КП № 128 НЕОПЕРАТИВНО ЛЕЧЕНИЕ НА СТЕНОЗИ И СТРИКТУРИ НА ХРАНОПРОВОДА
Минимален болничен престой – 1 ден

КОДОВЕ НА ОСНОВНИ ПРОЦЕДУРИ ПО МКБ-9КМ

ДРУГО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ХРАНОПРОВОДА
*42.81 ПОСТАВЯНЕ НА ПОСТОЯННА ТРЪБА В ХРАНОПРОВОДА
*42.85 ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ ПРИ ЕЗОФАГЕАЛНА СТРИКТУРА

ДРУГИ ОПЕРАЦИИ НА ХРАНОПРОВОДА
*42.92 ДИЛАТАЦИЯ НА ХРАНОПРОВОД
дилатация на сфинктера на кардиата
Възстановяванве на хрнопровода чрез въвеждане на дилататор/буж/
Изключва:
интубация на хранопровод - 96.03, 96.06-96.08

Изискване: Клиничната пътека се счита за завършена, ако е извършена една основна оперативна процедура и минимум по една диагностична процедура от две различни групи (рубрики) кодове по МКБ 9 КМ, посочени в Приложение № 24. Проведените процедури задължително се отразяват в Документ №1.

І. УСЛОВИЯ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР И ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА
1. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗВЕНА, МЕДИЦИНСКА АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ, НАЛИЧНИ И ФУНКЦИОНИРАЩИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ, ИЗПЪЛНИТЕЛ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ
Лечебното заведение за болнична помощ може да осигури чрез договор, вменените като задължителни звена, медицинска апаратура и оборудване, и със структури на извънболничната помощ, разположени на територията му
Задължително звено Апаратура и оборудване
1. Клиника/отделение по УНГ
с ендоскопичен кабинет
или
Клиника по детска хирургия Съгласно Наредба №18 от 20.06.2005 на МЗ


Съгласно медицински стандарт “Хирургия”
2. Операционен блок/зали Съгласно медицински стандарт “Хирургия”
3. ОАИЛ/КАИЛ/САИЛ Съгласно медицински стандарт “Анестезия и интензивно лечение”
4. Клинична лаборатория Съгласно медицински стандарт “Клинична лаборатория”
5. Клиника/отделение/сектор по образна диагностика Съгласно медицински стандарт “Образна диагностика”

Задължително е изискването ендоскопичният кабинет да бъде оборудван с: ригиден езофагоскоп за деца и за възрастни; да са налични поне два пълни набора от хранопроводни бужове от № 10 до № 30 по Шариер; апарат за обща анестезия и централна/водна/електрическа/ аспирационнна система.

2. НЕОБХОДИМИ СПЕЦИАЛИСТИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА
Блок. 1 Необходими специалисти за лечение на пациенти на възраст над 18 години:
- лекар със специалност по ушно-носно-гърлени болести;
- лекар със специалност по анестезиология и интензивно лечение;
- лекар със специалност по клинична лаборатория;
- лекар със специалност по образна диагностика.

Блок. 2 Необходими специалисти за лечение на пациенти на възраст под 18 години:
- лекар със специалност по ушно-носно-гърлени болести
или
лекар със специалност по детска хирургия;
- лекар със специалност по анестезиология и интензивно лечение;
- лекар със специалност по клинична лаборатория;
- лекар със специалност по образна диагностика;
- лекар със специалност по детски болести.

ІІ. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ЛЕЧЕНИЕ
1. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ.
• Анамнестични и клинични данни за затруднен пасаж през хранопровода - вродено заболяване или от корозивен характер;
• Стеноза на хранопровода в резултат на оперативно лечение;
• Затруднено хранене при анамнестични данни за стриктура на хранопровода и попаднало чуждо тяло в стриктурата;
• Подкожен шиен емфизем.

2. ДИАГНОСТИЧНО – ЛЕЧЕБЕН АЛГОРИТЪМ.
ДИАГНОСТИЧНО – ЛЕЧЕБНИЯТ АЛГОРИТЪМ В ПОСОЧЕНИТЕ ВАРИАЦИИ И ВЪЗМОЖНОСТИ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ОПРЕДЕЛЯ ПАКЕТА ОТ БОЛНИЧНИ ЗДРАВНИ ДЕЙНОСТИ, КОИТО СЕ ЗАПЛАЩАТ ПО ТАЗИ КЛИНИЧНА ПЪТЕКА.
1. Оториноларингологичен преглед се извършва в момента на хоспитализацията на пациента.
2. Биологичен материал (кръв) за медико-диагностични изследвания се взема до края на първия ден от хоспитализацията на пациента.
3. Рентгенография на сърце и бял дроб; рентгенография на хипофаринкс и хранопровод се извършва до 12 часа от началото на хоспитализацията на пациента, ако състоянието на пациента позволява и няма прояви на тежка диспнея.
4. ЕКГ се извършва до 12 час от началото на хоспитализацията на пациента.

Лечението се заключава в дилатация на стриктурата на храноповода по методите на консервативното лечение – чрез бужиране под контрола на ригиден езофагоскоп под обща или местна анестезия. Попадналото чуждо тяло в стриктурата се отстранява с помощта на ригиден езофагоскоп и се провежда при необходимост бужиране (дилатация) на стриктурата. Не съществуват противопоказания за извършване на манипулацията при оправдано съмнение за чуждо тяло.
Медикаментозното лечение по време на манипулацията и реанимационните мероприятия се извършват по указание на анестезиолог-интезивен терапевт и лекуващият лекар, а в следоперативният период при необходимост се провежда антибиотично и симптоматично лечение.

ПРИ ЛЕЧЕНИЕ ПО КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА, ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ Е ДЛЪЖНО ДА ОСИГУРЯВА СПАЗВАНЕТО ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА, УСТАНОВЕНИ В ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО.
ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА СЕ УПРАЖНЯВАТ ПРИ СПАЗВАНЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА УСТРОЙСТВОТО, ДЕЙНОСТТА И ВЪТРЕШНИЯ РЕД НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ.

3. ПОСТАВЯНЕ НА ОКОНЧАТЕЛНА ДИАГНОЗА – постоперативно, след приключване на езофагоскопията.

4. ДЕХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЛЕДБОЛНИЧЕН РЕЖИМ.
Медицински критерии за дехоспитализация:
- възстановяване на нарушените функции на хранопровода – при екстракция на чуждото тяло в стриктурата на хранопровода;
- постигане на оптимален за пациента номер на езофагеалния буж.

Довършване на лечебния процес и проследяване
В цената на клинична пътека влизат до два амбулаторни консултативни прегледа при явяване на пациента в рамките на един месец след изписване и препоръчани в епикризата.
Контролните консултативни прегледи след изписване на пациента се отразяват в специален дневник/журнал за прегледи, който се съхранява в диагностично-консултативния блок на лечебното заведение – изпълнител на болнична помощ.
При диагноза включена в Наредбата за диспансеризация, пациентът се насочва за диспансерно наблюдение, съгласно изискванията на същата.

5. МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА НА РАБОТОСПОСОБНОСТТА – извършва се съгласно Наредба за медицинската експертиза на работоспособността.

ІІІ. ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА
1. ХОСПИТАЛИЗАЦИЯТА НА ПАЦИЕНТА се документира в “История на заболяването” (ИЗ) и в част ІІ на “Направление за хоспитализация”, бл.МЗ – НЗОК №7.

2. ПРЕДОПЕРАТИВНА БОЛНИЧНА ДОКУМЕНТАЦИЯ – включва попълване на лист за Предоперативна анестезиологична консултация (Документ №2) и задължителна предоперативна епикриза – документите се оформят съгласно Медицински стандарти “Анестезия и интензивно лечение” и “Хирургия”.

3. ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ЛЕЧЕНИЕТО:
3.1. Документиране на предоперативни дни (в ИЗ и Документ №1, който е неразделна част от ИЗ.).
3.2. Документиране на операцията – изготвяне на оперативен протокол (съобразно Медицински стандарти по хирургия).
3.3. Документиране на следоперативните дни (в ИЗ и Документ №1, който е неразделна част от ИЗ.).

4. ИЗПИСВАНЕТО/ПРЕВЕЖДАНЕТО КЪМ ДРУГО ЛЕЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ СЕ ДОКУМЕНТИРА В:
- “История на заболяването”;
- част ІІІ на“Направление за хоспитализация”, бл.МЗ – НЗОК №7;
- епикриза – получава се срещу подпис на пациента (родителя/настойника), отразен в ИЗ.
5. ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ (Документ №..........................) – подписва се от пациента (родителя/настойника) и е неразделна част от “История на заболяването”.

ДОКУМЕНТИ №№ 1, 2 И ДЕКЛАРАЦИЯТА ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ СЕ ПРИКРЕПЯТ КЪМ ЛИСТ “ИСТОРИЯ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО”.


ДОКУМЕНТ № 4

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПАЦИЕНТА (РОДИТЕЛЯ /НАСТОЙНИКА/ПОПЕЧИТЕЛЯ)
Стенозата (стеснение) е нарушена функция на хранопровода в резултат на причини от вроден характер, следоперационни усложнения, или образуване на фиброзна тъкан вследствие на изгаряна на хранопровода с корозивни вещества.
Консервативното лечение на тези стеснения се нарича дилатация и се постига с метода, наречен бужиране, при който се използуват специални силиконови бужове с дебелина от №8 до № 30 по Шариер. Целта е постигане на максимален за пациент номер на дилататора (бужа), като дилататор № 30 по никакъв начин не е задължителна крайна цел. В зависимост от характера на самата стеноза/стриктура, бужирането се прави всеки ден под местна анестезия или периодично под обща анестезия. При някои болни се налага и провеждането на т.нар. “бужиране без край“, за което е необходимо да има налична гастростома.
Бужирането е съпроводено и с известни рискове, тъй като в тези случаи стената на хранопровода не е здрава, а увредена и са възможни някои компликации – най-често пробив на по-слабите места на хранопровода, което налага и намесата на гръден или коремен хирург. След бужиране може да има преходни болки в гърлото, които не са от съществено значение.
Консервативното лечение на хранопровода, бужирането, не гарантира 100% излекуване, както е и при другите заболявания. При условие, че стените на хранопровода са силно увредени, не се подават на бужиране или когато УНГ специалистът – ендоскопист счита, че опасността за пациента от пробив на хранопровода е твърде висока, то тогава това лечение се прекратява и пациентът се насочва към клиника по гръдна или коремна хирургия за оперативно лечение.
По време на тези манипулации може да се наложат реанимационни мероприятия и преливане на кръв, за което пациентът трябва да даде съгласието си.


РЕГИСТРИРАНЕ НА ПРОЦЕДУРИ ПО КЛИНИЧНА ПЪТЕКА № 128“НЕОПЕРАТИВНО ЛЕЧЕНИЕ НА СТЕНОЗИ И СТРИКТУРИ НА ХРАНОПРОВОДА”

ДОКУМЕНТ №1
Извършените процедури, се вписват от изпълнителя им и се отразяват в Документ №1 в деня на извършване.
Задължителното им вписване подлежи на непосредствен и последващ контрол от експерти на РЗОК/НЗОК.
При неизвършването им съгласно заложения алгоритъм на КП, лечебното заведение изпълнител на болнична помощ подлежи на налагане на санкции, включително удържане в следващия отчетен период на средствата, платени за клиничната пътека.
І. ІІ.
Ден за провеждане на процедури 1 ден 2 ден Изписване
Дата
ОСНОВНИ ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ



ОСНОВНИ ОПЕРАТИВНИ ПРОЦЕДУРИ



КОНСУЛТАЦИИ С ДРУГИ СПЕЦИАЛИСТИ



ДАТА НА ИЗПИСВАНЕ НА ПАЦИЕНТА
ПОДПИС НА ЗАВЕЖДАЩ КЛИНИКА/ОТДЕЛЕНИЕ ПОДПИС НА ЛЕКУВАЩИЯ ЛЕКАР

 

Още от здраве

Най - четено:

Реклама