Последно променен на Събота, 13 Юли 2013 15:32

Съгласно изложената фактическа обстановка българска гражданка живее с родителите си в Италия и в момента е студентка. Притежава европейска здравноосигурителна карта, която може да се разчете само по електронен път. В България обаче липсват необходимите за случая устройства.

Във връзка с предстоящо пътуване до България поставя въпроса какъв документ следва да представи, за да може да се възползва от безплатни медицински услуги в страната ни?

При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО, обн. ДВ бр. 70/1998 г., посл. изм. ДВ бр. 23/2013 г.) изразяваме следното становище:

Със Закона за здравното осигуряване са регламентирани отношенията по задължителното и доброволното здравно осигуряване.
Принципите, които очертават основните насоки на здравното осигуряване са посочени в чл. 5 от ЗЗО. Един от основните принципи на задължителното здравно осигуряване в Република България е задължително участие при набирането на вноските. Здравното осигуряване е определено като задължително по закон. Чрез този принцип се постига и гарантира осигурителна закрила на лицата.
В ЗЗО изчерпателно са изброени лицата, които подлежат на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване е определен в чл. 33 от закона. Съгласно ал. 1, т. 1 - 2 от същата правна норма задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава, както и българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България.

По силата на чл. 40, ал. 3, т. 2 от ЗЗО осигуряват се за сметка на държавния бюджет, освен ако не са осигурени по реда на ал. 1 от същия член, студентите - редовно обучение във висши училища до навършване на 26-годишна възраст, и докторантите на редовно обучение по държавна поръчка без оглед на това къде се намират висшите училища – в България или в чужбина.

В настоящия случай след извършена проверка в информационния масив на НАП се установи, че от м. 01/2008 г. до м. 05/2010 г. въпросната гражданка е осигурена за сметка на държавния бюджет на България на основание представено от нея уверение от висшето учебно заведение, в което е учила. Поради това, че съгласно изложеното в запитването към настоящия момент е студентка, навършила 27 години, посочената разпоредба не е приложима за нея, освен ако няма статут на докторант. Следователно обстоятелството, че учи във висше учебно заведение след навършване на предвидената в закона възраст, не е основание за осигуряване в качеството й на студент, а за нея са приложими общите разпоредби на закона.

От 1 януари 2007 г. Република България се присъедини към Европейския съюз и от тази дата се прилагат регламенти в областта на координацията на системите за социална сигурност. В тази връзка, в ЗЗО са направени допълнения, с които в кръга на задължително осигурените в НЗОК са включени лицата, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, съответно изключени са лицата, които съгласно тези правила подлежат на здравно осигуряване в друга държава–членка (чл. 33, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от ЗЗО).

"Правилата за координация на системите за социална сигурност" са правилата, въведени с Регламент (ЕИО) № 1408/71, прилагащият го Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета, и с всички други регламенти, които ги изменят, допълват или заменят.
От 01.05.2010 г. се прилагат нови регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на Европейския съюз (ЕС) - Регламент (ЕО) № 883/2004 и № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета), които заменят действащите до тогава регламенти.
Предназначението на регламентите е да се гарантира и стимулира свободното движение на гражданите на държавите–членки, като същите се прилагат на територията на всички държави–членки на ЕС.

Регламентите се прилагат към граждани на държава–членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава–членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави–членки, както и към членовете на техните семейства.
"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи, установени с координационните регламенти. Според този принцип лицата, за които се прилагат регламентите, са подчинени на законодателството на само една държава–членка. По отношение на България Националната агенция за приходите е компетентна да определя и удостоверява приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004.

Основните последици от определяне на приложимото законодателство са:
- определя се държавата–членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски, включително за дейностите и доходите от други държави–членки;
- определя се от коя държава следва да се заплатят всички обезщетения и услуги по регламента.
Изхождайки от принципа за само едно приложимо законодателство, здравноосигурителните вноски се дължат в държавата–членка, чието законодателство е приложимо в съответствие с европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на ЕС.

Предвид изложеното за периода след 01.01.2007 г. българската гражданка пребивава в Италия и за нея е определено като приложимо законодателството на тази държава-членка съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност (притежава електронна европейска здравноосигурителна карта) и на основание чл. 33, ал. 2 от ЗЗО, тя не подлежи на задължително осигуряване в НЗОК.
В запитването посочва, че притежаваната от нея карта не може да се чете в България. В тази връзка следва да се отбележи, че за периода на пребиваването си тук може да представи временно удостоверение на хартиен носител, издадено от същата институция, която е издала и електронния й вариант. Обработката му в НАП ще я изключи от регистъра на задължително осигурените лица в България.
Освен тона, за да удостовери факта, че попада в кръга на лица по чл. 33, ал. 2 от ЗЗО пред НАП, тя може също така да представи формуляр, издаден съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност (напр. Е 104, Е 106 или аналогичните документи по Регламент (ЕО) № 883/2004 – S1, S041 и др.) или друг документ/удостоверение, издаден от компетентна институция на Италия, в който изрично е посочен конкретен период на задължително здравно осигуряване в тази държава-членка.

В заключение подчертаваме, че след въвеждане на електронния обмен на информация между администрациите на държавите-членки на ЕС ще е възможно въвеждането на електронните варианти на оправдателните документи в НАП за формиране на здравния статус на българските граждани, здравноосигурени в други държави-членки. / НАП

 

Реклама