НАРЕДБА ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНИТЕ И ДРУГИ ТРУДОВИ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ
ДВ. бр. 9 от 26 Януари 2007г.
ПРИЕТА С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 133 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 14 ЮЛИ 1993 Г.


Обн. ДВ. бр.67 от 6 Август 1993г., изм. ДВ. бр.1 от 4 Януари 1994г., изм. ДВ. бр.63 от 5 Август 1994г., изм. ДВ. бр.29 от 5 Април 1996г., изм. ДВ. бр.72 от 23 Август 1996г., изм. ДВ. бр.24 от 21 Март 1997г., изм. ДВ. бр.25 от 19 Март 1999г., изм., ДВ, бр. 2 от 6 януари 2006 г., отм., ДВ, бр. 9 от 26 януари 2007г.

Чл. 1. (1) С тази наредба се определят видовете и минималните размери на допълнителните и другите трудови възнаграждения, които са задължителни за заплащане при работа по трудово правоотношение и не са конкретно установени в кодекса на труда, в закон или друг нормативен акт.
(2) С наредбата се определя и увеличеното заплащане на нощния труд за случаите, когато индивидуалния трудов договор не е сключен за работа само през нощта.

Чл. 2. (1) В колективния трудов договор могат да се договарят и други специфични допълнителни трудови възнаграждения.(2) Редът и условията за получаване, както и по-високи размери на допълнителните трудови възнаграждения се определят с колективния трудов договор.
(3) Конкретните размери на допълнителните трудови възнаграждения по ал. 2 се уговарят с индивидуалния трудов договор на работника или служителя.
(4) В случаите, когато няма условия за сключване на колективен трудов договор съгласно чл. 51 от Кодекса на труда, размерите на допълнителните трудови възнаграждения се уговарят с индивидуалния трудов договор при условия и по ред, определени от работодателя.

Раздел II.
Допълнителни трудови възнаграждения

Чл. 3. (1) За продължителна работа на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основното трудово възнаграждение, определено с индивидуалния трудов договор.
(2) За продължителна работа се зачита времето:
1. което се признава за трудов стаж по Кодекса на труда;
2. (доп. - ДВ, бр. 1 от 1994 г., в сила от 1 юли 1993 г.) което е признато за трудов стаж по отменения Закон за пенсиониране на земеделските стопани-кооператори, както и трудовият стаж, придобит от тях, признат по Закона за пенсиите;
3. (доп. - ДВ, бр. 1 от 1994 г.) през което лицата са задължително осигурени по силата на нормативен акт за всички осигурителни случаи, включително и когато са се осигурявали за всички осигурителни случаи, без трудова злополука и професионално заболяване ;
4. (доп. - ДВ, бр. 1 от 1994 г.) през което лицата са заемали щатна длъжност в системата на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и другите военизирани ведомства и организации, както и времето, прекарано в редовна военна служба и в Строителните войски.
(3) Минималният размер на допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа не може да бъде по-малък от 0,6 на сто за всяка година трудов стаж от времето, зачитано по предходната алинея. Правото за получаване на това възнаграждение възниква при трудов стаж, не по-малък от три години.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 1994 г.) Размерът на допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа на работника или служителя се изменя на период не по-малко от една година придобит трудов стаж.
(5) Размерът на допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа се определя въз основа на представените документи за трудов стаж от работника или служителя. Увеличаването на размера впоследствие се извършва служебно при навършване на съответния трудов стаж и се урежда с допълнително трудово споразумение.
(6) Допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа се заплаща за действително отработено време в рамките на съответната месечна продължителност на работното време само по основното трудово правоотношение, а при непълно работно време - по всеки отделен трудов договор до допълването им до съответната месечна продължителност на работното време.

Чл. 4. (Отм. - ДВ, бр., 2 от 2006 г., в сила от 31 март 2006 г.)

Чл. 5. (1) (Изм. - ДВ, бр. 72 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 1999 г.) За по-висока лична квалификация на лице с научна степен, която е свързана с изпълняваната работа, се заплаща допълнително месечно трудово възнаграждение в размер не по-малък от:1. девет лева - за доктор;
2. петнадесет лева - за доктор на науките.
(2) При наличие на повече от едно от посочените в предходната алинея основания лицето получава най-благоприятното допълнително месечно трудово възнаграждение.

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 25 от 1999 г.) За всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер, не по-малък от 0,072 лв.

Раздел III.
Увеличено заплащане на нощния труд

Чл. 7. (1) При подневно отчитане на работното време и при работа на смени, чиято нощна продължителност на работното време е по-малка от тази на дневното, трудовото възнаграждение, заработено по трудови норми, се увеличава с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време.(2) При сумирано отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.(3) При сумирано отчитане на работното време трудовото възнаграждение, заработено по трудови норми, се увеличава с коефициент, равен на отношението между часовете, получени след превръщането на нощните часове в дневни, и действително отработените часове през месеца или установения друг период.

Раздел IV.
Други трудови възнаграждения

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 25 от 1999 г.) За времето, през което работникът или служителят е на разположение на работодателя и се намира извън територията на предприятието в място, уговорено между тях, се заплаща трудово възнаграждение за всеки час или за част от него в размер, не по-малък от 0,09 лв.

§ 1. В брутното трудово възнаграждение за определяне възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват следните трудови възнаграждения:
1. основното трудово възнаграждение за отработеното време;
2. възнаграждението над основното трудово възнаграждение, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;
3. допълнителните трудови възнаграждения по чл. 3 - 6, както и по чл. 2, ал. 1, които имат постоянен характер;
4. допълнителното трудово възнаграждение за звание за работа при специален режим в железопътния транспорт;
5. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда;
6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по ал. 1 и 3 на чл. 267 от Кодекса на труда;
7. месечната част от изплатените суми, свързани с инфлацията.

§ 2. (Изм. - ДВ, бр. 1 от 1994 г.) В брутното трудово възнаграждение при изчисляване на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 от Кодекса на труда се включва съответната част от допълнително изплатените тримесечни или годишни възнаграждения по т. 2 на § 1 след ползването на платения отпуск. За целта се преизчисляват изплатените възнаграждения за платен отпуск.

§ 3. Среднодневното брутното трудово възнаграждение по чл. 177 от Кодекса на труда се установява, като полученото брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 дни, се раздели на броя на отработените дни през този месец.

§ 4. При определен месечен размер на трудовото възнаграждение установеното по § 3 среднодневно брутно трудово възнаграждение се коригира с коефициент, получен от отношението на броя на работните дни на месеца, приет за база, и броя на работните дни на съответния месец, през който се ползва отпускът.

§ 5. При сумирано изчисляване на работното време броят на отработените дни се установява, като отработените часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност на работното време, установена за работното място при подневно отчитане на работното време.

§ 6. Когато работникът или служителят не е отработил пълен работен месец, брутното трудово възнаграждение по чл. 228 от Кодекса на труда се определя, като полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия месец.

§ 7. Размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на платения годишен отпуск и обезщетенията по Кодекса на труда при пълен работен ден не може да бъде по-малък от този, който се изчислява при възникване на съответното основание от размера на установената за страната минимална работна заплата.

§ 8. В брутното трудово възнаграждение, извън случаите по чл. 177 и 228 от Кодекса на труда, се включват: основното трудово възнаграждение и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с индивидуалния трудов договор, доколкото друго не е предвидено в Кодекса на труда.

§ 9. (Изм. - ДВ, бр. 1 от 1994 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 24 от 1997 г.) Когато по силата на нормативен акт на Министерския съвет, колективен трудов договор или вътрешен акт на работодателя от определена дата са увеличени работните заплати, но работникът или служителят към или след тази дата е бил в платен отпуск, поради което увеличението не се е отразило в базата, от която се изчислява възнаграждението за платен отпуск по реда на чл. 177 от Кодекса на труда, към възнаграждението за отпуска се заплаща добавка, изчислена с процента на увеличение на новото и предишното брутно трудово възнаграждение, определени по трудовото правоотношение.

§ 10. Лицата, които при влизане в сила на наредбата получават допълнително трудово възнаграждение за продължителна работа в абсолютни размери или за срок, по-къс от този по ал. 3 на чл. 3, запазват правата си.

§ 11. Договарянето и изплащането на допълнителните възнаграждения в организациите и звената на бюджетна издръжка, както и в прилагащите финансова сметка за приходи и разходи или извънбюджетна приходно-разходна сметка се извършват в рамките на съответните средства за работната заплата, определени въз основа на утвърдените им средни брутни работни заплати.

§ 12. Наредбата се издава на основание чл. 244, т. 2 и чл. 261 от Кодекса на труда.

§ 13. (Изм. - ДВ, бр. 25 от 1999 г.) Министърът на труда и социалната политика дава указания по прилагане на наредбата.

КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 297 ОТ 28 ДЕКЕМВРИ 2005 Г.ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА НОРМАТИВНИ АКТОВЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ (ОБН. - ДВ, БР. 2 ОТ 2006 Г.)

§ 2. Основните месечни трудови възнаграждения на работниците и служителите се увеличават с размера на получаваното по реда на чл. 4 от Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения допълнително възнаграждение за работа при вредни и други специфични условия на труд. Направените промени в основното трудово възнаграждение да се отразят в индивидуалните трудови договори считано от 1 април 2006 г.

.............................

§ 8. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на § 1, който влиза в сила от 31 март 2006 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИКЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 4 ОТ 17 ЯНУАРИ 2007 Г. ЗА ПРИЕМАНЕ НА НАРЕДБА ЗА СТРУКТУРАТА И ОРГАНИЗАЦИЯТА НА РАБОТНАТА ЗАПЛАТА

§ 1. Отменя се Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения, приета с Постановление № 133 на Министерския съвет от 1993 г. (обн., ДВ, бр. 67 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 1 и 63 от 1994 г., бр. 29 и 72 от 1996 г., бр. 24 от 1997 г., бр. 25 от 1999 г. и бр. 2 и 68 от 2006 г.).

§ 2. Министърът на труда и социалната политика, министърът на здравеопазването, министърът на образованието и науката и министърът на земеделието и горите да направят съответните изменения и допълнения в издадените от тях нормативни актове в съответствие с постановлението.

§ 3. Постановлението влиза в сила от 1 юли 2007 г.

Подобни статии:
 

Реклама