Това е страх от зъболекари и  този страх е ирационален. Затова се казва дентална фобия. Това е поведение на индивида, който избягва ситуации сблъскващи го със зъболекари. Тази фобия може да бъде придружена от паническо разстройство и агорафобия.
Когато индивида се намира в зъболекарски кабинет той изпада в паника, това за него е застрашаваща среда. За тях лечебният процес е ужас, свързан с болката и те прекарват часове в мислене за предстоящото им сблъскване със ужасът.

Изследвания показват, че денталната фобия обикновено е вторична фобия, тя е предизвикана от паническото и депресивно разстройство, както и от агорафобията.

Денталната фобия няма точно изразени симптоми, просто страдащите разказват преживеният за тях ужас от минали сблъсъци със зъболекари.

Има ли разлика межди дентална тревога, дентална фобия и страх от зъболекари?
Има! Денталната тревога е реакция от неизвестното. Често срещана е при хора, на които им предстои нещо ново и неизвестно до сега. Това е страхът от непознатото.
Денталният страх е точно обратното. Индивида знае какво го очаква и изпитва страх от срещата със зъболекарят.
Денталната фобия е като денталният страх само, че тук вече говорим за ужас. Индивида всячески избягва такива ситуации. И не само той изпитва паника само при мисълта за лечението на зъбите си.

Причините, предизвикващи дентална фобия:

  • Лоши спомени от предишни интервенции.
  • Детско насилие – фобията е често срещана при индивиди насилвани сексуално в детска възраст от обществени личности.
  • Неспособен зъболекар – лекар, който е причинил доста болка и не си е свършил качествено работата.

Пост травматичен стрес – изследвания, доказват, че хора изпитали изненадващи и неочаквани лоши преживявания (ужасни предчувствия и усещания и лоши - натрапчиви мисли) по време на лечение, развиват дентална фобия.

 

Реклама