Последно променен на Неделя, 16 Януари 2011 18:32

ЗАКОН ЗА НАУЧНИТЕ СТЕПЕНИ И НАУЧНИТЕ ЗВАНИЯ
Обнародван, ДВ, бр. 36 от 9 май 1972 г., изм., бр. 43 от 1975 г., бр. 12 от 1977 г., бр. 61 от 1981 г., бр. 94 от 1986 г., бр. 10 от 1990 г., бр. 59 от 1992 г., бр. 112 от 1995 г., бр. 28 от 1996 г., изм. доп. ДВ бр. 54 от 2000 г.

   I. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
   Чл. 1. (1) Този закон урежда научните степени и звания, условията и реда за тяхното даване и отнемане с цел да съдействува за развитие на науката и за приложение на нейните постижения в практиката.

(2) Този закон не урежда академичните звания.
Чл. 2. (1) Научните степени са:
а) (изм. - ДВ, бр. 112 от 1995 г.) доктор и
б) доктор на науките.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 1995 г.) Българската академия на науките и висшите училища могат да дават със съгласието на Висшата атестационна комисия научна степен "почетен доктор" на чужди граждани с висше образование, които имат заслуги за развитие на науката и за укрепване на културните връзки с Народна република България.
Чл. 3. (1) Научни звания са:
а) асистент; научен сътрудник;
б) доцент; старши научен сътрудник II степен;
в) професор; старши научен сътрудник I степен.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 1975 г., бр. 112 от 1995 г.) На лицата, които преподават специалните дисциплини във висшите училища по изкуствата, както и на лицата, които преподават на неспециалисти чужди езици, физкултура и спорт или организация за защита на населението и народното стопанство, се дава научното звание "преподавател".

Прочетете останалия текст от ЗАКОН ЗА НАУЧНИТЕ СТЕПЕНИ И НАУЧНИТЕ ЗВАНИЯ

 

Реклама