Ако работодателят ми пусне 30-дневно предизвестие за прекратяване на трудов договор, освен заплатата за 30-дневния период на предизвестието, имам ли право да претендирам за друг вид обезщетение – съгласно чл.331 (2) от КТ в размер на 4 работни заплати?

Разпоредбата на чл. 331 от Кодекса на труда /КТ/ урежда прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение. На това основание трудовият договор се прекратява без предизвестие. В случай, че трудовото ви правоотношение е прекратено с предизвестие, то основанията за прекратяването с предизвестие са уредени в чл. 328 КТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 1 КТ При уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя, което е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Това обезщетение е дължимо от работодателя след изтичане на срока, за който се дължи и при представяне на трудова книжка, от която да е видно, че работникът или служителят не е започнал друга работа. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. Разпоредбата на чл. 328 КТ предвижда прекратяване на трудовия договор с предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ. Ако работодателят не е спазил срока на предизвестие, работникът или служителят има право на обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ – в размер на брутното му трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието. Обезщетението за неспазено предизвестие се дължи от датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Работодателят дължи парично обезщетение и по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. То също е дължимо от датата на прекратяване на трудовото правоотношение. В случай, че обезщетенията не Ви бъдат изплатени в законовия срок от работодателя, Вие можете по съдебен ред да потърсите правата си, като давностният срок е 3 години, считано от деня, в който всяко от задълженията е станало изискуемо (чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ). При парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред (чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ). / въпроси и отговори - Министерство на труда и социалната политика

 

Реклама