Viloxazine (DCI)

Синоними: Vivalan (ICI), Vivalan (Zeneca).

Лекарствени форми: Tabl. x 50 mg et x 100 mg; Tabl. LP x 300 mg; Amp. x 100 mg/5 ml.

Действие: Вилоксазинът има антидепресивно действие, което се дължи на потискане рекаптажа на норадреналина. Освен това той улеснява освобождаването на 5-хидрокситриптамина от синаптичните депа. В терапевтични дози вилоксазинът няма антихолинергичен ефект и не притежава седативно действие. Има много слабо кардиотоксично действие. На опитни животни е установен антиконвулсивен ефект.

След орално приемане вилоксазинът се абсорбира в червата бързо и практически пълно. Максимални плазмени концентрации се достигат за 1 - 4 h. Плазменият му полуживот е от 2 до 5 h, средно 3 h. Преминава хемато-енцефалната бариера и концентрацията му в церебо-спиналната течност съставлява 1/10 до 1/5 от плазмената. Метаболизира се в черния дроб чрез хидроксилиране. Метаболитите му не са фармакологично активни. Елиминира се с урината, като за 24 h се излъчва 88 - 97 % от приетата доза.

Показания: Депресивни състояния от различен произход, включително и тежки форми - при различни психози, реактивни депресии, неврози с хипохондрична, дистимна и психастенна симптоматика.

Особености на приложение и дозировка: При умерено тежки депресивни състояния дневната доза е 200 - 300 mg, разпределена в 2 или 3 приема, като последната доза се приема не по-късно от 17 h. Ефектът от лечението започва да се проявява към 5 - 10-ия ден. При тежки случаи и при липса на ефект след двуседмично лечение дневната доза може да се увеличи до 600 mg. При стари хора и изтощени болни, при болни с чернодробни и бъбречни увреждания оптималната доза се достига в продължение на 2 - 3 дни. Лечението може да се започне и с венозна перфузия на вилоксазин, разреден в изотоничен разтвор на NaCl или глюкоза. Първия ден се перфузира една ампула от 100 mg, като в следващите дни дозата се увеличава на 2 - 4 ампули в продължение на 10 - 20 дни, след което се заменя с перорална терапия, като 1 ампула се заменя с една таблетка и половина от 100 mg.

Взаимодействие с други лекарства: При едновременно приложение с теофилин потиска метаболизма му и повишава теофилинемията. Потиска метаболизма и засилва антиконвулсивния ефект на карбамазепина и фенитоина.

Странични ефекти: Рядко се наблюдават гадене, повръщане, главоболие. Много рядко - кожни обриви, безпокойство, ажитираност. В хода на лечението тези прояви обикновено изчезват.

Противопоказания: Бременност, по време на кърмене, водачи на МПС, употреба на алкохол.

 

Реклама