Sirolimus (DCI)

Синоними: Rapamune (Wyeth).

Лекарствени форми:

Действие:

Показания:

Особености на приложение и дозировка:

Взаимодействие с други лекарства:

Странични ефекти:

Хиперлипемия, хиперхолестеролемия, хипертония, обриви, акне, анемия, артралгии, диарии, хипокалиемия, тромбоцитопения.
Може да се прилага без корекции на дозата със следните медикаменти: Acyclovir, Digoxin, Glyburide, Nifedipine, Ethinyl estradiol, Norgestrel, Prednisolone, Trimethoprim + Sulfamethoxazole. Комбинации, повишаващи серумните нива на сиролимус: калциеви антагонисти ( Diltiazem, Nicardipine, Nifedipine, Verapamil), макролидни антибиотици (Clarithromycin, Erythromycin, Troleandomycin), гастро-интестинални прокинетици (Cisapride, Metoclopramide), антигъбични средства (Clotrimazole, Fliconazole, Intraconazole, Ketoconazole), други (Bromocriptine, Cimetidine, Danazol, HIV – протеазни инхибитори, Rifampin). Да се избягва едновременно приложение с кетоконазол. Комбинации, намаляващи серумните нива на сиролимус: антиконвулсанти (Carbamazepine, Phenobarbital, Rhenytoin), антибиотици (Rifabutin, Rifapentine), билки (Hypericum perforatum). Да се избягва едновременно приложение с живи ваксини. Да се избягва употребата на сок от грейпфрут.
Прилага се перорално, еднократно дневно в комбинация с циклоспорин и кортикостероиди. Началната натоварваща доза от 6 mg се дава възможно най-бързо след трансплантацията. Поддържащата дозировка е 2 mg еднократно дневно. Максимална натоварваща дозировка от 15 mg и поддържаща от 5 mg може да се приложи без повишен риск от странични действия, която обаче не е по-ефективна от стандартната. Сиролимус се прилага 4 h след приема на циклоспорин. При деца над 13 години и с тегло под 40 kg се прилага в натоварваща доза 3 mg/m2 дневно. Дозировката зависи от пола и расата.
За профилактика на отхвърляне на присадката при бъбречна трансплатация в комбинация с циклоспорин и кортикостероиди.
Сиролимус е макролиден имуносупресор (рапамицин) получен от Streptomyces hygroscopicus. Увеличава преживяемостта на трансплантата (при експериментални модели на бъбречна, сърдечна, кожна, панкреасна, чревна и костно-мозъчна трансплатация). Той инхибира Т-лимфоцитната активация и пролиферация срещу стимули от антигени и цитокини (IL-2, IL-4, и IL-15). Интрацелуларно образува имуносупресивен комплекс, чрез свързване с интрацелуларния протеин FKBP-12. След перорално приложение, абсорцията е почти пълна и максимална плазмена концентрация се достига за 1 h след единична доза и за 2 h след повторни дози. Наличието на мазна храна намалява пиковите концентрации с 34 %. Абсолютната бионаличност е 14 % при възрастни с трансплантирани бъбреци. Свързва се с плазмените протеини в 92 %. Метаболизира се интензивно, чрез хидроксилиране и деметилиране по пътя на цитохром Р450 (CYP3A4) до 7 метаболита. Елиминира се под формата на метаболити в 91 % с фецеса и в 2,2 % с урината.
Sol. 1 mg/1 ml.
 

Реклама