Осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд е конституционно право на работниците и служителите в Република България.

Член 48, ал. 5 от Конституцията на Република България (ДВ, бр. 56 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 85 от 2003г.) гласи: "Работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд".
Нормативната уредба по ранга на нормативните актове в българското законодателство съгласно Закона за нормативните актове (обн., ДВ, бр. 27 от 1993г.; изм., бр. 65 от 1995г.)  изглежда така:

Нормативните актове биват два основни вида - законови (конституция, кодекс, закон) и подзаконови (постановление на Министерския съвет - ПМС, правилник, наредба, инструкция и др.).

Йерархията на нормативните актове в българското законодателство в низходящ порядък е: конституция, кодекс, закон, постановление на Министерския съвет, правилник наредба и инструкция.

Конституцията на Република България е върховният закон в държавата, който урежда цялостно обществените отношения и държавното устройство на страната.

Нормативните актове от по-нисък ранг регламентират отделните сфери на обществените отношения.

Съгласно Закона за нормативните актове (ЗНА) в материята, за която се отнася, законът трябва да уреди най-пълно всички основни обществени отношения, които се поддават на трайна уредба. За уреждане на другите отношения по тази материя законът може да предвиди да се издаде подзаконов акт (чл. 3 ЗНА).

С кодекс се уреждат обществени отношения, предмет на цял клон на правната система или на обособен важен негов дял (чл. 4, ал. 1 ЗНА) - Кодекс на труда, Кодекс за социално осигуряване, Гражданско-процесуалния кодекс, Наказателния кодекс, Семейния кодекс и др.

В края на 1997г. Народното събрание прие Закона за здравословни и безопасни условия на труд, в сила от 27 декември 1997г., което представлява ключов момент в хармонизирането на българското законодателство в тази област с европейското. Законът е разработен на основата на принципите, правилата и нормите на Европейския съюз.

Този закон урежда правата и задълженията на:

1. държавата;

2. работодателите;

3. работниците и служителите;

4. лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие;

5. други организации и юридически лица имащи отношение по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд.

По смисъла на закона"здравословни и безопасни условия на труд са такива условия на труд, които не водят до професионални заболявания и злополуки при работа и създават предпоставка за пълно физическо, психическо и социално благополучие на работещите лица".

В съответствие с това конституционно постановление нашият трудов кодекс - Кодекс на труда, задължава работодателя да осигури такива условия на труд, че "всяка опасност за живота и здравето на работника или служителя да бъде предотвратена" (чл.275, ал. 1 КТ).

В Кодекса на труда, от гледна точка на трудовите отношения, са регламентирани основополагащите изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работниците и служителите. Уредени са също и условията, реда и органите за контрол по спазване на трудовото законодателство, в т.ч. и по здравословните и безопасни условия на труд, както и принудителните административни мерки и административно наказателните отговорности, които прилагат контролните органи при установяването на нарушения на трудовото законодателство.

Източник на правни норми са директивите на Европейския съюз, пряко свързани с безопасността и здравето при работа, които са внедрени в различни закони в Р България. Такъв е Законът за техническите изисквания към продуктите. С този закон се създават гаран­ции за пускането на пазара или в действие само на продукти, които не застраша­ват живота и здравето на хората, домашните животни и околната среда и за уед­наквяване на съществените изисквания към продуктите със съществените изиск­вания на директивите от Новия и Глобалния подход. Законът за техническите изисквания към продуктите урежда:

•  реда за определяне на „съществените изисквания" към продуктите, които са предназначени за пускане на пазара и/или пускане в действие;

• задълженията на лицата, които пускат продукти на пазара или в действие;

• реда за извършване на дейностите по оценяването на съответствието на продуктите със съществените изисквания в т.ч. и тези за безопасността и здравето при работа;

• техническия надзор върху пуснатите на пазара и/или в действие продукти;

• техническия надзор за спазването на изискванията, правилата и нормите за устройство и безопасна експлоатация на съоръженията с повишена опасност.

Законът за националната стандартизация е друг обновен закон в нашата практика, пряко свързан със Закона за техническите изисквания към продукти­те.

Хармонизираните стандарти препоръчват технически и икономически це­лесъобразни начини за изпълнение на съществените изисквания на директивите, като се отчита равнището на технологиите на даденият етап. Хармонизираните стандарти не са задължителни, но спазването им дава презумпция за съответствие със съществените изисквания на съответ­ната директива.

Процесът на въвеждане на хармонизираните стандарти продължава с ог­лед постигане изискванията на договора за пълноправно членство на Република България в Европейския съюз.

Закон за защита от вредното въздействие на химическите вещества и препарати. Този нов за страната закон урежда условията и реда за пускането на пазара, търговията, вноса, износа, съхранението и употребата на химични вещес­тва и препарати, държавния контрол върху тях, както и правата и задълженията на физическите и юридическите лица, които ги пускат на пазара, търгуват, съхра­няват, употребяват, внасят или изнасят, с цел защита на здравето и живота на хората и опазване на околната среда.

Законът за защита на потребителите. Обект на този закон е защитата на гражданите от рискове при придобиването на стоки, които могат да застрашат техният живот, здраве или имущество. Закона определя отговорности и задълже­ния и на търговския посредник. По този начин се затваря целият цикъл на правно регулиране на движението на продуктите - от осигуряването на безо­пасност при тяхното проектиране, производство, реализация - до гарантирането на безопасност при тяхното потребление.

Законът за здравето урежда обществените отношения, свързани с опазва­не здравето на гражданите, в т,ч. и на работещите. Опазването на здравето на гражданите като състояние на пълно физическо, психическо и социално благопо­лучие е национален приоритет и се гарантира от държавата.

Кодексът за социално осигуряване освен пенсионното осигуряване регламентира и осигуряването на работещите при трудова злополука и професионална болест. Той е хармонизирана правна уредба за установяването, разследването, регистрирането и отчитането на трудовите злополуки и професионалните болести. Законът въведе диференцирани осигурителни вноски за работода­телите във Фонд „Трудова злополука и професионална болест" на НОИ в зависи­мост от размера на риска за безопасността и здравето на работещите.

Законът за устройство на територията урежда обществените отношения, свързани с устройството на територията, инвестиционното проектиране и строи­телството в Република България и определя ограниченията върху собствеността за устройствени цели. Той регламентира правила и норми за разполагане на сградите, изисквания към енергоснабдителните мрежи, съоръженията и техническата инфраструктура. При промишленото строителство още във фазата на проектирането зако­нът изисква спазването на т.н. минимални изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, както и спазването на противопожарните строително-технически норми.

Законът за енергетиката урежда обществените отношения, свързани с осъществяването на дейностите по производството, вноса и износа, преноса, разп­ределението на електрическата, топлинната енергия и природния газ, както и тър­говията с електрическа, топлинна енергия и природен газ.

Правилата за безопасност при производството, преноса и разпределението на електрическа, топлинна енергия и природен газ са разписани в редица наредби и правила за безопасност.

Законът за контрола над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите урежда взаимоотношенията между физически, юридически лица и търговци по тяхното производството, търговия, пренасяне, съхраняване и употреба както и дейностите с други общоопасни средства, които могат да предизвикат пора­жения, подобни на тези причинени от взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите.

Осигуряването на безопасност на хората (работещи и граждани) е необходи­мо да се постига по цялата верига от производството до употребата и премахване на последиците от употребата на взривните вещества.

Наказателният кодекс съдържа правни състави, предвиждащи лишава­не от свобода от една до пет години на лица, причинили другиму смърт, тежка или средна телесна повреда, поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повише­на опасност. В чл. 136 (1) се предвижда лишаване от свобода до три години или поправителен труд за лицата нарушили установени правила за охрана и безопас­ност на труда ако с това са изложили на опасност живота и здравето на работе­щите. Това са наказания, с които всеки работодател се сблъсква ако съдът устано­ви виновно причинена смърт или инвалидност при трудова злополука.

С Постановления на Министерския съвет се приемат правилници, наредби и инструкции или урежда съобразно законите неуредени от тях обществени отношения в областта на неговата изпълнителна и разпоредителна дейност (чл. 6 ЗНА).

Правилник се издава за прилагане на закон в неговата цялост, за организацията на държавни органи или за вътрешния ред на тяхната дейност (чл. 7, ал. 1 ЗНА).

Правилниците по безопасност на труда като категория правни актове представляват значителна част от национал­ната нормативна уредба. Те са в процес на хармонизация с европейските изисква­ния и съгласно Закона за нормативните актове,  се въвеждат като наредби за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при осъществяването на различните видове трудови дейности.

От 1967 до 1996 год. са публикувани над 110 правилника по безопасност на труда, издавани от съответните министерства и ведомства на основание Кодекса на труда.

Те са остарели и непригодни за днешните реалности в икономиката както по отношение на ней­ната собственост и управление, така и по отношение на новото оборудване и обх­вата на видовете трудови дейности.

Поради това и на основание § 21 от Заключителните разпо­редби на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд (Обн. ДВ бр. 18/2003 г.) правилниците по безопасност на труда са в сила, доколкото не противоречат на Закона за здравос­ловни и безопасни условия на труд.

Наредба се издава за прилагане на отделни разпоредби или други подразделения на нормативен акт от по-висока степен (чл. 7, ал. 2 ЗНА).

С инструкция висшестоящ орган дава указания до подчинени нему органи относно прилагане на нормативен акт, който го е издал или чието изпълнение трябва да се обезпечи (чл. 7, ал. 3 ЗНА).

Подобни статии:
 

Реклама