Streptomycine (DCI)

Синоними: Stretomycini sulfas (Medexport), Streptomycine Diamant (Diamant), Streptomycinsulfat (Aventis), Streptomycin Jenopharm (Jenopharm).

Лекарствени форми: Fl.x 500mg et 1,0 g; Streptomycin Jenopharm – fl.x 750mg et 1,0 g.

Действие:

Приет per os не се резорбира. След мускулна приложение максимална серумна концентрация се получава към края на първия час. Плазменият му полуживот е 2 – 3h. С плазмените протеини се свързва 20 – 30%. Има добра дифузия в биологичните течности, в белите дробове, в бъбреците, жлъчния мехур. Преминава трансплацентарно и в майчиното мляко. Не преминава менингиалната бариера, освен при възпалителен процес. Не се метаболизира, но 10 – 30% от внесената доза се инактивира в организма. Екскретира се с бъбреците 70 – 90% в първите 24h.

Показания: Понастоящем стрептомицинът намира по-рядко приложение в терапевтичната практика във връзка с често наблюдаваната алергогенност, ототоксичност и нефротоксичност, а така също и във връзка с лесно развиващата се резистентност на микроорганизмите към него. В съвременната терапия той остава средство на избор при туларемия и чума. Има значителна ефективност при ентерококв ендокардит. В комбинация с тетрациклини се използва при бруцелоза, а с бензилпеницилини – при endocarditis lenta. При туберкулоза, макар и рядко, се прилага като съставка комбинираното лечение, главно при ранни форми на туберкулозен менингит, остра милиарна туберкулоза,инфилтративно-пневмонични форми и други.

Обичайна дозировка: 2 пъти по 500mg/24h.

Особености на приложение и дозировка: Прилага се мускулно в дневна доза 15 – 20mg/kg телесна маса или средно 1,0g дневно. Дневната доза се инжектира наведнъж, което създава по-висока концентрация на стрептомицина в кръвта, но при лоша поносимост се инжектира на два преима през 12h по 500mg. Продължителността на курса на лечение се определя индивидуално за всеки болен в зависимост от формата на заболяването: при остра милиардна туберкулоза – 4-5 месеца, при инфилтративни форми – 4 месеца, при ограничени огнищни изменения в белите дробове – 2 до 3 месеца. При туларемия се прилага по 500mg 2 пъти дневно за 4 – 7 дни. При бруцелоза в същите дози в продължение на 20дни. При бактериален ендокардот по 3,0g дневно в продължение на 3 – 4 седмици. При фридлендерова пневмония по 1,0 – 2,0g дневно в продължение на 1- 2 седмици. На деца и кърмачета се прилага мускулно в дневна доза 20 – 30mg/kg в една или две апликации.

Особености на употреба: Един флакон от 1,0g стрептомицин се разтваря ex tempore в 5ml стерилна дестилирана вода или физиологичен разтвор и се инжектира дълбоко мускулно.

Странични ефекти: Ототоксичност, нефротоксичност, алергични реакции, главоболие, зачервяване на лицето, виене на свят, спадане ан артериалното налягане, развитие на резистентност.

Противопоказания: Тежка чернодробна и бъбречна недостатъчност, увеждане на слуховия и вестибуларния нерв, първите месеци на бременността. При кърмачета и малки деца е относително противопоказан.

Стрептомицинът е антибиотик от групата на аминозидите с бактерициден тип на антибактериално действие. Антимикробната активност на стрептомицина се дължи на свързването му с рибозомите и по този начин нарушава белтъчната ситеза в микробната крека, като оказва ефект не само във фазата на усилена пролиферация, но и във фазата на покой. Освен това той потиска и дишането на микробната клетка. Действа бактерицидно предимно върху Gram (-) микроорганизми: Туберкулозни бацили, гонококи, бруцели, салмонели, шигели, антраксни бацили, протеус, Esch.coli, Haemophilus influenzae, Pasteurella tolarensis et pestis, листерии, липтоспири, актиномицети, някои рикетсии. Туберкулозните бактерии бързо развиват резистентност към стрептомицина, а понякога се образуват и стрептомицин-зависими щамове.
 

Реклама