Stavudine (DCI)

Синоними: Zerit (Bristol-Myers Squibb)

Лекарствени форми: Caps.x 15mg, x 20mg, x 30mg et x 40mg; Pulvis pro susp.fl.x 200ml (1mg/ml) + разтворител.

Действие: Ставудинът е аналог на тимидина и проявява антивирусна активност срещу HIV in vitro в човешки клетъчни структури. Той се фосфорилира от клетъчните кинази в ставудин трифосфат, който инхибира обратна обратната транскрирптаза на HIV чрез компетиция с естествен субстрат, а именно тимидин трифосфата. Инхибира също синтезата на вирусната ДНК. Проучавния in vitro показаха, че доксорубицинът може да инхибира вътрешноклетъчното активиране на ставудина. Това активиране може да бъде инхибирано съсщо и от зидовудина, но не и от други антивирусни медикаменти, използвани при HIV инфекция. Няма данни показващи дали ставудинът може да увреди фосфорилирането на други антивирусни или цитотоксични медикаменти, прилагани при HIV инфекция. Известно намаление на чувствителността на някои щамове на HIV-1 спрямо ставудина е наблюдавано в проучвания in vitro на селективността на някои щамове на HIV-1, изолирани след лечението. Няма сигурни данни обаче за развитието на резистентност спрямо ставудина или на кръстосана резистентност с други нуклеозидни аналози.

Ефикасността на мононтерапията със ставудин при пациенти с доказан СПИН е потвърдена чрез намаление на характерните прояви и на смъртните случаи при възрастни, след продалжителна монотерапия със зидовудин. Приложението му при деца, лекувани предварително, показва поносима толерантност.

Бионаличността на ставудина е 86%. След повторни перорални внасяния на ставудин в дози от 0,5 до 0,67 mg/kg се достига максимална серумна концентрация от 810 ng/ml. Преминава с цереброспиналната течност, като 4h след орално приемане, отношението на концентрацията му в цереброспинлната течност към тази в плазмата е 0,39. Експериментално е установено, че ставудинът преминава плацентарната бариера и конценрацията му във феталните тъкани достига приблизително 50% от плазмената. Има експериментални данни, че преминава и в майчиното мляко. Н е еустановено сигнификантно натрупване на ставудин след повторни приеми ва 6р8 и12 часа. Плазменият му полуживот е 1,3h. След орално внасяне 30- 40% от дозата се елиминира непроменен през бъбреците чрез гломерулна филтрация и активна тубулна секреция. Останалите 60% се елиминират вероятно чрез ендогенните метаболитни пътища. Метаболизмът на ставудина не е напълно проучен при човека. Експериментално е установено, че по-голяма част от дозата, която не е елиминирана в непроменен вид през бъбреците, се хидролизира до тимин и захар. При ХБН намалението на клирънса на ставудина корелира с клирънса на кретинина, което налага съответна адаптация на дозировката.

Показания: За лечение на пациенти, инфектирани от HIV, за които зидовудинът не е или повече не е подходящ. Установен е добър ефект на ставудина, оценен по клинически критерии, при пациенти със СПИН, след продължителна мототерапия със зидовудин.

Особености на пирложение: Препаратът под формата на капсули или на разтвор за орална употреба се приема най-малко 60min преди хранене. Дневната доза се разпределя в 2 приема през 12h. Капсулите се приемат с малко вода. Разтворът за орална употреба се приготвя, като към оригиналния флакон се прибавя 202ml вода – до чертата, маркирана на флакона. По този начин се получава концентрация на ставудина в разтвор 1mg/ml. Разклаща се енергично до пълното разтваряне на праха. Разтворът може да показва лека опалесценция. Преди всеки прием разтворът трябва да се разклаща енергично. Дозирането става посредством приложената към опаковката мерителна чашко.

За възрастни и деца над 12 години препоръчваната начална доза е както следва: за пациенти с телесна маса под 60 kg по 30 mg 2 пъти дневно през 12h, а за пациенти с телесна маса над 60kg - по 40mg 2 пъти дневно през 12h. Не съществуват достатъчно данни за пирложение на Zerit при деца под 12 години. При деца над 3 години началната одза, която се препоръчва при деца с телесна маса под 30kg е 1mg/kg/12h, а при тези с тегло над 30kg – дозировката при възрастни. Дозировката и поносимостта на препарата при пациенти над 65 години н еса проучени.

При болни с ХБН се препоръчва следната дозировка:

Тегло на пациента

Кретиниов клирънс

0,83 - 0,42 ml/s

0,41 – 0,16 ml/s

Под 60 kg

15 mg/12 h

15 mg/24 h

Над 60

20 mg/12 h

20 mg/24 h

Няма достатъчно опит в лечението на болни с креатининов клирънс под 0,16 ml/s и такива на диализно лечение, за да може да се препоръча съответна подходяща дозировка.

Взаимодействие с други лекарства: Зидовудинът може да инхибира вътреклетъчното фосфорилиране на ставудина, поради което не се препоръчва едновременното им приложение. Бе установено също, че активирането на ставудина се потиска от доксорубицина. Напротив, неговото активиране не се потиска от други медикаменти използвани при HIV инфекции и които се фосфорилират по подобен начин, например диданозин, залцитабин, ганцикловир или фоскарнет.

Ставудинът бе проучен в комбинация с други антиретровирусни агенти, като диданозин, ритонавир,индинавир, сакинавир и нелфинавир и никакви прояви на толеранс при тези комбинации не са наблюдавани, но клиничния опит все още не и достастъчен.

Странични ефекти:

Противопоказания: Свръхчувствителност към препарата, бременност, лактация.

Най-честата странична проява при лечението със Zerit e периферната невропатия, която е доза зависима и появата и налага адаптиране на дозировката. Годишната честота на периферната невропатия при лечение със ставудина е 12%, а за зидовудина – 4%. Панкреатити, в това число и фатални, са наблюдавани при 2 -3 %от включените в клиничните проучавния. Други странични ефекти, наблюдавани в около 5% от лекуваните, са подобни на тези при приложение на зидовудин: главоболие, втрисане, отпадналост, диарии, запек, диспептични прояви, астения, анорексия, гадене, повръщане, торакални или абдоминални болки, псевдогрипен синдром, вертиго, диспнея, алергични реакции, макулопапулозни кожни ерупции, пруритус, бенигнени неоплазии на кожата.
 

Реклама