Последно променен на Петък, 05 Май 2017 09:44

ОТНОСНО: Съхранение на счетоводни документи и документи за данъчно-
осигурителен контрол и установяване на осигурителен стаж за периода 1993-1995 г.


Във връзка с Ваше писмено запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” гр. ………../04.01.2017 г., препратено по компетентност от
ЦУ на НАП София с писмо изх. ……../03.01.2017 г., Ви уведомяваме за следното:
В запитването е представена следната фактическа обстановка:
През 1998 г. сте заличили регистрирания от Вас ЕТ „………“. В осигурителната Ви
книжка със заверка от НОИ са годините до 1992 г., а за периода 1993 г. – 1995 г. заверка сте
направили Вие с Вашия подпис и печат на фирмата, като тези години не са заверени от НОИ.


По-късно при пожар е унищожена фирмената Ви документация и архив.
Задавате въпросите :

1. Колко години е необходимо да се съхраняват първичните счетоводни документи
(фактури за покупки и продажби) ?
2. Колко години се съхраняват платежните нареждания за внесените социални и
здравни осигуровки на работещия във фирмата персонал?
3. Какъв е законовият регламентиран ред, за да можете да докажете осигурителния
си стаж и осигурителните вноски в закритата фирма?


Съгласно така изложеното в писмото и относимата нормативна уредба изразявам
следното становище:

По първи и втори въпрос:

Сроковете за съхранение на счетоводните документи и документите за данъчно-
осигурителен контрол са уредени в чл. 12 от Закона за счетоводството /ЗСч./ и в чл. 38 от
Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Съгласно ЗСч., счетоводната информация се съхранява на хартиен и/или на
технически носител в предприятието в следните срокове:
1. ведомости за заплати - 50 години, считано от 1 януари на отчетния период,
следващ отчетния период, за който се отнасят;
2. счетоводни регистри и финансови отчети, включително документи за данъчен
контрол, одит и последващи финансови инспекции - 10 години, считано от 1 януари на
отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят;
3. всички останали носители на счетоводна информация - три години, считано от 1
януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят.
Според нормата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ДОПК, документите за данъчно-осигурителен
контрол се съхраняват 5 г. след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното
задължение, с което са свързани.
Във Вашия случай за всички документи, освен за ведомостите за заплати, отнасящи
се за 1998 г. и преди това, срокът за съхранение е изтекъл.


По трети въпрос:

За периода 1993-1995 г. осигуряването на лицата, упражняващи трудова дейност като
еднолични търговци се е осъществявало по реда на Наредбата за обществено осигуряване на
лицата, упражняващи свободна професия или търговия, или работещи без трудово
правоотношение, приета с ПМС № 120 от 03.07.1992 г. /отменена с § 1, т. 2 от ЗР на ПМС №
30 от 10.03.2000 г. за приемане на Наредба за пенсиите и Наредба за обществено осигуряване
на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина – ДВ, бр. 21 от
17.03.2000 г., в сила от 01.01.2000 г./.
Според тази наредба, упражняващите трудова дейност като еднолични търговци
са имали задължението да се осигуряват за своя сметка за пенсия за изслужено време и
старост, пенсия за инвалидност поради общо заболяване и за наследствена пенсия върху
минималната месечна работна заплата, установена за страната, а по тяхно желание - върху
избран месечен осигурителен доход не по-висок от петорния размер /чл. 2, ал. 1 (изм. ДВ, бр.
85 от 1993 г., в сила от 01.10.1993 г. - „петорния“ се заменя с „осемкратния“) от Наредбата/.
По желание са можели да се осигуряват и за всички осигурителни случаи съгласно чл. 146 от
Кодекса на труда от 1951 г., с изключение на трудова злополука и професионално заболяване,
върху осигурителния доход по ал. 1 /чл. 2, ал. 4 от Наредбата/. Задължението им за
осигуряване е възниквало от деня на започване на трудовата дейност и е продължавало
до нейното прекъсване или прекратяване /чл. 3, ал. 1 от Наредбата/.
Започването на дейността, нейното прекъсване или възобновяване се е установявало
с декларация, подписана от осигурения /чл. 3, ал. 2 от Наредбата/. Тези лица не са подлежали
на осигуряване, когато са били осигурени за всички или само за тези осигурителни случаи на
друго основание или са били пенсионери за изслужено време и старост /чл. 2, ал. 2 от
Наредбата/.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата месечният осигурителен доход се е определял с
декларация на осигурения еднократно за всяка календарна година и е можел да бъде
променян преди изтичането й само при изменение на максималния размер на пенсиите или
на минималната работна заплата за страната. Декларацията се е подавала в съответната
организация, действаща като осигурител съгласно чл. 5 /за едноличните търговци – в
съответното районно управление „Социално осигуряване“/.
Размерът на осигурителната вноска при осигуряване за пенсия за изслужено време и
старост, за пенсия за инвалидност поради общо заболяване и за наследствена пенсия е бил 20
на сто от месечния осигурителен доход, а при осигуряване за всички осигурителни случаи, с
изключение на трудова злополука и професионално заболяване – 30 на сто от този доход.
Осигурителните вноски е следвало да се внасят до 10-то число на месеца, следващ
месеца, за който се отнасят /чл. 6, ал. 1 от Наредбата/.
На лицата по чл. 1 са издавани осигурителни книжки, в които са вписвани
направените осигурителни вноски, изплатените парични обезщетения, помощи и месечни
добавки за деца. Осигурителните книжки са заверявани за всяка календарна година от
съответното районно управление "Социално осигуряване" /чл. 10 от Наредбата/.
До 31 декември 2005 г. събирането и администрирането на задължителните
осигурителни вноски се е извършвало по реда на Кодекса за задължително обществено
осигуряване и на Закона за здравното осигуряване от органите на Националния осигурителен
институт.
От 1 януари 2006 г. производствата по установяване, обезпечаване и събиране на
публичните задължения за задължителни осигурителни вноски се осъществяват от
съответните органи на Националната агенция за приходите /НАП/ по реда на Данъчно-
осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. С изтичането на 10-
годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е
2
следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания
независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато
задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на
длъжника (чл. 171, ал. 1 и 2 от ДОПК/. С изтичането на давностните срокове се погасява
правото да се съберат по принудителен ред публичните вземания, но те си остават дължими и
могат както да бъдат платени доброволно /чл. 174 от ДОПК/, така и да бъдат прихванати
/чл. 128, ал. 1 от ДОПК/.
Ако съгласно разпоредбите на горецитираната наредба Вие сте имали задължението
да се осигурявате за периода 1993-1995 г. и можете да представите необходимите счетоводни
и други документи, доказващи упражняването на трудова дейност като едноличен търговец,
но не можете да удостоверите платените за това време суми за осигурителни вноски, няма
пречка с оглед периодът да бъде зачетен за осигурителен стаж, да внесете дължимите вноски
със съответните лихви.
Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване могат да бъдат
внесени по съответната сметка на компетентната териториална дирекция на НАП по
действащите към момента кодове за вид плащане на осигурителни вноски за
самоосигуряващите се лица и наказателни лихви по просрочени осигурителни вноски чрез
банки, лицензиран пощенски оператор или поделенията им, като в документите за внасянето
им се попълва ЕГН на лицето.
Заверяването на осигурителния стаж и осигурителния доход за посочения период в
осигурителната Ви книжка е от компетентността на Националния осигурителен институт. / Източник НАП

Подобни статии:
 

Реклама