Последно променен на Неделя, 16 Януари 2011 19:47

Закон за банковата несъстоятелност

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Предмет

Чл. 1.
(1) (Предишен текст на чл. 1, ДВ, бр. 59 от 2006 г. - в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз) Този закон урежда производството по несъстоятелност за банка със седалище в Република България.
(2) (Нова, ДВ, бр. 59 от 2006 г. - в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз) За производството по несъстоятелност за банка, която има клонове в държави членки, се прилагат и разпоредбите на глава тринадесета от Закона за кредитните институции.

Цел на производството

Чл. 2.
(1) Производството по несъстоятелност за банка има за цел да осигури във възможно най-кратък срок справедливо удовлетворяване на вложителите и другите кредитори на банката.
(2) В производството по несъстоятелност за банка се вземат предвид интересите на вложителите и на останалите кредитори на банката, както и общественият интерес, свързан със стабилността и доверието в банковата система.

Маса на несъстоятелността

Чл. 3.
(1) Масата на несъстоятелността обхваща:
1. имуществените права на банката към датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност;
2. имуществените права на банката, придобити след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност.
(2) (Изм., ДВ, бр. 59 от 2006 г. - в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз) От датата на решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл.36, ал. 2 от Закона за кредитните институции не могат да се извършват разпоредителни сделки и действия с имуществото на банката с изключение на извършването на обичайни разноски, насочени към неговото запазване и управление. От същата дата не могат да се извършват действия и сделки, насочени към събиране, предоговаряне или обезпечаване на вземания срещу банката, както и към изпълнение на нейни парични задължения, независимо от начина на изпълнение.
(3) Действия и сделки, извършени в нарушение на забраните, установени в ал. 2, са нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността.
(4) Когато обявената в несъстоятелност банка е действала като финансов посредник или комисионер по предоставени държавни или държавногарантирани заеми от международни финансови институции и чужди държави, държавата, представлявана от министъра на финансите, се суброгира като единствен кредитор по отношение на крайните получатели на заемите.
(5) Вземанията срещу крайните получатели по заемите съгласно ал. 4 и свързаните с тях права и дадени обезпечения не са част от масата на несъстоятелността и преминават в пълно разпореждане на министъра на финансите.

Кредитори на несъстоятелността

Чл. 4.
(1) Масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на всички кредитори на банката по търговски и нетърговски вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност за банката, както и на кредиторите по вземания, свързани с направени при условията и по реда на този закон разноски по несъстоятелността.
(2) Удовлетворява се само след пълно удовлетворяване на кредиторите по чл. 94, ал. 1, т. 1 - 8 вземане, произтичащо от:
1. законна или договорна лихва върху необезпечено вземане, дължима след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност за банката;
2. безвъзмездна сделка.
(3) Кредиторите по вземания, свързани с направени при условията и по реда на този закон разноски по несъстоятелността, получават плащане на падежа, а когато не са получили плащане на падежа, те се удовлетворяват по реда на чл. 94, ал. 1, т. 3.

Прочетете останалия текст от Закон за банковата несъстоятелност

 

Реклама