина). Виене н асвят, парестезии, полиневрити, сухота в устата, главоболие, затруднено уриниране, мускулни трепкания, хеморагични обриви, уврежадне на черния дроб, татхикардия, пелагроидни кожни изменения (от изониазида).

Противопоказания: Свръхчувствителност към рифампицин и изониазид, чернодробна недостатъчност, порфирия, хирургични интервенции с обща анестезия, бременност, лактация, комбинация с ниеридазол (амбилхар).