Болничното лечение се осъществява по т.нар. клинични пътеки – една диагноза или групи сходни диагнози със съответните алгоритми за изследвания и терапия.
Лекарите и зъболекарите от лечебните заведения за извънболична помощ насочват с “Направление за хоспитализация” (талон №7) пациента към избраното от него лечебно заведение за болнична помощ на територията на цялата страна. Важно е само болницата или
диспансерът да работят на договор със здравната каса. Някои клинични пътеки могат да се осъществяват в медицински центрове или диагностично-консултативни центрове със стационар.

Ако отидете в болница, тя ще ви приеме за лечение след документирана преценка за необходимостта от него. В този случай близките ви могат да донесат и по-късно направление за хоспитализация (талон № 7) от личния лекар. Той също е валиден до 30 дни от издаването.
След като ви изпишат, имате право на до два контролни прегледа по преценка на лекаря в същата болница, за които не трябва да плащате. Срокът да се явите на такъв преглед е 30 дни.
Конфликтни ситуации и възможности за подвеждане на пациента създават изследванията за хоспитализация. Ако човек постъпи по спешност, изследванията се правят в болницата и той не ги плаща. Ако пациентът е за планов прием и си носи изследвания от извънболничната помощ, болницата има право да поиска нови. Тестовете на кръв и урина например важат до 7 дни, а от образна диагностика (рентген, скенер) - до 30 дни.
В този случай болницата трябва да извърши изследванията, без пациентът да ги плаща. Болницата няма право да върне болния в извънболничната помощ, за да му направят нови тестове и след това той да ги донесе за прием. Връщането при специалиста в медицинския център или личния лекар създава напрежение, тъй като при тях направленията за изследвания са под брой за месеца и се следят много строго от здравната каса.
Според нормативната уредба хоспитализираният пациент не трябва да носи лекарства, чаршафи или други битови вещи в болницата по нейно настояване. Това обаче често не се спазва и подлежи на санкция, ако пациентът подаде сигнал.
Преди изследване, инвазивна процедура, операция или лекарствена терапия в болница лекуващият лекар е длъжен по закон да ви информира какво ви предстои и как са финансирани нужните ви медицински дейности от здравната каса. Информация за клиничните пътеки, цените и правилата за лечение се намира на интернет страницата на здравната каса.
Още при постъпване всеки пациент подписва формуляра „Информирано съгласие”, при което трябва да настоявате за подробна информация от приемащия лекар или друг оторизиран служител на болницата. Болницата от своя страна изяснява осигурителния статус на пациента. Ако той не е осигурен, болницата има право да откаже планова процедура, операция или лечение. Най-често обаче на близките или на пациента в такива случаи се предлага да платят необходимите здравни вноски, които ще възстановят здравноосигурителните му права. Големи болници като Военномедицинската академия могат да поемат и самото плащане чрез специален фонд, ако пациентът е социално слаб. Конфликти в болницата са възможни най-вече около приложението на консумативи и медицински изделия, тъй като голяма част от тях не се плащат от здравната каса или се плащат частично.
Консумативите за 43 клинични пътеки не се покриват от касата. Те включват например очната леща при перде на окото, вискозната субстанция при операция от глаукома, клипси и механични ушиватели в хирургията, ликвор-дрениращи системи в неврохирургията и др. Във всяка от тези пътеки касата е посочила, че не плаща консумативите, но никоя институция не посочва кой ги плаща. Затова болниците приемат, че ги плаща пациентът. Тя трябва да информира на видно място – обикновено на табло на входа, и в детайли кои консумативи не се плащат от касата.
Пациентът плаща на болничната каса срещу фактура или друг финансов документ. Той не бива да влиза в сделки директно с лекар, ако му се предложи доставка на медицинско изделия или консуматив „директно” срещу посочена от лекаря цена. Това се смята за корупционна практика. Медицинските изделия като стентове в инвазивната кардиология, изкуствени стави и кохлеарни имплантанти – за глухи деца, се финансират от касата (виж таблицата по-долу) до определен таван на цените. Ако пациентът се нуждае от по-скъпо изделие – по преценка на лекуващия екип и/или по негов избор, той доплаща разликата до по- високата цена. В този случай касата не връща пари на пациента за разликата. Пациентът обикновено купува сам определеното медицинско изделие от фирма дистрибутор, тъй като за болницата е неизгодно да взема по 2-3 изделия от всеки вид и да ги държи на склад.
Болницата няма право да взема пари за медицинско изделие, ако то е на цената, покривана от касата. / Наръчник на пациента

 

Реклама