Verapamil (DCI)

Синоними: Verapimil (НИХФИ, Balkanpharma), Isocor (Sopharma), Verapamil hydrochlorid (Унифарм), Isoptin (Abbott), Verpamil (Orion), Verapamil-Ratiopharm (Ratiopharm), Verapamil Riker (3M Medica), Corpamil (Helvepharm), Flamon (Mepha), Felicard (Salutas fahlberg-List), Verelan (Lek), Verahexal (Hexal Pharma), Verapamil (Wolf), Ormil (Atabay).

Лекарствени форми:

Действие:

Приложен перорално верапамилът се резорбира бързо и почти напълно в тънките черва в 90 – 92%. Има начало на действие на 30-та минута, пиков ефект след 1 - 2 h и продължителност на действие 3 – 7 h. Приложен венозно десйтвието му започва след 1 – 5 min, пиков ефект се получава за 3 – 5 min и има продължителност на действие 2 h. Има хепатален метаболизъм с време на полуживот 3 – 7 h, който нараства при продължително лечение. Метаболизира се почти напълно. Метаболитите се отделят предимно с урината, като само в 3 – 4 % се излъчва непроменен. Преминава през плацентата и в майчиното мляко.

Показания:

при сърдечно трептене и мъждене. Перорално се прилага за лечение и профилактика на предсърдечни и нодални екстрасистоли, за контрол на камерната честота при предсърдно мъждене самостоятелно или в комбинация с дигиталес. За лечение на лека и умерена артериална хипертония, самостоятелно и в комбинации.

Странични ефекти:

Взаимодействие с други лекарства:

Противопоказания:

Особености на приложение и дозировка:

При деца венозно се прилага за лечение и профилактика на надкамерни ритъмни нарушения:

- за кърмачета и деца зо 1 година се прилага в начална доза 0,1- 0,2 mg/kg за 2 min;

- за деца от 1 до 15 години – 0,1 – 0,3 mg/kg за 2 min, като единичната доза не бива да надвишава 5 mg.

При необходимост дозата може ад се повтори след 30 min. Инжектирането продължава само до настъпване на ефект.

Перорално – за кърмачета и малки деца се прилага в доза 20 mg 2 – 3 пъти дневно, а при по-големи деца - 40 – 80 mg, 2 – 3 пъти дневно, като максималната доза е 360 mg.

Перорално лечението започва с 80 mg на всеки 8 h, като при нужда дозата постепенно се повишава до максималната. Венозно се внася струйно 5 – 10 mg. При нужда се продължава с инфузия 5 – 10 mg/h до максималната дневна доза от 100 mg. Инфузията с верапамил се прилага в доза 5 μg/kg/min.
WPW синдром, синдром на болния синусов възел, проводни нарушения, кардиогенен шок, артериална хипотония, декомпенсирана CH. При остър миокарден инфаркт се прилага с повишено внимание.
Комбинирането с бета-блоери засилва кардиодепресивния ефект на верапамила. Има синергизъм с другите антихипертензивни средства. Повишава плазмените нива на дигоксина.
Понася се добре и рядко дава странични ефекти – запек, хиперплазия на венците, гинекомастия. При венозно приложение рядко може да причини хихпотония до шок, изява или влошаване на застойна CH, белодробен оток, синусова брадикардия, проводни нарушения.
венозно – средство на първи избор за бързо прекъсване на предсърдните и нодалните пароксизмални тахикардии, за контрол на камерната честота
Антиаритмичният ефект на верпамила се дължи на блокиране на Са++ през бавните калциеви канали в клетките на проводната система, вследствие на което намалява амплитудата на АП в SA възела и в горната и средната част на АV възела, без да намалявазначително максималният диастолен потенциал. Функционалният и ефективният рефрактерен период на АV нараства значително и се удължава АV проводимостта, с което се обяснява ефектът н аверапамила при предсърдни и АV тахикардии, възникнали по re-entry механизъм в АV възела и забавянето на камерните съкращенияпри предсърдно трептене и мъждене. Верапамилът предизвиква артериална вазодилатация, понижава периферното съдово съпротивление и системното артериално налягане. Антиисхемичният му ефект се дължи нанамаляването на контрактилитета и кислородната консумация на миокарда и на премахване на спазъма на големите коронарни артерии.
Film-tabl.x 40 mg, x 80 mg x 120 mg et x 240 mg; Drag.x 40 mg. X 80 mg et x 120 mg; Amp.x 5 mg/2 ml et x 50 mg/20 ml pro inj.i.v.
 

Реклама