Rituximab (DCI)

Синоними: Mabthera (Roche)

Лекарствени форми: Fl. x 100mg/10ml et x 500mg/50ml

Действие:

При приложение чрез венозна перфузия концентрацията на серумни антитела се повишава с покачването на дозата. При доза 375mg/m2 средното време на плазменият му полуживот е 189,9 часа, а максималната плазмена концентрация – 480,7 m g/ml, а плазменият клиърънс – 0,0145 l/h. Обикновено следи от Rituximab се откриват 3-6 месеца след проведеното лечение.

Показания

Особености на приложение и дозировка

Инфузионното лечение с препарата трябва да се провежда в клинична обстановка от опитен онко-хематолог. Преди всяка инфузия се прави премедикация с аналгетични антипиретици (напр. парацетамол), с антихистаминови препарати (дифенхидрамин) и евентуално кортикостероиди поради вероятността от развитие на синдрома на цитокинно освобождаване.

Първата инфузия се започва с начална скорост 50 mg/h. След това на всеки 30 мин. скоростта на инфузията се увеличава с по 50 mg/h, докато се достигне максимална скорост 400 mg/h. Следващите инфузии могат да се провеждат с начална скорост 100 mg/h и с последващо увеличение от 100 mg/h на всеки 30 мин. до максимална скорост 400 mg/h.

При появата на рецидив у пациенти, които първоначално са се повлияли от лечението с Rituximab, лечението може да продължи. Да се внимава с пациенти с висок брой малигнени клетки (над 50000/mm2) или с високо ниво на туморно натоварване, при които рискът от развитието на особено тежка форма на синдром на цитокинно освобождаване е повишен. При тех лечението може да се проведе при липса на други алтернативи. При пациенти с неутропения (неутрофили под 1,5.109/l) и/или тромбоцитопения (тромбоцити под 75.109/l) приложението трябва да е предпазливо.

По време на лечението да се контролира кръвната картина и броят на тромбоцитите.

Разтворът за инфузията се приготвя, като изчислената доза се разрежда в стерилен апирогенен 0,9% разтвор на Nacl или 5% воден разтвор на декстроза. Флаконът се разклаща леко, като се внимава да не се образуват мехурчета. Разтворът е стабилен при стайна температура в продължение на 12 часа. При съхранение в хладилник – 24 часа.

Странични ефекти:

Хематологични прояви се наблюдават рядко и са обикновено леки и обратими – тромбоцитопения, неътропения, анемия.

Белодробни прояви – бронхоспазъм, белодробен интерстициален инфилтрат, остра дихателна недостатъчност.

Прови при сърдечно-съдовата система – ортостатична хипотензия, тахикардия или брагикардия.

Опорно-двигателен апарат – миалгии,артралгии, повишен мускулен тонус.

Стомашно-чревни прояви – анорексия, диспепсия, диария.

Метаболитни нарушения – хипергликемия, хипокалциемия, хиперурикемия, повишена активност на LDH.

Противопоказания:

Свръхчувствителност към съставките или към миши белтъци. Бременност, кърмачки, деца. Жени във фертилна възраст трябва да провеждат ефективна контрацепция по време на лечението и 12 месеца след това. При болни с ИБС и ритъмни нарушения лечението трябва да е под непосредствен контрол на кардиолог. Лечението с антихипертензивни средста трябва да се прекрати 12 часа преди инфузията поради риск от транзиторна хипотензия.
При повечето пациенти, първата инфузия се съпровожда от прояви на синдром на цитокинно освобождаване, нах често в първите 1-2 часа след инфузията – диспнея с бронхоспазъм и хипоксия, треска, втрисане, ригор, уртикария, ангиоедем. При следващите инфузии тези прояви намаляват. Този синдром може да бъде свързан и с някои прояви на синдрома на туморен лизис – хиперурикемия, хиперкалиемия, хипокалциемия, повишена активност на LDH, ОБН и остра дохателна недостатъчност с летален изход. При развитие на тежък синдром на цитокинно освобождаване, инфузията трябва да се преустанови незабавно и да се проведе активно симптоматично лечение.
: За самостоятелно лечение на възрастни пациенти се прилага в доза 375 mg/m2 телесна повърхност във венозна инфузия 1 път седмично в 4 последователни седмици. Прилага се само инфузионно и в никакъв случай не бива да се инжектира струйно венозно или под формата на болус.
: Mabthera е показан за лечение на реактивирани или химиорезистентни индолентни В-клетъчни неходжкинови лимфоми.
Rituximab е изкуствено създадено мишо/човешко моноклонално антитяло, което се свързва специфично с трансмембранния антиген CD20. Този антиген е локализиран върху пре-В лимфоцити и зрели В лимфицити, но не е локализиран върху хемопоетични стволови клетки, както и върху про-В клетки, нормални плазмоцити или други нормални тъкани. Антигенът се експресира върху повече от 95% от всички В-клетъчни неходжкинови лимфони (NHLs). Свързването на антитялото с CD20 възпрепятства неговото интернализиране или отделянето му в околната среда.CD20 не циркулира като свободен антиген в плазмата, поради което той не е конкурент за антитялово свързване. Като се свързва с CD20 антигена върху В лимфозитите, Rituximab индуцира имунологични реакции, които медиират лизирането на В клетките. Механизмите по които се осъществява това лизиране включват комплемент зависимата и антитяло-зависимата клетъчна цитотоксичност. Освен това Rituximab сенсибилизира резистентните на химиотерапия човешки В-клетъчни лимфни линии към цитотоксичното въздействие на някои от химиотерапевтичните средства.
 

Реклама