Saquinavir (DCI)

Синоними: Fortovase (Roche), Invirase (Roche).

Лекарствени форми: Fortovase – caps.x 200 mg Saquinavir mesylate.

Действие: HIV протеиназата разцепва специфично вирусните прекурсорни протеини в заразените клетки, което представлява основен етап в окончателното формиране на инфекциозни вирусни частици. Тези вирусни протеини съдържат специфично място за свързване, индуциращо разцепването. То се разпознава само от HIV и тясно свързаните с вируса протеинази. Saquinavir има пептидо-подобна структура, която наподобява мястото за свързавне с последващо разделяне. В резултат на това саквинавир се свързва с активните участъци на HIV-1 и HIV-2протеиназата и действа in vitro като обратим и селективен инхибитор с около 50 000 пъти по-нисък афинитет към човешките протеинази. За разлика от нуклеозидните аналози (зидовудин и други), Saquinavir действа директон върху вирусния таргетен ензим и не се налага метаболитно активиране, което увеличава неговия потенциал на ефективност при клетка в покой. Опитите върху клетъчни култури показват, че саквинавирът усилва синергичния противовирусен ефект срещу HIV-1 в двойна и тройна комбинация с различни инхибитори на обратната транскриптаза (включително зидовудин, залцитабин, диданозин, ламивудин, ставудин и невирапин), без това да увеличава цитотоксичността. Пациентите с тройна комбинация са с по-изразено повишение на CD4 клетките, средно с 71 клетки/mm³ увеличение над изходната стойност, в сравнение с 40 клетки/ mm³ средно увеличение при прилагащите двойна комбинация от Zidovudine + Zalcitabine. Намалението на HIV-1 РНК е също по-изразено при тройната комбинация, отколкото при двойната.

Монотерапия със Saquinavir не се препоръчва,

Общата честота на генотипна резистентност при пациенти, лекуавни с Saquinavir (Fortovase или Invirase) в комбинация с нуклеозидни аналози (Zalcitabine и/или Zidovudine) в продължение на 1 година е 38%. Малко вероятно е развитието на кръстосана резистентност между саквинавира и инхибитори на обратната транскриптаза.

Ефектът на Saquinavir в комбинация с нуклеозидни аналози върху биологичните маркери, броя CD4 клетките и плазмената РНК, е проследен при заразени с HIV-1 пациенти. Saquinavir (Invirase) вече е определен като медикамент, който забавя началото на нови СПИН-определяни заболявания и смърт преди две големи рандомизирани, двойно слепи проучвания (NV14256 и SF14604), както при предварителнолекувани със зидовудин пациенти, така и при пациенти без предхождащо или минимално лечение.

Абсорбцията на Saquinavir нараства при приемане след обилна закуска. Наличието на храна води и до удължаване на времето за постигане на максимална плазмена концентрация от 2,4h на гладно до 3,8h след нахранване. Ефектът на храната продължава да 2h, поради което саквинавиръа трябва да се приема да 2h след нахранване. Saquinavir се свързва с плазмените протеини в 98%. В тъканите прониква добре. В цереброспиналната течност преминава слабо. Saquinavir се метаболизирабързо до няколко моно и ди-хидроксилидирани неактивни съединения. Основния път на елиминирането му е фекалният (88%) и само 1% се екскретира с урината.

Показания: Saquinavir (Fortovase и Invirase) е показан за лечение в комбинация с нуклеозидни аналози на възрастни пациенти, заразени с HIV-1.

Особености на приложение и дозировка: Препоръчваната схема на комбинирано с нуклеозидни аналози лечение е 6 капсули от 200 mg Fortovase (1,2g) 3 пъти дневно или 3 капсули от 200mg (600mg) Invirase 3 пъти дневно до 2h след нахранване. Необходимо е тази дозиравка да се спазва стриктно. Дозировки по-ниски от препоръчваните не бива да се прилагат, тъй като това може ад доведе до изразено намаляване на бионаличността. ПРи поява на токсични ефекти, свързани с приложението на Saquinavir, лечението с него трябав да се прекрати.

При започване на лечение със Saquinavir се препоръчва това да стане с Fortovase, а не с Invirase, тъй като първият препарат е с по-голяма бионаличност. При пациенти, лекувани с Invirase, които не са се повлияли активно, не се препоръчва преминаване към лечение с Fortovase.

Saquinavir не лекува HIV инфекцията и проявите на заболявания, свързани с напреднал стадий на HIV инфекция, включително и опортюнистични инфекции, могат да продължат.

Взаимодействие с други лекарства:Едновременното приложение на Saquinavir със Zalcitabine и/или Zidovudine при възрастни е проучено и абсорбцията, разпределението и елиминирането на всеки от тези медикаменти остават непроменени. Не се препоръчва едновременно приложение на Saquinavir с рифампицин, фенобарбитал, фенитоин, дексаметазон и карбамазепин, защото те намаляват плазмената му концентрация. При камбинация на Saquinavir с Ritonavir се повишава честотата на нежеланите странични реакции. При едновременното му приложение с Terfenadine се повишава риска от ритъмни нарушения.

Странични ефекти: Най-честите странични реакции са : диария, гадене, коремен дискомфорт и диспепсия. Saquinavir не променя и не повишава вида, честотата или тежестта на основните токсични ефекти, свързани с нуклеозидните аналози (Zalcitabine и/или Zidovudine) при комбинирано лечение.

Тежки нежелани реакции, свързани с приложението на саквинавира са :объркване, атаксия, остро миелобластна левкемия, хеморитична анемия, сондром на Steven-Johnson, тромбоцитопения, нефролитиаза, панкреатит, вътречерепен кръвоизлив.

Противопоказания: Свръхчувствителност към Saquinavir или някои от другите съставки на препарата. Няма данни за пряк или косвен уврежадщ ефект върху плода, но тъй като няам клиничен опит с бременни жени, прилагането на Saquinavir по време на бременността да става само след внимателна преценка. Не се прилага по време на лектация.

тъй като не се проявява антивирусна активност.
 

Реклама