Последно променен на Неделя, 16 Януари 2011 19:16

ЗАКОН за защита срещу дискриминацията

(Обн., ДВ, бр. 86 от 30.09.2003 г. - в сила от 01.01.2004 г., изм. ДВ бр. 70/2004 г., бр. 105/2005 г., бр. 30/2006 г.)


Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. Този закон урежда защитата срещу всички форми на дискриминация и съдейства за нейното предотвратяване.
Чл. 2. Целта на закона е да осигури на всяко лице правото на:
1. равенство пред закона;
2. равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот;
3. ефективна защита срещу дискриминацията.
Чл. 3. (1) Този закон защитава от дискриминация всички физически лица на територията на Република България.
(2) Сдружения на физически лица, както и юридически лица, се ползват от правата по този закон, когато са дискриминирани на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, по отношение на техния членски състав или на заетите в тях лица.
Чл. 4. (1) (Изм. ДВ бр. 70/2004 г.) Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.
(2) Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.
(3) Непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.
Чл. 5. Тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1, сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация.
Чл. 6. Забраната за дискриминация действа спрямо всички при упражняването и защитата на предвидените в Конституцията и законите на Република България права и свободи.

Прочетете останалия текст от ЗАКОН за защита срещу дискриминацията

 

Реклама