Анорексията и булимията се определят от психиатрите като разстройства на храненето, респективно на апетита.
Под анорексия невроза или пубертетно психогенно слабеене се разбира онова намаляване на теглото, което е следствие на отказ от хранене и/или хронично повръщане. Тя се наблюдава предимно при юноши и млади жени между 15 и 25 годишна възраст. Пълната болестна картина се определя от следните симптоми: силен страх от напълняване, който не се редуцира с намаляването на теглото; нарушение на собствената картина на тялото в смисъл на окарикатурено собствено възприемане; загуба най-малко на 25% от първоначалното тегло; отказ да се подържа теглото в ниската норма, съответно на възрастта и височината; липса на каквито и да било соматични заболявания като евентуална причина за загубата на теглото.
Първоначално болните предизвикват повръщане на приетата храна или взимат големи количества очистителни за да избегнат натрупването на килограми. Страдащите от анорексия не се хранят, защото чувството им за глад по време на гладуването изчезва. Изведнъж може да се появи страх , че телесното тегло вече не е под контрол. При ранна симптоматика на анорексия се откриват и чести поведенчески промени –отдръпване и изолация от околните. По отношение на храната може да се развие отблъскване и отвращение.
Булимията се описва като повишен апетит, който подтиква субекта към прекомерно хранене. Болните са подложени на повтарящи се булимични атаки- поглъщат големи количества храна за късо време- обикновено за по-малко от 2 часа. Консумират висококалорична храна, която е лесно смилаема.
Една от най-честите причини за булимията е депресията. Друг отключващ момент е свръх тегло или затлъстяване в миналото. Като друга възможна причина се посочват и отрицателни психични състояния: тревожност, гняв, досада. Много от лицата имат проблем с контролиране на реакциите си в други сфери на поведението.
И двете заболявания водят до редица здравословни проблеми. Анорексията при липса на лечение може да доведе до смърт на болния.
Лечението е комплексно- в него трябва да бъдат включени психиатър, психолог, диетолог, както и други специалисти при необходимост. Често лечението е трудно и продължително, варира в зависимост от индивидуалните обстоятелства. Лечението е насочено не само към нарушението в храносмилателното поведение, но и към основната психопатология, която е изключителното фиксиране на вниманието към тегло и форма.

bgtrener.info

Подобни статии:
 

Реклама