Въпрос: Служител назначен на 4 часов работен ден /чл.138 от КТ/ има ли право на допълнителен отпуск за ненормиран работен ден.

Отговор: Разпоредбата на чл. 156, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ) регламентира правото на работника или служителя на допълнителен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 5 работни дни за работа при ненормиран работен ден. Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време - чл. 139а, ал. 4 от КТ.

Условията за придобиване правото и за ползване на допълнителен платен годишен отпуск за ненормиран работен ден са две: по реда на чл. 139а от КТ работодателят да е установил за някои длъжности ненормиран работен ден и работникът или служителят да има първоначално придобит 8 месеца трудов стаж (чл. 156, ал. 1 във вр. с чл. 155, ал. 2 от КТ). Законът не поставя допълнителни условия за възникване на правото на този вид отпуск.
В закона не е предвидено размерът на отпуска по чл. 156, ал. 1, т. 2 от КТ да се определя пропорционално на времето, през което работниците и служителите имат действително отработени дни. Задължение на работник или служител с ненормиран работен ден е да изпълнява трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време, при необходимост. Съгласно чл. 139а, ал. 7 от КТ работата над редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни – с увеличено възнаграждение за извънреден труд.
От посочените разпоредби следва, че работодателя сам определя правото на допълнителни платени годишни отпуски за ненормиран работен ден, като преценява дали и доколко съответното лице, чиято длъжност е определена по реда на чл. 139а, ал.1 КТ, остава да работи и след изтичане на редовното му работно време.
Видно от посочените разпоредби, законодателят не е уточнил, че при условията на ненормиран работен ден може да се работи само при пълно работно време. / Въпроси и отговори МТСП

 

Реклама