За пос­тигане на ефективност в дейността по осигуряване на БЗР фирмите трябва да изградят собствена фирмена политика по безопасност и здраве, в която системата за управление на БЗР да заема водещо място. Успешната преориентация на организацията за безопасност и здра­ве в предприятията изисква не само добро познаване на съвремен­ното законодателство, но и осъзнаване значението на тази дейност за цялостното регулиране на труда. Това означава, че както работо­дателите, така и работниците и служителите трябва да осмислят пол­зата от добре функционираща система за безопасност и здраве при работа и взаимно обвързаните с това права и отговорности.

През 2003 г. МТСП и МЗ представиха за ползване пред­ложените от МОТ методически указания за системи за управление на БЗР (ILO-OSH 2001). Отчитайки потребностите от прилагане на съвременни системи за управление на БЗР в българските предприятия през 2005 г. се предостави за ползване спецификацията OHSAS 18001 и 18002 (на базата на Британски стандарт "система за управление на здравето и безопасността при работа").

Както системата ILO-OSH 2001, така и спецификациите 18001 и 2 представляват общите принципи и положения на системата за управление на БЗР с малки различия особено в: обучението на работниците и участието им в процесите на БЗР и в коригиращите и превантивни мерки в дейността по безопасност и здраве. И двете публикации не са стандарти и нямат задължителен характер, а са по-скоро практически указания, които могат да послужат като модел за изграждане на фирмена система за управление на безопасността и здравето при работа (СУБЗР), с цел изпълнение на задълженията по осигуряване на здраве и безопасност с извличане на максимална пол­за от тях. В основата им е заложен принципът за непрекъснато усъ­вършенстване, т.е. убеждението, че доброто управление на труда, основано на самонаблюдение, самооценка и подходящи мерки за по­добряване, спомага във висока степен за намаляване на риска на работното място. Този принцип е основен и се прилага чрез инстру­ментите за непрекъснато усъвършенстване - вътрешни одити, наб­людение над процесите и продуктите, коригиращи и превантивни действия, прегледи от ръководството. С този инструментариум орга­низацията следва сама да анализира състоянието си, да идентифи­цира възможностите за подобрение, да ги извършва и да отчита тях­ната ефективност. Подобно управление може да бъде по-ефективно от простото спазване на отделните законови изисквания с постигане на добро ниво на:

  • повишаване качеството на труда и конкурентноспособността на фирмите
  • подобряване на фирмения имидж в резултат на намаляване на професионалния риск;
  • превенция - чрез намаляване на риска от професионални злополуки и заболявания и на свързаните с тях разходи и загуби;
  • функционален социален диалог.  

Системата за управление на безопасността и здравето при работа  в как­вато и да е организация съдържа пет главни сектора: Политика, Организация, Планиране и внедряване, Оценка и Действия за подобряване.  

1. Фирмена политика по осигуряване БЗР 

Фирмената политика за безопасност и здраве при работа налага съз­даване на система за постоянно откриване и анализиране на причините за допусканите недостатъци в работата и разработване и прилагане на ефек­тивни подходи за постигане на конкретно определените цели.

Съвременната фирмена политиката на фирмата се основава на принципите на националната по­литика по здраве и безопасност и със задължителното участие на ра­ботещите. Тя е базата на системата за управлението на БЗР и определя насоките, които организацията трябва да следва.

С фирмената политика е поет и деклариран ангажимент от ръководст­вото на фирмата за реализиране на глобални и конкретни цели в областта на БЗР Тя трябва да е конкретно формулирана и на тази основа да бъде създаден механизъм за нейното реализиране.

Фирмената политика по БЗР следва да включва:

•   Разработени вътрешни нормативни актове по безопасност и здраве

•   Подходяща организация

•   Участие на работещите в системата за управление на БЗР

•   Стратегия на обучение и квалификация

•   Организация и отчет на мерките по БЗР

•   Подобряване на ефективността на СУБЗР

•   Превантивни и контролни мерки във фирмата

Разработените проекти на политика, цели и приоритети на предприятието трябва да се обсъдят в КУТ и да се доведат до знанието на всички работ­ници. Гаранция за реализирането на политиката и определените цели е под­крепата, която те ще получат от работниците.

 

         2. Създаване на организация за дейността по БЗР      

Създаването на гъвкава и активно прилагана организация за управление на труда във фирмата не следва да се приема като задължение. Това е необходимост, която трябва да бъде осъзната и използвана от работодате­лите и работещите.

Разработването на документ, определящ вътрешния трудов ред в предпри­ятието, следва да се осмисли и възприеме като "фирмен кодекс на труда", който да определя взаимоотношенията, изискванията при подбора на кад­ри, функциите, правата и задълженията, защитите, формите за диалог, уп­равлението на работното време и др. в зависимост от характера на дей­ността и конкретните условия.

Организацията във фирмата съдържа елементите за отго­ворност и отчетност, компетентност и обучение, документация и комуника­ция. Тя осигурява конкретното участие на ръководството и неговите отго­ворности за изпълнение на политиката по здраве и безопасност, или с други думи осъществява разпореждането на управленческите отговорности.

Фирмения кодекс на труда акцентира върху:

• прилагане на принципите за управление на дейността, заложени в нор­мативните актове, националните указания и доказалите своята ефектив­ност форми на "добра практика";

•  създаване на ефективна организация за идентифициране, отстраняване и контрол на свързаните с работата опасности и професионални риско­ве, както и за укрепване на здравето при работа;

 

•  осигуряване на навременно и ефективно обучение и инструктаж на рабо­тещите.

 

3. Планиране и осъществяване на дейността

 

Планирането на дейността по БЗР е основен елемент при управлението на фирмите. Целта е раз­работване и приемане на ресурсно обезпечени програми за реализиране на определените цели и задачи, които да осигуряват:

•  интегриране на всички елементи и видове работи и действия, осигуря­ващи безопасност и здраве, в общото управление на организацията за последователно реализиране на отделните планови задачи и навре­менно и цялостно осигуряване с необходимите ресурси;

•  минималните изисквания за БЗР в съответствие с изискванията на нор­мативната уредба и целите на фирмената политика;

•  непрекъснато устойчиво подобряване на дейността по осигуряване на БЗР.

Планирането и внедряването съдържат елементите първоначален прег­лед, планиране на системата за управление по БЗР и нейното внедряване, поставянето на конкретни цели и предприемане на дейности за превенция на произтичащите от конкретните опасности рискове.

Фирмените програми трябва да обхващат направленията на анализа на рискове­те. Тяхната структура трябва да бъде съобразена с общите изисквания за осигуряване на ЗБУТ на Закона и да отчитат характера на дейностите на конкретното предприятие.

Основните направления на тези програми са:

• Интегриране на дейностите за осигуряване на здравето и безопасността на хората при работа в цялостната бизнес политика на фирмата и насоч­ването й към развитие на индустриалните отношения.

•   Разработване и внедряване на СУБЗР, която да обхване:

     о   разработване на вътрешни правила за безопасност и здраве  при работа:                  

  о  задълженията на длъжностните лица, работниците и  служителите за осигуряване на ЗБУТ и обвързването им със степените на дисциплинарни наказания съгласно чл. 188 от Кодекса на труда: 

     о  функциите и задачите на отделните звена в управлението на   предприятието:               

      о   създаване на разгърната система за обучение и информация.

• Привеждане на работните места и работното оборудване в съответствие с изискванията на законодателството. При разработване на тази част от програмата акцентът трябва да бъде поставен на борбата с риска при източника на възникването му.

•  Работодателят да осигури обслужването на работниците и служителите от служби по трудова медицина.

Планирането и подготовката за разработване на програмата е свързана с организиране и провеждане на анализ и оценки за съответствието между реалното състо­яние на дейностите в предприятието и нормативните изисквания за БЗР. При извършването на анализа следва да бъдат използвани данните от из­мерванията на отделните елементи на условията на труд, оценките, стано­вищата и предписанията на контролните органи и анализите на причините за трудовия травматизъм.

Разработването на оценка на професионалните рискове е основата за осъществяване на плановата работа в областта на БЗР във фирмите. По същество това е оценяване на съответствието на условията на труд с изискванията на зако­нодателството. Оценката на риска е процес на вземане на решения, свър­зани с наличието на конкретни опасности за здравето и живота на работе­щите, на основата на проучване, анализи и определяне нивото и степента на приемливост на произтичащия риск. Оценката следва да обх­ване реалното състояние на:  

•    организацията на труда;

•    организацията на дейността по осигуряване на БЗР;

•    използваните технологии, суровините и материалите;

•    работното оборудване;

•    различните елементи на условията на труд;

•    работните места и пътищата за движение;

•    квалификацията на участниците в труда;

•    осъществения вътрешен контрол;

•    изпълнението на определените норми и задължения;

•   осигуряването и използването на личните предпазни средства;

•   ефективната работа на средствата за колективна защита;

•   правилното оформяне и съхранение на документацията и т.н.

 

Трябва да бъдат планирани мероприятия за превенция, форми за поддър­жане на готовност и ресурси за осъществяване на конкретните дейности при аварийни случаи, които трябва да са съобразени с вида, характера и голе­мината на предприятието и да осигуряват:

•  провеждане на необходимата профилактика и осъществяване на конт­рол върху проявлението на различните рискове, осигуряване на необхо­димите технически средства и средства за индивидуална защита;

•  обучение на всички членове на предприятието и провеждане на редовни тренировки на предвидените дейности за предотвратяване и ликвидира­не на аварийните ситуации.

•  необходимата координация, информация и вътрешна комуникация за оси­гуряване защитата на всички хора при възникване на аварийни ситуации;

•   комуникация със съответните компетентни органи;  

Ключът към успеха в предприятието е умението да контролира своите процеси така, че да създава надеждни и с постоянно качество про­дукти и услуги. Това изисква планиране на комуникационна стратегия, чието предназначение е да информира и убеждава, да печели доверие и създава стабилност, да се разглеждат различни гледни точки за осигуряване на ЗБУТ, да има унифициран модел за послания и да способ­ства за формиране на положително обществено отношение. Необходимо е предварително да се формулират отговори на въпросите: какво ис­каме да постигнем като приоритетни цели, кои са целевите групи, какви пос­лания трябва да огласим, какви информационни механизми ще използва­ме, как да разберем има ли резултати и какви са те. На тази база се разра­ботва работна програма, в която прецизно се определят комуникационните техники за максимално въздействие. Една от важните задачи е формули­рането на основните послания, които да създадат у хората доверие в заяве­ната от фирмата фирмена политика. Тази стратегия под­лежи на непрекъсната актуализация, съобразена с променените условия и постигнатите междинни резултати. Стра­тегията е насочена към обществото, и в частност към идентифицирания потре­бител на услугите на компанията, спомага за изграждането на ав­торитет и репутация на честност.

Един от елементите на планирането е и управлението на промените. Необходимо е периодично да бъде оценявано влиянието върху БЗР на извършваните вът­решни промени, включващи увеличение или намаляване на персонала, въ­веждане на нови производствени процеси, организационни структури, мате­риали и др. Следва да се оценява и влиянието на промените, настъпили неза­висимо от предприятието, но които имат или могат да имат влияние върху него. Това обикновено са промени в националното законодателство и външната икономическа среда. Преди да бъде осъществено дадено решение за промяна, трябва да се осигури информация, а при необходимост и обучение на засегнатите персонални групи работници и служители.

Централен обект на вътрешнофирмено планиране е цялостната дейност по оцен­ката на професионалните рискове, включително и извършването на свърза­ните с нея измервания.

Националното законодателство определя рамково задължение на рабо­тодателите сами да регламентират подходите, обхвата и времето за осъ­ществяване на този обем работа. Създаването на този вътрешен ред тряб­ва да бъде съобразено с:

•       приетите от работодателя етапи за извършване оценката на риска. Това задължение произтича от ЗЗБУТ и Наредбата за реда, начина и перио­дичността за извършване оценка на риска. То конкретно е регламентира­но в чл. 217 от Наредба № 7 за минималните изисквания за безопасни и здравословни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, както следва:

о  необходимите измервания се извършват съгласно изискванията                   на съответните нормативни актове и с периодичността,                              определена от работодателя за оценката на риска.

о  установяването на съответствието на работната среда, трудовия                  про­цес, използваната технология и работното оборудване с                   нормите и изискванията за ЗБУТ се осъществява посредством                      подходите, мето­дите и формите за оценката на риска;

•  класификацията на различните професионални рискове и прилаганите мерки за тяхното ограничаване;

•    спецификата и условията, при които се осъществява съответната трудо­ва дейност;

•    общовалидните нормативни изисквания;  

Фирмената програма за БЗР е насочена към предотвратяване на трудовите зло­полуки и професионалните заболявания и има следните основни части:

•    Разпределение на отговорностите по безопасност и здраве.

•    Идентификация на опасностите,

•    Оценка и управление на рисковете.

•    Обучение и консултации на персонала по БЗР

•    Контрол и оценка на ефективността на програмата за БЗР

Програмата трябва да предвижда етапното решаване на проблемите с отделни срокове, отговорници и периодично отчитане на нейното из­пълнение.

Проектите на програмите трябва да бъдат обсъдени в КУТ и ГУТ и писмено одобрени от работодателите.  

4. Наблюдение, измерване, контрол, оценка на резултатите  

Наблюдението, измерванията и оценката на резултатите трябва да бъ­дат използвани като средство за определяне степента на осъществяване на политиката по БЗР, както и за навременното и качествено изпълнение на конкретно възложените функции, задачи и задължения както и за контрол върху проявлението на професионалните рискове. Необходимо е да бъдат разработени, приложени и периодично преразглеждани процедури за пос­тоянно наблюдение, измерване и документиране на резултатите, свързани с прилагането на СУБЗР Изборът на критерии за оценка на резултатите тряб­ва да е съобразен с характера на дейността на предприятието, както и с нейните цели по отношение на БЗР.

Необходимо е да се осигури активен мониторинг, който да обхване всички елементи на съвременната система за БЗР, т.е. дейност, при която се проверява дали превантивните и защитни мерки по отношение на опасностите и риска при работа, както и разпоредбите за прилагане на СУБЗР се реализират и дали тяхното осъществяване съответства на определените критерии. Този мониторинг трябва да включва всички елементи на сис­темата, както и:

•  наблюдение на здравето на работещите чрез подходящи форми за наб­людение и проследяване с цел откриване в ранен стадий на признаци и симптоми на увреждания основно от трудовата дейност, за да бъдат оп­ределени и приложени ефективни мерки за защита ( по същество това е една от основните функции на СТМ);

• системно инспектиране от специалистите по БЗР в предприятията на сис­темите за работа, работните помещения, работното оборудване, работ­ните места, трудовия процес, поведението на работниците и т.н.;

• изпълнението на конкретните планове, на установените критерии за ефек­тивност и на поставените цели.

Контролът върху цялостната дейност трябва да е системен, а не инцидентен. Той трябва да се осъществява на основата на изградената фирмена организация за уп­равление на дейността, в периодика и насоченост, свързани с проявленията и оценената степен на съществуващите професионални рискове.

В това се създава необходимост да се изготвят разпоредби и за провеждане на перио­дичен одит, за да се определи дали СУБЗР и нейните елементи функцио­нират адекватно и ефективно, дали осигуряват предвижданата защита на работещите и недопускане на инциденти. Одит е системна, независи­ма и документирана процедура за събиране на данни и обективната им оценка с цел да се установи до каква степен са изпълнени определените критерии и поставените задачи. Терминът не означава непременно вън­шен одит, т.е. осъществен от външно за организацията лице или лица.  

         5. Превантивни и коригиращи дейности за постоянно подобряване 

Чрез вътрешните разпоредби трябва да се създадат условия за постоянно подобряване на отделните елементи и на цялостната система за управление на безопасността и здравето при работа. Целесъобразно е да бъдат разработени и прилагани форми за превантивни и коригира­щи действия като следствие от контрола, наблюдението, измерванията и оценката на резултатите от прилагането на системата за управление. В случай, че при оценката на СУБЗР или по друг начин се установи, че превантивните и защитните мерки по отношение на опасностите и риско­вете са неадекватни или има вероятност да се превърнат в такива, те трябва да бъдат своевременно преразгледани в съответствие с устано­вената йерархия на превантивните и контролните мерки и допълнени и документирани по установения ред. При разработването на разпоредби­те за непрестанно подобряване на СУБЗР като цяло и на отделните й елементи трябва да се вземат предвид:

•   резултатите от мониторинга и измерването на ефективността на СУБЗР;

•   резултатите от идентифицирането и оценката на опасностите и рисковете;

•   целите на предприятието за осигуряване на БЗР;

•  разследването на свързаните с работата увреждания, случаите на вло­шено здравно състояние, заболявания и инциденти и препоръките от одита;

•   промените в националното законодателство, програмите и колективните споразумения, в които е ангажирано предприятието;

•   резултатите от проведената оценка за функционирането на СУБЗР;

•   резултатите от програмата за защитата и промоцията на здравето;

•  препоръките за подобрения, дадени от комитетите и/или групите по условия на труд и всички работещи в предприятието;

•   информацията за "добра практика".  

"Добрата практика" и резултатите от прилагането й  може да бъде възп­риета и оценена единствено при реализирането на трудовата дейност.Тези резултати впоследствие следва да бъдат сравнявани с  резултатите на водещите предприятия, които имат подобни стратегии по безопасност и здраве при работа. На такава основа да се търсят и прилагат нови форми за подобряване на работата и поддържане на конкурентноспособността.

Като форма за превенция и мотивация може да бъде осъществявана връзка между степента на изпълнение на опреде­лените задължения за осигуряване на нормите и изискванията за безопасност и здраве при работа и размера на трудовото възнаграждение на участниците в трудовия процес.

Управлението на дейностите по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд имат важно зна­чение за бизнеса. Те са средство за оцеляване и развитие. Това изисква мениджмънтът по безопасност и здраве при работа да бъде интегриран в основните цели на бизнес политиката.

Подобни статии:
 

Реклама