Методика за определяне на цените и ценовите пакети на универсалната услуга


Държавен вестник брой: 94
Година: 2008
Орган на издаване: Министерски съвет
Дата на обнародване:
31 окт 2008
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С методиката се регламентира определянето на цените и ценовите пакети на универсалната услуга.

Чл. 2. Универсалната услуга се предоставя от предприятия, на които е възложено задължение за предоставянето й изцяло или на част от нея, на цялата или на част от територията на страната, по реда на глава единадесета, раздел III от Закона за електронните съобщения и Наредба № 6 от 2008 г. за изискванията и параметрите на качеството за универсалната услуга, специалните мерки за хора с увреждания и реда за избор на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, и за възлагане на задължението за предоставяне на универсалната услуга (ДВ, бр. 32 от 2008 г.), наричана по-нататък "наредбата".

Чл. 3. Предприятията по чл. 2 определят като достъпни цените за:
1. свързване в определено местоположение към обществената телефонна мрежа, отнасящо се до обосновано искане за свързване, подадено от краен потребител;
2. поддръжка на достъп до обществени телефонни услуги (месечен абонамент/стандартен план);
3. ценови пакет за хора с увреждания;
4. ценови пакет за хора със специални социални нужди;
5. ценови пакет за хора с ниски доходи.

Глава втора
ОБЩИ ПРИНЦИПИ ЗА НАЧИНА НА ОПРЕДЕЛЯНЕ И ИЗМЕНЕНИЕ НА ЦЕНИТЕ И ЦЕНОВИТЕ ПАКЕТИ НА УНИВЕРСАЛНАТА УСЛУГА

Чл. 4. Предприятията по чл. 2 определят цените на услугите по чл. 3 при спазване на следните общи принципи:
1. отчитане на разходите по предоставяне на услугите;
2. географско осредняване на цените по чл. 3, т. 1 и 2 за територията, на която предприятието предоставя услугата;
3. заменимост на услугите по чл. 3 със съответни алтернативни обществени електронни съобщителни услуги;
4. отчитане равнището на действащите цени на услугите по чл. 3;
5. отчитане влиянието на индекса на потребителските цени.

Чл. 5. При определяне на цените по чл. 3 предприятията по чл. 2 спазват следните изисквания:
1. изменението на цените на всяка от услугите по чл. 3 не може да надвишава индекса на потребителските цени, определен съгласно чл. 6;
2. цените могат да се променят на период не по-кратък от една година; цените могат да се променят и на период, по-кратък от една година, в случай на нарастване на месечния индекс на потребителските цени с 10 на сто или повече.

Чл. 6.
(1) Изменението на действащите цени се определя по следната формула:
DР = CPI - Х, където:
DР е изменението на действащите цени;
CPI - акумулираният индекс на потребителските цени, изчислен по данни на Националния статистически институт (НСИ) за общи индекси на потребителските цени по месеци; за база на изчисленията се приема месечният индекс на инфлацията, относим към месеца, в който цените по чл. 3 влязат в сила, а натрупването на инфлацията се извършва до месеца преди внасянето на предложение за изменение на цените;
Х - ценовият коригиращ индекс.
(2) За месеците, за които не са публикувани данни на НСИ, индексът на инфлация се определя въз основа на данни на Министерството на финансите за прогнозния индекс на инфлация.
(3) Ценовият коригиращ индекс се определя ежегодно или за еднократно прилагане от Комисията за регулиране на съобщенията, наричана по-нататък "комисията", в проценти за всяко от предприятията по чл. 2.
(4) С цел постигане на предвидимост и стабилност на цените на универсалната услуга стойността на ценовия коригиращ индекс се определя в диапазона от - 3,5 на сто до +3,5 на сто.
(5) При определяне стойността на ценовия коригиращ индекс комисията отчита общите принципи по чл. 4.
(6) До определяне на ценовия коригиращ индекс от комисията стойността му се приема за равна на нула.
(7) Комисията може да определи стойност на ценовия коригиращ индекс и след отправено мотивирано искане от предприятие по чл. 2.
(8) При определена от комисията отрицателна стойност на ценовия коригиращ индекс всяко предприятие по чл. 2 има задължение да подготви изменение на цените на услугата в срок до един месец от уведомлението за определения размер на ценовия коригиращ индекс.

Чл. 7. Предприятията по чл. 2 предоставят за одобряване от комисията цените и ценовите пакети по чл. 3 заедно с документите по ценообразуването по реда и в сроковете, посочени в чл. 196 на Закона за електронните съобщения.

Глава трета
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЦЕНА ЗА СВЪРЗВАНЕ В ОПРЕДЕЛЕНО МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ КЪМ ОБЩЕСТВЕНАТА ТЕЛЕФОННА МРЕЖА И ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНИ ТЕЛЕФОННИ УСЛУГИ

Чл. 8. Цените на услугите по чл. 3, т. 1 и 2, определени от предприятията по чл. 2 към момента на възлагане на задължението от страна на комисията, не могат да надхвърлят цените на съответните услуги, действащи към момента на обявяване на намерение за провеждане на конкурс за избор на предприятия и за възлагане предоставянето на универсалната услуга от страна на комисията по реда на наредбата.

Глава четвърта
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЦЕНИ НА ЦЕНОВИ ПАКЕТИ НА УНИВЕРСАЛНАТА УСЛУГА ЗА ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ, ХОРА СЪС СПЕЦИАЛНИ НУЖДИ И ЗА ХОРА С НИСКИ ДОХОДИ

Чл. 9.
(1) Предприятията по чл. 2 определят месечна цена за всеки един от пакетите по чл. 3, т. 3 - 5, която включва две или повече услуги, чиито цени са различни от цените на всяка от услугите, ако същите услуги се предоставят извън пакета. Когато едната от услугите в съответния ценови пакет включва определен обем селищни и/или междуселищни разговори, месечното потребление се определя в минути, а където това е неприложимо - се определя в еквивалентния брой импулси.
(2) Цената на всеки от пакетите по ал. 1 е по-ниска от сумата от стойността на същите услуги, предлагани извън пакета.
(3) След изчерпване на потреблението, включено в цената на пакетите, абонатите заплащат ползваните услуги извън пакета по цени, определени при обичайните търговски условия.

Чл. 10.
(1) Конкретните услуги и обемът на месечно потребление, включен в съответните ценови пакети по чл. 3, т. 3 - 5, се определят ежегодно по мотивирано предложение на предприятията по чл. 2.
(2) Обемът на месечното потребление в съответните пакети по ал. 1 се определя от комисията ежегодно след провеждане на обществени консултации с представители на сдруженията на потребителите, Министерството на здравеопазването, Министерството на икономиката и енергетиката, Министерството на труда и социалната политика и на Държавната агенция за информационни технологии.

Чл. 11.
(1) Цената на ценовия пакет по чл. 3, т. 3 е по-ниска от сумата от стойността на същите услуги, предлагани извън пакета, до 90 на сто в зависимост от степента на загуба на работоспособност.
(2) Ценовият пакет по ал. 1 се предоставя на хора с увреждания, за които органите на медицинската експертиза са установили степен на намалена работоспособност или намалена възможност за социална адаптация 50 и над 50 на сто.

Чл. 12.
(1) Цената на ценовия пакет по чл. 3, т. 4 е по-ниска от сумата от стойността на същите услуги, предлагани извън пакета, до 95 на сто.
(2) Ценовият пакет по ал. 1 се предоставя на хора със специални социални нужди, настанени в социални или здравни заведения, по списък, предложен от Министерството на труда и социалната политика и съгласуван с Министерството на здравеопазването.
(3) Списъкът на социалните или здравните заведения по ал. 2 се актуализира ежегодно до 31 януари.

Чл. 13.
(1) Цената на ценовия пакет по чл. 3, т. 5 е по-ниска от сумата от стойността на същите услуги, предлагани извън пакета, до 75 на сто.
(2) Ценовият пакет по ал. 1 се предоставя само на лица, които представят на предприятието по чл. 2 официален документ, доказващ, че са с ниски доходи. За такъв документ се считат индивидуалните административни актове, издавани на лица, които имат право на месечно социално подпомагане, от Агенцията за социално подпомагане, както и актове на други органи, компетентни да издават официален документ, доказващ, че едно лице е с ниски доходи. При изменение на законодателството за такъв документ ще се счита всеки документ, издаван от държавно ведомство, което има същите или сходни правомощия с Агенцията за социално подпомагане.

Чл. 14. Предприятията по чл. 2, задължени да предоставят пакетите по чл. 3, т. 3 - 5, могат да определят в съответните ценови пакети месечно потребление, по-високо от определеното по чл. 10, като уведомят комисията за увеличеното потребление в едноседмичен срок преди влизането му в сила. В този случай разходите за допълнително определеното потребление не подлежат на компенсиране.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на методиката:
1. "Хора с ниски доходи" са лицата, които ползват различни социални помощи към момента на подаване на искане за ползването на универсална услуга.
2. "Цени, определени при обичайни търговски условия" са цените, прилагани от предприятията по чл. 2, за абонати, които ползват същите услуги извън ценови пакети.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 2. Методиката се приема на основание чл. 195, ал. 1 от Закона за електронните съобщения.

§ 3. Цените, за които комисията е приела, че съответстват на нормативните изисквания във връзка с предоставянето на универсалната услуга от предприятието, на което е възложено задължението по отменения Закон за далекосъобщенията, остават в сила до влизане в сила на решенията на комисията, с които се налагат специфични задължения на предприятия във връзка с предоставянето на универсалната услуга.

 

Най - четено:

Реклама