Zalcitabin (DCI)

Синоними: Hivid (Roche).

Лекарствени форми:

Действие: Залцитабинът е синтетичен аналог на естествения нуклеозид 2’-дезоксицитидин. В клетките на човешкия човешкия организъм залцитабинът се превръща под въздействието на интрацелуларните ензими в активен метаболит – дидезоксицитидин-5’-трифосфат.Последният се явява алтернативен субстрат на ензима обратна транскриптаза на HIV и потиска репликацията на HIV по пътя на конкурентното инхибиране синтезата на вирусната ДНК, като предизвиква преждевремнно прекъсване на веригата.

При перорално внасяне у носителите на HIV бионаличността на залцитабина достига повече от 86%.Степента на абсорбцията му при перорално внасяне зависи от приемането на храна, която намалява абсорбцията му средно с 14% и снижава максималаната му плазмена концентрация с 39%. С плазмените протеини се свързва по-малко от 4%. Прониква в цереброспиналната течност, концентрацията му в която съставлява средно 20% от тази на плазмата. Плазменият му полуживот е 2h. В черния дроб се метаболизира по-малко от 30% от внесеното количество. За 24h се излъчва в непроменен мид с урината 70% от внесената доза и около 10% с факалиите.

Показания: Прилага се за лечение на възрастни болни в напредналите стадии на HIV (брой CD4-клетките под 300/ml) най-често в комбинация със зидовудин или самостоятелно, като алтернатива на зидовудина при непоносимост или неефективност на последния.

Особености на приложение: - Най-често се прилага перорално комбинирана терапия със зидовудин по 200mg/8h (600mg/24h) и залцитабин по 0,750mg/8h (2,25mg/24h) нагладно. Лечението е продължително – 3-12 месеца. По време на лечението се проследява клиничното състояние на болния, като специално се следи появата на ранни признаци на периферна невропатия и се прави периодичен контрол на лабораторните и биохимичните показатели – кръвна картина и активност на алфа-амилазата. При появата на странични явления, свързани вероятно със залцитабина – прови на периферна невропатия, безсимптомно повишение активността на алфа-амилазата, тежки язви в устната кухина, дозата му се намалява с 50% или лечението с хивид се спира. В тъкъв случай схемата се на лечението със зидовудин се променя, като се назначава по 100mg/4h (600mg/24h). Ако страничните явления са по-вероятно свързани със зидовудина – например гранулоцитопения или анемия, дозата на последния се намалява или напълно се спира.

- Монотерапия със залцитабин се провежда само при непоносимост към зидовудин или при неуспех от лечението с него. В този случай лечението със залцитабин се прилага по 0,750mg/ 8h (2,25 mg/24h). При появата на признаци за периферна невропатия дозировката се намалява или лечението се прекъсва.

При болни с ХБН дозата се адаптира съобрадно стойностите на креатининовия клирънс. При клирънс на креатинина между 0,17ml/s и 0,67ml/s се дозира по 0,75mg/12h, а при клирънс под 0,17ml/s – по 0,75mg за 24h. При болни с умерена чернодробна недостатъчност дневната доза съсщо се намалява, а при тежка недостатъчност не се прилага.

Взаимодействие с други лекарства: Да не се прилага комбинирано с препарати, които могат да предизвикат периферна невропатия: хлорамфеникол, цисплатина, дапсон, дисулфирам, етионамид, глутетимид, златни препарати, хидралазин, изониазид, нитрофурантоин, фенитоин, рибавирив и винкристин. Ако приложението на последния за лечение на пневмония, причинена от Pneumocystis carсnii, е наложително, лечението с хивид се прекъсва и се възобновява най-малко 2 седмици след отмяната на пентамидина.

Странични ефекти: Ограничаването на страничните явления на залцитабина от клиничните прояви съпътстващи СПИН или дължащи се на интеркурентно заболяване е много трудно. Основни странични прояви на залцитабина са : от страна на стомашно-чревния тракт – язви в устната кухина, тяжест в корема, дисфагия, анорексия, повръщане, запек; от страна на кожата и кожните придатъци – обриви, повишено изпотяване, сърбеж; от страна на нервната система – главоболие, световъртеж; от страна на двигателния апарат – миалгии, артралгии; от страна на цялото тяло – загуба на телесна маса, отпадналост, треска ,болки в гърдите; от страна на черния дроб – хепатоцелуларна недостатъчност. Най-тежките прояви в резултат на лечението с хивид са развитието на периферна невропатия и панкреат, като се налага прекъсване на лечението.

Противопоказания: Повишена чувствителност към препарата.

Tabl.x 0,375 mg et 0,75mg.
 

Реклама