Синоними: Mabthera (Roche)
Лекарствени форми: Fl. x 100mg/10ml et x 500mg/50ml
Действие:
При приложение чрез венозна перфузия концентрацията на серумни антитела се повишава с покачването на дозата. При доза 375mg/m2 средното време на плазменият му полуживот е 189,9 часа, а максималната плазмена концентрация – 480,7 m g/ml, а плазменият клиърънс – 0,0145 l/h. Обикновено следи от Rituximab се откриват 3-6 месеца след проведеното лечение.
Показания
Особености на приложение и дозировка
Инфузионното лечение с препарата трябва да се провежда в клинична обстановка от опитен онко-хематолог. Преди всяка инфузия се прави премедикация с аналгетични антипиретици (напр. парацетамол), с антихистаминови препарати (дифенхидрамин) и евентуално кортикостероиди поради вероятността от развитие на синдрома на цитокинно освобождаване.
Първата инфузия се започва с начална скорост 50 mg/h. След това на всеки 30 мин. скоростта на инфузията се увеличава с по 50 mg/h, докато се достигне максимална скорост 400 mg/h. Следващите инфузии могат да се провеждат с начална скорост 100 mg/h и с последващо увеличение от 100 mg/h на всеки 30 мин. до максимална скорост 400 mg/h.
При появата на рецидив у пациенти, които първоначално са се повлияли от лечението с Rituximab, лечението може да продължи. Да се внимава с пациенти с висок брой малигнени клетки (над 50000/mm2) или с високо ниво на туморно натоварване, при които рискът от развитието на особено тежка форма на синдром на цитокинно освобождаване е повишен. При тех лечението може да се проведе при липса на други алтернативи. При пациенти с неутропения (неутрофили под 1,5.109/l) и/или тромбоцитопения (тромбоцити под 75.109/l) приложението трябва да е предпазливо.
По време на лечението да се контролира кръвната картина и броят на тромбоцитите.
Разтворът за инфузията се приготвя, като изчислената доза се разрежда в стерилен апирогенен 0,9% разтвор на Nacl или 5% воден разтвор на декстроза. Флаконът се разклаща леко, като се внимава да не се образуват мехурчета. Разтворът е стабилен при стайна температура в продължение на 12 часа. При съхранение в хладилник – 24 часа.
Странични ефекти:
Хематологични прояви се наблюдават рядко и са обикновено леки и обратими – тромбоцитопения, неътропения, анемия.
Белодробни прояви – бронхоспазъм, белодробен интерстициален инфилтрат, остра дихателна недостатъчност.
Прови при сърдечно-съдовата система – ортостатична хипотензия, тахикардия или брагикардия.
Опорно-двигателен апарат – миалгии,артралгии, повишен мускулен тонус.
Стомашно-чревни прояви – анорексия, диспепсия, диария.
Метаболитни нарушения – хипергликемия, хипокалциемия, хиперурикемия, повишена активност на LDH.
Противопоказания:
Свръхчувствителност към съставките или към миши белтъци. Бременност, кърмачки, деца. Жени във фертилна възраст трябва да провеждат ефективна контрацепция по време на лечението и 12 месеца след това. При болни с ИБС и ритъмни нарушения лечението трябва да е под непосредствен контрол на кардиолог. Лечението с антихипертензивни средста трябва да се прекрати 12 часа преди инфузията поради риск от транзиторна хипотензия.При повечето пациенти, първата инфузия се съпровожда от прояви на синдром на цитокинно освобождаване, нах често в първите 1-2 часа след инфузията – диспнея с бронхоспазъм и хипоксия, треска, втрисане, ригор, уртикария, ангиоедем. При следващите инфузии тези прояви намаляват. Този синдром може да бъде свързан и с някои прояви на синдрома на туморен лизис – хиперурикемия, хиперкалиемия, хипокалциемия, повишена активност на LDH, ОБН и остра дохателна недостатъчност с летален изход. При развитие на тежък синдром на цитокинно освобождаване, инфузията трябва да се преустанови незабавно и да се проведе активно симптоматично лечение.: За самостоятелно лечение на възрастни пациенти се прилага в доза 375 mg/m2 телесна повърхност във венозна инфузия 1 път седмично в 4 последователни седмици. Прилага се само инфузионно и в никакъв случай не бива да се инжектира струйно венозно или под формата на болус.: Mabthera е показан за лечение на реактивирани или химиорезистентни индолентни В-клетъчни неходжкинови лимфоми. Rituximab е изкуствено създадено мишо/човешко моноклонално антитяло, което се свързва специфично с трансмембранния антиген CD20. Този антиген е локализиран върху пре-В лимфоцити и зрели В лимфицити, но не е локализиран върху хемопоетични стволови клетки, както и върху про-В клетки, нормални плазмоцити или други нормални тъкани. Антигенът се експресира върху повече от 95% от всички В-клетъчни неходжкинови лимфони (NHLs). Свързването на антитялото с CD20 възпрепятства неговото интернализиране или отделянето му в околната среда.CD20 не циркулира като свободен антиген в плазмата, поради което той не е конкурент за антитялово свързване. Като се свързва с CD20 антигена върху В лимфозитите, Rituximab индуцира имунологични реакции, които медиират лизирането на В клетките. Механизмите по които се осъществява това лизиране включват комплемент зависимата и антитяло-зависимата клетъчна цитотоксичност. Освен това Rituximab сенсибилизира резистентните на химиотерапия човешки В-клетъчни лимфни линии към цитотоксичното въздействие на някои от химиотерапевтичните средства.| < Предишна | Следваща > |
|---|
