Vancomycine

 Vancomycine (DCI)

Синоними: Vancoled (Lederle), Vancomycine Lederle (Lederle), Vancine (Lilly), Vancomycine Dacota (Dacota Pharm).

Лекарстени форми: Caps. x 250 mg; Susp. Pro usu interno – fl. x 120 ml (1 мерителна лъжичка = 6 ml = 500 mg); Fl. lyophilisat x 125 mg, 250 mg, x 500 mg et x 1,0 g pro inj. i. v.

Действие: Ванкомицинът е нативен антибиотик с трициклична гликопептидна структура. Има бактериостатичен тип на действие. Антибактериалния му спектър обхваща Gram (+) коки: златисти и коагулазонегативни стафилококи, включително мултирезистентни, стрептококи и пенвмококи, клостриди, листерии, Corynelacteries. Резистентни към него са Gram (-) бацили и микобактерии.

Приет per os практически не се абсорбира. Венозно се прилага за лечение на системни инфекции. Два часа след венозното инжектиране на 1,0 g ванкомицин се получава максимална серумна концентрация от 25 mg/ml. Плазменият му полуживот е средно около 6 h, а нивото на свързване с плазмените проеини е 55%. Има добра дифузия в плеврални, перитонеални, перикардни и синовиални изливи, но в церечно-спиналната течност дифузията му е слаба и несугурна. Не се метаболизира в организма и се излъчва с урината непроменен в 90%, като за 24 h се елеминира 75% от внесеното количество.

Показания: Перорално се прилага при стафилококови ентероколити и при псевдомембранозенколит, причинен от Clostridium difficile.

    • Парентерално се прилага при мултирезистентни стафилоконови инфекции, при които е препарат на избор – самостоятелно или комбиниран с аминогликозид.

Обичайна дозировка:

Рer os: 4 х 1 – 2 капсули дневно; Parenteralis: 1,0 – g/24 h.

Особености на приложение и дозировка:

Странични ефекти:

Противопоказания:

Свръхчувствитеност към ванкомицин, тежки бъбречни заболявания, увреждания на слуховия апарат. Алергични прояви, нефротоксичност, ототоксичност. Ванкомицинът причинява освобождаване на хистамин и свързаните с него нежелани реакции – т.нар. синдром на Red Man. Прилага се изключително венозно.Съдържанието на един флакон от 500 mg се разтваря с 10 ml вода за инжекционни разтвори и може да се съхранява в хладилник 96 h. Метод на избор за приложение е фракционираната венозна перфузия. За целта основния разтвор се разрежда в 100 – 200 ml разтворител и се внася чрез венозна перфузия в продължение на 60 min на всеки 6 h. За продължителна перфузия 2 или 4 флакона от основния разтвор се разреждат в разтвор с достатъчен обем за 24-часова капкова перфузия. Дневната доза е 30 mg/kg телесна маса или средно около 2,0 g за 24 h – по 500 mg на всеки 6 h или по 1,0 g на 12 h. За деца общата дневна доза е 40 mg/kg, разпределена в 4 инфузии по 60 min. При новородени и малки кърмачета инициалната доза е 15 mg/kg, след което при новородени до 7-ия ден се прилага по 10 mg/kg на 12 h, а от 7-ия до 30-ия ден по 10 mg/kg/8 h. При ХБН се налага адаптиране на дозировката съобразно стойностите на креатиновия клирънс, но инициалната доза не бива да е по-малка от 15 mg/kg при болните с лека и умерена степен на ХБН. При болните с креатининов клирънс под 1 ml/s дневната доза се намалява наполовина – по 500 mg/12 h, при клирънс под 0,5 ml/s под 0,5 ml/s – по 500 mg/24 h, а при клирънс под 0,3 ml/s – по 500 mg/48 h, а при клирънс под 0,3 ml/s – по 500 mg/48 h.
< Предишна   Следваща >
 

Още от здраве

Най - четено:

Реклама



Още от сайта: