Последно променен на Понеделник, 27 Декември 2010 16:47

Министерският съвет одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Предложените изменения са направени с оглед привеждане текстовете на закона в съответствие с промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), Търговския закон (ТЗ) и Закона за търговския регистър.

Според действаща от 13.05.2006 г. норма на Търговския закон, при недостатъчност на масата на несъстоятелността за покриване на началните разноски, производството по несъстоятелност не се прекратява, а се спира и може да бъде възобновено в едногодишен срок по молба на длъжника или на кредитор. Едва ако в този едногодишен срок не бъде поискано възобновяване на производството, съдът прекратява производството по несъстоятелност и постановява заличаване на длъжника от търговския регистър. Освен това, обикновено с решенията по този член от Търговския закон съдилищата прекратяват правомощията на органите за управление на обявения в несъстоятелност работодател, а поради липса на имущество, което да покрие разноските по производството, не назначават и синдик. Тази липса на представителни и изпълнителни органи на обявения в несъстоятелност работодател лишава работниците и служителите от възможността да се снабдят с изискуемите по чл. 4 от Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя справки, съдържащи данни относно правото и размера на гарантирано вземане. В подобни случаи не могат да се извършат и проверки от контролните органи на Националния осигурителен институт, което от своя страна създава потенциална възможност да се претендират гарантирани вземания въз основа на документи, чиято автентичност и достоверност не може да бъде установена.

В тази връзка, за да се избегнат възможни негативни последици от действието на чл. 632, ал. 1 от Търговския закон при отпускане на гарантирани вземания, а също и при реализиране на трудови и осигурителни права (напр. отпускане на парични обезщетения за безработица, пенсии за осигурителен стаж и възраст и т.н.), е предложено създаването на нова разпоредба в Търговския закон. Чрез нея се задължава длъжникът работодател в определения от закона едномесечен срок да прекрати трудовите правоотношения с работниците и служителите, да изпрати уведомления за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, да издаде необходимите документи за осигурителен стаж и осигурителен доход, да изпълни процедурата за информиране на работниците и служителите и да изготви справките за лицата с право на гарантирани вземания. / Източник бюлетин ИНФОБИЗНЕС

 

Реклама