Последно променен на Вторник, 20 Ноември 2012 16:49

Интересувате се, какъв трябва да бъде минималният осигурителен “праг” при командироване на строителни работници в Белгия и въз основа на кои нормативни актове трябва да бъде определен.

Предвид изложеното, изразяваме следното становище по поставените въпроси:

Европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност въвеждат правила за определяне на приложимото законодателство, в това число по отношение на командированите работници. От друга страна на работниците, които са командировани в рамките на предоставянето на услуги трябва да се осигури заплащане, не по–малко от това, което се полага на работниците в приемащата държава /Директива на Европейския парламент и на Съвета 96/71/ЕО от 16 декември 1996 година относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги/.

Правната регламентация на осигурителния доход и осигурителните вноски за лица, командировани в друга държава–членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или в Конфедерация Швейцария, е въведена с разпроредабата на чл. 6а, ал. 1 от КСО.

На основание чл. 6а, ал. 1 (доп. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., доп. - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) от КСО осигурителните вноски за работниците и служителите, командировани по реда на чл. 121, ал. 3 и 4 от Кодекса на труда, се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава, а за работниците и служителите, командировани в държава, в която не са определени минимални ставки на заплащане - минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 1.

Съгласно чл. 121, ал. 3 от КТ, в сила от 28.08.2010 г., когато срокът на командироване в рамките на предоставяне на услуги в друга държава - членка на Европейския съюз (ЕС), в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), или в Конфедерация Швейцария е по-дълъг от 30 календарни дни, страните уговарят за срока на командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. Условията, по които страните следва да постигнат съгласие, се установяват с акт на Министерския съвет.

Според чл. 121, ал. 4 от КТ (нова - ДВ, бр. 7 от 2012 г.), в случаите на командироване на работници и служители, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа, в рамките на предоставяне на услуги в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, страните уговарят за срока на командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава.

За да се приложат разпоредбите на КСО е необходимо за работниците и служителите, командировани в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, да е приложимо българското законодателство, което се определя съгласно Регламент (ЕО) 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социално осигуряване и Регламент (ЕО) 987/2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) 883/2004.

Следователно по реда на чл. 6а, ал. 1 от КСО се определя осигурителният доход на работниците и служителите, които отговарят на следните условия:

- са командировани по реда на чл. 121, ал. 3 или 4 от КТ;

- за времето на командироване извършват дейност по предоставяне на услуги в друга държава-членка на ЕС, в друга държава - страна по Споразумението за ЕИП, или в Конфедерация Швейцария;

- за времето на командироване за лицата е определено като приложимо българското законодателство съгласно Регламент (ЕИО) 883/2004 на Съвета.

Ако командированото лице отговаря едновременно на тези условия, осигурителният му доход следва да се определи по реда на чл. 6а, ал. 1 от КСО.

С оглед прилагането на чл. 6а, ал. 1 от КСО минималните ставки на заплащане се определят в съответствие с националното законодателство на държавата–членка, в която е командирован работникът. Легалната дефиниция на минимални ставки на заплащане е въведена с § 1, ал. 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КСО и по своя смисъл съвпада с тази по Директива 96/71/ЕО. „Минимални ставки на заплащане” са определените от националното законодателство и/или от практиката на приемащата държава. В тази връзка следва да се подчертае, че директивата визира единствено условия на работа, в т. ч. минимални ставки на заплащане, които са определени от:

- законови, подзаконови или административни разпоредби и/или

- по силата на колективни договори или арбитражни решения, които са обявени за общоприложими, но само доколкото касаят дейностите, които са изрично посочени в приложение към директивата.

Във връзка с гореизложеното, Ви уведомяваме, че информация относно размера на минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава може да получите от институцията на тази държава, която контролира спазването на Директива 96/71/ЕО или от Министерство на труда и социалната политика, съответно Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, която е централното звено за връзка по отношение прилагане на горепосочената директива. / Въпроси и отговори НАП

Подобни статии:
 

Реклама