Уреждане на отношенията между дружество с ограничена отговорност и управителя с договор за управление

Съгласно писма №26-00-711 от4.12.2001 г., № 26-00-125 от 4.04.2002 г. на Националния осигурителен институт (НОИ) и писмо № 26/59 от 8.04.2002 г. на Министерството на труда и социалната политика (МТСП) и изхождайки от нормативната уредба, определяща статута на трудовия договор, отношенията между дружеството и неговия управител не могат да бъдат регламентирани и разглеждани като трудови правоотношения.

Поддържа се тезата, че нормите на трудовото право не намират приложение спрямо собственика на капитала на еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД) и управителя на еднолично търговско дружество.

Множество разпоредби на Кодекса на труда и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане не се прилагат или не са със задължителен характер в отношенията между управителя и дружеството.

Такива са текстовете за трудовата дисциплина, задължителното работно време, по-широката по обхват имуществена отговорност на управителя за вреди, причинени на дружеството.

Съдружникът в дружество с ограничена отговорност е длъжен да полага лични усилия и грижи за дружествените дела и да оказва съдействие за осъществяване на дружествената дейност.

Той има нормативно установено в Търговския закон (ТЗ) задължение за участие в управлението на търговското дружество. Това задължение съществува независимо и извън всички трудови правоотношения и не възниква по силата на трудов договор.

По принцип работникът или служителят по трудов договор работи под контрола и указанията на работодателя.

Едноличният собственик на капитала, който е и управител на ЕООД, не може да се намира в такава служебна зависимост от самия себе си. Той се ползва с пълна свобода на оперативно управление на дружеството и разполага с широки възможности за вземане на решения по собствена преценка.

Според чл. 147, ал. 1 ТЗ едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител, а с приемането на текста на чл. 141, ал. 6 ТЗ (ДВ, бр. 58 от 2003 г.) законодателят е отстранил съществуващата празнота в действащото право. Разпоредбата на чл. 141, ал. 6 ТЗ предвижда, че отношенията между дружеството с ограничена отговорност и управителя се уреждат с писмен договор за възлагане на управлението.

Съдебната практика в някои свои решения (ВКС, IV г. о., гражд. д. № 1713 от 2001 г.) приема, че договорът за управление има мандатен характер и се урежда от гражданското законодателство.

Съгласно чл. 23, ал. 2 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ), възнагражденията за положен личен труд в дружества и кооперации от съдружници, акционери и член-кооператори се облагат по правилата за съответния вид доход в зависимост от основанието, на което са получени (трудов договор, договор за изработка, договор за управление или друго основание).

В тази връзка следва да се има предвид, че чл. 10, т. 15 от същия закон визира като облагаеми доходи, получените възнаграждения за положен личен труд в дружества и в кооперации, но не представлява правно основание за тяхното заплащане.

Следователно, при сключен договор за управление се прилага редът по чл. 22 ЗОДФЛ, като разходите за дейността са 25 на сто и съгласно чл. 36 ЗОДФЛ, се дължи авансово данък в размер 15 на сто, след като облагаемият доход от всички източници превиши годишния необлагаем доход.

Следва да се обобщи, че собственикът на ЕООД има право да полага личен труд в своето дружество в качеството му на управител без да се налага да възлага управлението на дружеството на друго лице, като отношенията между страните се уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, опра-вомощено от общото събрание на съдружниците, или от едноличния собственик.

При сключване на този вид договор би трябвало да се определи и базисно възнаграждение, което да се дължи от дружеството всеки месец и което да не зависи от финансовите резултати на управляваното предприятие.

 

Реклама