КП № 46 ОСТЪР МИОКАРДЕН ИНФАРКТ БЕЗ ФИБРИНОЛИЗА
Минимален болничен престой - 5 дни

КОДОВЕ НА ОСНОВНИ ПРОЦЕДУРИ ПО МКБ-9 КМ
Остър инфаркт на миокарда
Включва: инфаркт на миокарда уточнен като остър или с установена продължителност 4 седмици (28 дена) или по-малко от началото му
Не включва: някои текущи усложнения след остър инфаркт на миокарда (I23.—)
инфаркт на миокарда:
• стар (I25.2)
• уточнен като хроничен или с установена продължителност над 4 седмици (над 28 дена) от началото му (I25.8)
• повторен (I22.—)
постинфарктен миокарден синдром (I24.1)
I21.0 Остър трансмурален инфаркт на миокарда на предната стена
Трансмурален инфаркт (остър)(на):
• преден (предната стена) БДУ
• предно-върхов
• предно-латерален
• предно-септален
I21.1 Остър трансмурален инфаркт на миокарда на долната стена
Трансмурален инфаркт (остър)(на):
• диафрагмалната стена
• долен (долната стена) БДУ
• долно-латерален
• долно-заден
I21.2 Остър трансмурален инфаркт на миокарда с други уточнени локализации
Трансмурален инфаркт (остър):
• върхово-латерален
• базално-латерален
• висок латерален
• латерален (латералната стена) БДУ
• заден (истински)
• задно-базален
• задно-латерален
• задно-септален
• септален БДУ
I21.4 Остър субендокарден инфаркт на миокарда
Нетрансмурален инфаркт на миокарда БДУ

Повторен инфаркт на миокарда
Включва: рецидивиращ инфаркт на миокарда
Не включва: уточнен като хроничен или с установена продължителност над 4 седмици (над 28 дни) от началото му (I25.8)
I22.0 Повторен инфаркт на миокарда на предната стена
Повторен инфаркт (остър)(на):
• преден (предната стена) БДУ
• предно-върхов
• предно-латерален
• предно-септален
I22.1 Повторен инфаркт на миокарда на долната стена
Повторен инфаркт (остър)(на):
• диафрагмалната стена
• долен (долната стена) БДУ
• долно-латерален
• долно-заден
I22.8 Повторен инфаркт на миокарда с друга уточнена локализация
Повторен инфаркт на миокарда (ос¬тър):
• върхово-латерален
• базално-латерален
• висок латерален
• латерален (латералната стена) БДУ
• заден (истински)
• задно-базален
• задно-латерален
• задно-септален
•септален БДУ


КОДОВЕ НА ОСНОВНИ ПРОЦЕДУРИ ПО МКБ-9 КМ

ОСНОВНИ ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ

ДИАГНОСТИЧЕН УЛТРАЗВУК (ЕХОГРАФИЯ)
Включва: ехография
ултразвукова ангиография
ултрасонография
**88.72 ДИАГНОСТИЧЕН УЛТРАЗВУК НА СЪРЦЕ
ехокардиография (трансторакална и/или трансезофагеална)
интраваскуларен ултразвук на сърце

ДРУГИ НЕОПЕРАТИВНИ СЪРДЕЧНИ И СЪДОВИ ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ
Изключва:
ЕКГ на плод - 75.32
**89.50 МОНИТОРИРАНЕ НА СЪРДЕЧНИЯ РИТЪМ (НА ЕКГ)
24-часово ЕКГ мониториране (тип Holter)

**89.52 ЕЛЕКТРОКАРДИОГРАМА
ЕКГ БДУ
ЕКГ (с 12 и повече отвеждания)

ЦИРКУЛАТОРНО МОНИТОРИРАНЕ
**89.61 МОНИТОРИРАНЕ НА СИСТЕМНО АРТЕРИАЛНО НАЛЯГАНЕ
**89.62 МОНИТОРИРАНЕ НА ЦЕНТРАЛНО ВЕНОЗНО НАЛЯГАНЕ
**89.68 МОНИТОРИРАНЕ НА СЪРДЕЧЕН МИНУТЕН ОБЕМ ЧРЕЗ ДРУГА ТЕХНИКА (ЧРЕЗ ТЕРМОДИЛУЦИОНЕН ИНДИКАТОР)

**90.59 ИЗСЛЕДВАНЕ НА КРЪВ
Включва задcлжително следния медико-диагностичен пакет:
Електролити
МВ фракция
Тропонин I количествено изследване

ОСНОВНИ ТЕРАПЕВТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ
ИНСЕРЦИЯ, РЕВИЗИЯ, СМЯНА И ОТСТРАНЯВАНЕ НА ПЕЙСМЕКЪРНИ ПРОВОДНИЦИ, ИНСЕРЦИЯ НА ВРЕМЕННА ПЕЙСМЕЙКЪРНА СИСТЕМА ИЛИ РЕВИЗИЯ НА ДЖОБА
*37.78 ПОСТАВЯНЕ НА ВРЕМЕННА ТРАНСВЕНОЗНА ПЕЙСМЕЙКЪРНА СИСТЕМА
Изключва:
интраоперативен сърдечен пейсмейкър - 39.64

ИНЖЕКЦИЯ ИЛИ ИНФУЗИЯ НА ЛЕЧЕБНО ИЛИ ПРОФИЛАКТИЧНО ВЕЩЕСТВО
Включва:
подкожна инжекция или инфузия с местно или общо действие
интрамускулна инжекция или инфузия с местно или общо действие
интравенозна инжекция или инфузия с местно или общо действие
*99.19 ИНЖЕКЦИЯ НА АНТИКОАГУЛАНТИ

ИНЖЕКЦИЯ ИЛИ ИНФУЗИЯ НА ДРУГО ЛЕЧЕБНО ИЛИ ПРОФИЛАКТИЧНО ВЕЩЕСТВО
Включва:
подкожна инжекция или инфузия с местно или общо действие
интрамускулна инжекция или инфузия с местно или общо действие
интравенозна инжекция или инфузия с местно или общо действие
*99.29 ИНЖЕКЦИЯ ИЛИ ИНФУЗИЯ НА ДРУГО ЛЕЧЕБНО ИЛИ ПРОФИЛАКТИЧНО ВЕЩЕСТВО

Изискване: Клиничната пътека се счита за завършена, ако са приложени и отчетени три основни диагностични и две основни терапевтични процедури , посочени в блок Кодове на основни процедури по МКБ-9 КМ. Проведените процедури задължително се отразяват в Документ №1.
При усложнено протичане, налагащо спешно инвазивно изследване и лечение при престой по-малък от минималния пациентът задължително се превежда в друго лечебно заведение и клиничната пътека не се счита за завършена.

І. УСЛОВИЯ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР И ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА
1. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗВЕНА, МЕДИЦИНСКА АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ, НАЛИЧНИ И ФУНКЦИОНИРАЩИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ, ИЗПЪЛНИТЕЛ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ
Лечебното заведение за болнична помощ може да осигури и чрез договор, вменените като задължителни звена, медицинска апаратура и оборудване, и със структури на извънболничната помощ, разположени на територията му
Задължително звено Апаратура и оборудване
1. Клиника/отделение/сектор по кардиология с интензивен сектор Съгласно Наредба №18 от 20.06.2005 на МЗ
2.Отделение/сектор по образна диагностика Съгласно медицински стандарт “Образна диагностика”
3. Клинична лаборатория с възможност за изследване на коагулация Съгласно медицински стандарт “Клинична лаборатория”

2. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗВЕНА, МЕДИЦИНСКА АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ, НЕОБХОДИМИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АЛГОРИТЪМА НА ПЪТЕКАТА, НЕНАЛИЧНИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ, ИЗПЪЛНИТЕЛ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ
ЛЗ изпълнител на болнична помощ е длъжно да осигури дейността на съответното структурно звено чрез договор с друго лечебно заведение, което отговаря на изискванията за апаратура, оборудване и специалисти за тази КП и имащо договор с НЗОК.
Задължително звено Апаратура и оборудване
1. Кръвен център или кръвна банка Съгласно Наредба №18 от 20.06.2005 на МЗ

ЗАБЕЛЕЖКА: при необходимост и след преценка от лекуващия екип се прилага временна кардиостимулация; неразделна част към ИЗ на пациента става “Фиш за импланти” за временен кардиостимулатор на цена 500 лв.

3. НЕОБХОДИМИ СПЕЦИАЛИСТИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА.
Блок. 1 Необходими специалисти за лечение на пациенти на възраст над 18 години:
- лекар със специалност по кардиология с квалификация и опит в областта на ехокардиографията;
- лекар със специалност по образна диагностика;
- лекар със специалност по клинична лаборатория.

ІІ. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ЛЕЧЕНИЕ
1. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ.
СПЕШНИ:
- болни със сигурен остър коронарен синдром (остър миокарден инфаркт) със ST сегмент елевация повече от 12 ч от началото на клиничната симптоматика, или без персистираща ST сегмент елевация;
- болни със суспектен остър коронарен синдром (остър миокарден инфаркт) без персистираща ST сегмент елевация.

2. ДИАГНОСТИЧНО – ЛЕЧЕБЕН АЛГОРИТЪМ.
ДИАГНОСТИЧНО – ЛЕЧЕБНИЯТ АЛГОРИТЪМ В ПОСОЧЕНИТЕ ВАРИАЦИИ И ВЪЗМОЖНОСТИ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ОПРЕДЕЛЯ ПАКЕТА ОТ БОЛНИЧНИ ЗДРАВНИ ДЕЙНОСТИ, КОИТО СЕ ЗАПЛАЩАТ ПО ТАЗИ КЛИНИЧНА ПЪТЕКА.

2.1. Начало на лечението
- Acidum acethylsalicylicum - ако болният не е приел;
- обезболяване;
- кислородотерапия;
- сублингвален/шпрей нитроглицерин.

2.2. Останалата (конвенционална) терапия, включва:
- нитропрепарати;
- бета блокери;
- антиагреганти;
- антикоагуланти (нефракциониран хепарин); нискомолекулярни хепарини;
- ACE инхибитори;
- калциеви антагонисти (без нифедипин) - при съответни индикации;
- статини (интензивна доза) или фибрати;
- обезболяващи медикаменти (опиати и др.)

2.3. Лечение според клиничното протичане – към конвенционалната терапия:
А) нискодебитна сърдечна недостатъчност: кислород, катехоламини интравенозно, мониториране на хемодинамиката с плаващ катетър тип Swan-Ganz (при показания), поставяне на интрааортна балонна помпа (при показания), преценка за инвазивна диагностика.
Б) пълен AV блок - атропин, поставяне на временен венозен електрокардиостимулатор, при персистиране на проводните нарушения след 25-я ден – преценка за постоянен електрокардиостимулатор.
В) застойна сърдечна недостатъчност – кислород, диуретици, АСЕ инхибитори, венозен нитрат, апаратна вентилация (при показания).
Г) предсърдно мъждене - възстановяване на синусов ритъм с медикаменти или електрокардиоверсия, нефракциониран хепарин.
Д) камерни аритмии - антиритъмна терапия или електрическа регуларизация.
Е) рекурентна исхемия – нитрат (венозно или перорално), бета-блокер до постигане на бета-блокада, Са антагонист, нефракциониран хепарин, нискомолекулярен хепарин, преценка за инвазивна диагностика.
Стандартното лечение се продължава с антиагреганти, бета-блокери, АСЕ-инхибитори, статини/фибрати, нитрати при показания, нефракциониран хепарин (до 48-я час, след това само при определени болни).
Пациенти с ниска сърд. честота под 40 уд/мин и /или водеща до хемодинамични нарушения, които се считат за преходни, са индицирани за временна кардиостимулация.
Ж) индикации за ранна коронарография
1. Спешни индикации за ранна коронарография и насочване към болнична структура с възможност за интервенционална диагностика и лечение:
- наличие на рекурентна миокардна исхемия (клинична картина и/или динамични промени в ST сегмента) в първите 24-48 часа;
- механично усложнение от миокардния инфаркт (митрална регургитация при руптура на хорди и/или папиларен мускул, руптура на междукамерната преграда, псевдоаневризма.
Забележка: Тези болни се насочват рано за инвазивно изследване и реваскуларизация.
2. Планови индикации за ранна коронарография и насочване към болнична структура с възможност за интервенционална диагностика и лечение веднага след болничния период:
- болни с ОМИ с SТ сегмент елевация, хоспитализирани след 12-я час от началото на инфаркта и с ЛК систолна дисфункция (ФИ под 40%), оценена при изписването;
- болни с индуцируема миокардна исхемия от симптом-лимитиран ВЕТ.

ПРИ ЛЕЧЕНИЕ ПО КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА, ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ Е ДЛЪЖНО ДА ОСИГУРЯВА СПАЗВАНЕТО ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА, УСТАНОВЕНИ В ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО.
ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА СЕ УПРАЖНЯВАТ ПРИ СПАЗВАНЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА УСТРОЙСТВОТО, ДЕЙНОСТТА И ВЪТРЕШНИЯ РЕД НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ.

3. ПОСТАВЯНЕ НА ОКОНЧАТЕЛНА ДИАГНОЗА.
Съобразно клиничната картина, електрокардиограмата, лабораторните и инструментални изследвания (CK, CK-MB, ехокардиография).

4. ДЕХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЛЕДБОЛНИЧЕН РЕЖИМ.
Медицински критерии за дехоспитализация:
Дехоспитализира се всеки болен с миокарден инфаркт при стабилно клинично състояние. На болния се дава ЕКГ и епикриза, в която се определя датата на един контролен преглед.
При усложнено протичане и налични индикации за ранна инвазивна оценка и реваскуларизация, болните се насочват към болнични структури с катетеризационна лаборатория според лечебния алгоритъм.
Забележка: Обективното състояние на пациента при изписването се отразява в приложения “Фиш за дехоспитализация”, който става неразделна част от История на заболяването.

Довършване на лечебния процес и проследяване
В цената на клинична пътека влизат до два амбулаторни консултативни прегледа при явяване на пациента в рамките на един месец след изписване и препоръчани в епикризата.
Контролните консултативни прегледи след изписване на пациента се отразяват в специален дневник/журнал за прегледи, който се съхранява в диагностично-консултативния блок на лечебното заведение – изпълнител на болнична помощ.
При диагноза включена в Наредбата за диспансеризация, пациентът се насочва за диспансерно наблюдение, съгласно изискванията на същата.

-5. МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА НА РАБОТОСПОСОБНОСТТА – извършва се съгласно Наредба за медицинската експертиза на работоспособността.



ФИШ ЗА ДЕХОСПИТАЛИЗАЦИЯ


Дишане:  чисто ВД  друго (опиши)

Ритъм:  синусов  друг (опиши)

СЧ: /мин АН: /

Локален съдов/оперативен статус (при сърдечна катететеризация /РМ):
 нормален  друго (опиши)


Дадена епикриза на пациента:


Назначена дата за контролен преглед:




ІІІ. ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА
1. ХОСПИТАЛИЗАЦИЯТА НА ПАЦИЕНТА се документира в “История на заболяването” (ИЗ) и в част ІІ на “Направление за хоспитализация” - бл.МЗ-НЗОК №7.

2. ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ДИАГНОСТИЧНО - ЛЕЧЕБНИЯ АЛГОРИТЪМ – в “История на заболяването” и Документ №1, който е неразделна част от ИЗ.

3. ИЗПИСВАНЕТО/ПРЕВЕЖДАНЕТО КЪМ ДРУГО ЛЕЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ СЕ ДОКУМЕНТИРА В:
- “История на заболяването”;
- част ІІІ на “Направление за хоспитализация” - бл.МЗ-НЗОК №7;
- епикриза – получава се срещу подпис на пациента (родителя/настойника), отразен в ИЗ.

4. ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ (Документ №.........................) – подписва от пациента (родителя/настойника) и е неразделна част от “История на заболяването”.

ДОКУМЕНТ № 1 И ДЕКЛАРАЦИЯТА ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ СЕ ПРИКРЕПЯТ КЪМ ЛИСТ “ИСТОРИЯ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО”.

Към ИЗ се прикрепят и следните документи, ставащи неразделна част от същата:
ФОРМУЛЯРЪТ ЗА ПОСТАВЯНЕ НА КЛАПИ, ПРОТЕЗИ, СТЕНТОВЕ, КОХЛЕАРНИ ИМПЛАНТАНТИ, ПОСТОЯННИ КАРДИОСТИМУЛАТОРИ, СЕТ ЗА ВРЕМЕННА КАРДИОСТИМУЛАЦИЯ.

ФОРМУЛЯР ЗА ПОСТАВЯНЕ НА КЛАПИ, ПРОТЕЗИ, СТЕНТОВЕ, КОХЛЕАРНИ ИМПЛАНТАНТИ, ПОСТОЯННИ КАРДИОСТИМУЛАТОРИ, СЕТ ЗА ВРЕМЕННА КАРДИОСТИМУЛАЦИЯ, ЗАПЛАЩАНИ ИЗЦЯЛО ИЛИ ЧАСТИЧНО ОТ НЗОК ПО НРД 2006 ГОДИНА
(Копие от формуляра става неразделна част към ИЗ на пациента)

ПАЦИЕНТ



име, презиме и фамилия по лична карта
Aдрес: гр.(с) ……………………………………… ул………………………………No.
ж.к. ……….бл……….вх……..тел……………………………
Възраст:  пол:   
години м/ж семейно положение гражданство
ЛЕЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ:  договор с
НЗОК





име на лечебното заведение

код специалност име и фамилия на лекаря, извършил операцията

Приет по клинична пътека No. 

Диагноза: МКБ . .

дата на приемане:    ИЗ:  
ден месец година номер година
дата на операцията:    дата на изписване:   
ден месец година ден месец година

Вид на имплант Код процедура Място за прилагане на стикер с фабричния номер Фирма доставчик № на фактурата за закупуване на имплантанта Цена заплатена от НЗОК Цена доплатена от пациента Обща стойност на инплантанта




Обща стойност:

Забележки:
Стикерът с фабричния номер и датата на производство на импланта се залепва на определеното място във формуляра.
Оригиналният Формуляр се прилага към Спецификацията за клапи, протези, стентове, кохлеарни имплантанти и постоянни кардиостимулатори и се представя в РЗОК.
Копие от Формуляра става неразделна част от ИЗ на пациента и подлежи на контрол при провеждане на одит от страна на НЗОК.
Формулярът се подпечатва с печат на лечебното заведение, извършило оперативната интервенция.

дата на изписване:   
ден месец година
Пациент: Лекар:
(подпис) (извършил оперативната интервенция) (подпис и печат)


ДОКУМЕНТ № 4
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПАЦИЕНТА (НАСТОЙНИКА/ПОПЕЧИТЕЛЯ)
ОСТЪР МИОКАРДЕН ИНФАРКТ
Острият инфаркт на миокарда е животозастрашаващо състояние. Дължи се на запушване на артериален кръвоносен съд на сърцето (коронарна артерия) от тромб (съсирек). Тромбът обикновено се натрупва върху “активирана” атеросклеротична плака. Когато кръвоснабдяването на част от сърцето се наруши, след запушения участък мускулът на сърцето умира и това е миокардният инфаркт. Колкото по-бързо се възстанови кръвоснабдяването, толкова по-малък е инфарктът и по-редки са усложненията му. Целта на лечението е максимално бързо запушеният участък да стане проходим за кръвта. Най-добре е тази реканализация при остър миокарден инфаркт да бъде постигната в първите 12 часа от началото му (колкото по-рано, толкова по-добре) и когато в електрокардиограмата е налице СТ елевация. Това се постига в интензивно отделение с венозно приложени лекарства или с механично отпушване чрез интракоронарна процедура.
Балонната ангиопластика на запушената коронарна артерия е най-модерното и ефективно лечение на миокардния инфаркт и се извършва с цел възстановяване на нейната проходимост. Тя се осъществява в специализирани болници чрез пункция на артерия на крака (бедрената артерия) или на ръката (радиалната или брахиалната артерия), след което под рентгенов контрол чрез специален катетър в коронарния съд се въвежда по водач балонен катетър. Чрез раздуване на балона се разширява стеснението на коронарния съд. В определени случаи по време на процедурата може да се постави коронарна ендопротеза, наричана още "стент". Той представлява много тънка мрежичка от неръждаема стомана или друг твърд метал, която може да бъде покрита с различни медикаменти. Тази ендопротеза поддържа съда максимално отворен и може да предотврати настъпването на тежки усложнения, свързани с ангиопластиката. Основното предимство на коронарната дилатация се състои в бързо отпушване на инфарктната артерия и в бързото възстановяване на пациента. Тя е успешна в около и над 90% от случаите. По-нататъшното лечение включва лекарства, които намаляват слепването на тромбоцитите (антиагреганти), като приемът на клопидогрел е задължителен при поставен интракоронарен стент за минимум 1 месец след процедурата и е препоръчителен за поне 6 месеца, заедно с аспирин, който се продължава за цял живот, антикоагуланти (лекарства, които намаляват съсирващите свойства на кръвта – хепарин) в първите дни, бета-блокери, лекарства, които понижават холестерола и др.
Независимо от добрия начален резултат от балонната коронарна ангиопластика, при средно около 30% от случаите е възможно да се развие стеснение в същия участък до 6-ия месец след процедурата - т.н. рестеноза. Тя може да бъде лекувана чрез нова балонна коронарна ангиопластика или по-рядко - чрез аорто-коронарна "байпас" операция.
Допълнителна информация за коронарната интервенция може да получите от лекуващия Ви екип.
Когато са изминали повече от 12 часа от началото на инфаркта, когато в електрокардиограмата липсва СТ елевация, или когато са налице противопоказания за фибринолитична терапия, лечението се провежда с венозни лекарства в интензивно отделение без да се прилага венозна фибринолиза.
Ако инфарктът е голям, той може да доведе до усложнения, които могат да застрашат живота на пациента – ритъмни и проводни нарушения, сърдечна надостатъчност, рецидив на миокардна исхемия и болки в гърдите, разкъсване на миокард или на поддържащия апарат на митралната клапа. Лечението се извършва с активното съдействие на болния и спазване на всички инструкции, дадени от лекаря, сестрата и рехабилитатора и може да удължи престоя в болница, налага допълнителни диагностични процедури и лечебни мерки.
Ако след инфаркта болките в гърдите продължат, може да се наложи сърдечна катетеризация, чрез която да се прецени дали да се извърши разширяване на артерия на сърцето или болния да бъде опериран – да се постави бай-пас.
След инфаркта трябва да се промени начина на живот (диетична храна, без тютюнопушене, подходящ двигателен режим, нормализиране на холестерола и кръвната захар) и непрекъснато да се приемат назначените лекарства, които намаляват вероятността от усложнения или друг инфаркт.



РЕГИСТРИРАНЕ НА ПРОЦЕДУРИ ПО КЛИНИЧНА ПЪТЕКА № 46 “ОСТЪР МИОКАРДЕН ИНФАРКТ БЕЗ ФИБРИНОЛИЗА”

ДОКУМЕНТ №1
Извършените процедури, се вписват от изпълнителя им и се отразяват в Документ №1 в деня на извършване.
Задължителното им вписване подлежи на непосредствен и последващ контрол от експерти на РЗОК/НЗОК.
При неизвършването им съгласно заложения алгоритъм на КП, лечебното заведение изпълнител на болнична помощ подлежи на налагане на санкции, включително удържане в следващия отчетен период на средствата, платени за клиничната пътека.
І. ІІ.
Ден за провеждане на процедури 1 ден 2 ден 3 ден Изписване
Дата
ОСНОВНИ ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ



ОСНОВНИ ТЕРАПЕВТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ



КОНСУЛТАЦИИ С ДРУГИ СПЕЦИАЛИСТИ




ДАТА НА ИЗПИСВАНЕ НА ПАЦИЕНТА
ПОДПИС НА ЗАВЕЖДАЩ КЛИНИКА/ОТДЕЛЕНИЕ ПОДПИС НА ЛЕКУВАЩИЯ ЛЕКАР

 

Най - четено:

Реклама