Vidarabine monohydrate (DCI)

Синоними: VIra-A (Parke Davis).

Лекарствени форми: Vira-A concentrate pro inj. – fl.x 5 ml стерилна суспенсия = 1,0 g vidarabine monohydrate (200 mg/ml) – pro i.v.infus.; Vira-A ung.opht.3% tuba x 3,5 жл

Действие: Видарабинът представлява пуринов нуклеозид, получен чрез ферментация на култури от Streptomyces antibioticus. Инжектиран венозно, той бързо се дезаминира до арабинозилхипоксантин, главният метаболит, който бързо се разпределя в тъканите, главно в бъбреците и черния дроб. Прониква и в цереброспиналната течност, като отношението на концентрацията му в CSF/plasma e 1:3. Плазменият му полуживот е 3h и 30min. Свръзва се слабо с плазмените протеини – 20%. Екскрецията му става главно с бъбреците и при болни с нарушена бъбречна функция концентрацията му в плазмата може да достигне високи нива. Видарабинът притежава антивирусна активност срещу HSV1, HSV2 и срещу VZV. Механизмът на антивирусното му действие не е много добре изяснен. Счита се , че инхибира вирусната ДНК-полимераза и намалява синтезата на вирусната ДНК.

Показания: Прилага се зе лечение на херпесн енцифалити, причинени от HSV, за лечение на Herpes zoster при имуносупресирани болни и за лечение на генерализирани херпесни инфекции у новородени – мукокутанни инфекции: на кожата, устата, очите и други, енцефалити, причинени от HSV.

Особености на приложение и дозировка: Vira-A се прилага само в бавна венозна перфузия в продължение на 12 – 14h с постоянна скорост. При вирусните енцефалити – по 15 mg/kg/24h в продължение на 10 дни. При херпес зостер по 10 mg/kg/24h в продължение на 5 дни. При неонални HSV- инфекции по 10 mg/kg/24h. Резултатитте са по-добри при ранно започване на лечението и при по-млади билни. Очният унгвент се поставя по 1cm в долния конюктивален сак 5 пъти дневно през 3-часови интервалидо реепитализация.

Особенсоти на употреба: Видарабинът е слабо разтворим и за да се получи годен за венозна инфузия разтвор, всеки милиграм от суспензията се разрежда с най-малк 2,22 ml глюкозен или водно-солеви разтвор (но не и колоидални биологични течности), като в 1l разтвор за венозна инфузия може да се разтвори най-много 450mg видарабин. Разтворът за перфузията трябва предварително да се затопли до 35 – 40 ºС за да се улесни разтварянето на видарабина. За да се получи еднороден разтвор след разреждането трябва да се разклати енергично. Бързото внасяне на големи количества от инфузния разтвор трябва да се избягва! Разтворът трябва да се приготви преди приложението и да се използва до 48h! Разтворът не трябва да се охлажда (замръзява)!!

Странични ефекти: В лечебни одзи е слабо токсичен. Рядко се наблюдават гастро-интестинални прояви: анорексия, гадене, повръщане и диария. Неврологични прояви: главоболие, обърканост, треморатаксия, психози, халюцинации, енцефелопатия. Хематологични прояви: намаление на хемеглобина, хематокрита, на левкоцитите и тромбоцитите, повишение активността на аспартатаминотрансферазата, повишение на общия билирубин. Може да се развият рядко и алергични прояви – обриви, пруритус.

Противипоказания: Свръхчувствителност към препарата.

 

Реклама