Terazosin (DCI)

Синоними: Hitrin (Abbott), Heitrin (Abbott).

Лекарствени форми: Tabl. x 1 mg, x 2 mg, x 5 mg et x 10 mg.

Действие: Теразозинът е квиназолинов дериват, чийто вазодилататорен ефект се дължи на селективна постсинаптична блокада на алфа-1адренорецепторите. В резултат се понижава тонусът на гладката мускулатура на артериалното налягане и се облекчава систолното изпразване на лявата камера, т.е. намалява се следнатоварването на сърцето. Артериалното налягане започва да спада 15 min след орално приемане на препарата. Степента на хипотензивния отговор е подобна на тази на празозина. Като причинява и намаляване на венозния тонус, теразозинът увеличава периферната венозна вместимост, намалява венозния приток към сърцето, намалява налягането в белодробните съдове и снижава диастолното пълнене на лявата камера, т.е. намалява и преднатоварването на сърцето. Приет pre os, се абсорбира напълно и достига пикови концентрации в плазмата след първия час. Метаболизира се в черния дроб и полуживотът му е приблизително 12 h. Излъчва се с урината в около 40 % и с фекалиите – 60 %. Преминава плацентарната бариера и майчиното мляко.

Показания: - За монотерапия или комбинирана терапия на първична и вторична АХ, включително и ренална и в стадии на ХБН. Подходяща е комбинацията му с калциеви антагонисти, диуретици и бета-адренергични блокери.

  • За допълнително лечение на застойна сърдечна недостатъчност IV клас по NYHA при пациенти, които не са отговорили адекватно на лечението със сърдечни гликозиди и диуретици.

  • За лечение на бенигнена простатна хиперплазия.

Обичайна дозировка:

1 – 10 mg/24 h.

Особености на приложение и дозировка:

Взаимодействие с други лекарства:

Странични ефекти:

Противопоказания:

Артериална хипотензия. 
Феномен на първата доза – ако първата доза надвишава 1 mg, настъпва артериална хипотензия, синкоп и загуба на съзнание, вследствие силна венозна дилатация. Ортостатична хипотензия, отпадналост, сънливост, виене на свят, гадене, сухота в устата. Задръжка на течности, по рядко – артралгии, парестезии, често позиви за уриниране, мускулна слабост, инпотенция.
Едновременното приложение с други вазодилатори и антихипертензивни средства повишава риска от хипотензия.
За да се избегне феноменът на първата доза, лечението се започва с 0,5 mg вечер преди сън. В следващите дни дозата се увеличава постепенно с по 1 mg до постигане на оптимален ефект, но не повече от 15 – 20 mg дневно, дадени на един или два приема. Не се препоръчва за лечение при деца под 12-годишна възраст.
 

Реклама