Последно променен на Петък, 03 Август 2012 09:08

Според изложената фактическа обстановка дружеството, от чието име отправяте запитване, е част от международен концерн, образуван от фирми с отделна юридическа регистрация. С цел изнасяне на немско производство в България, в българското дружество е изпратен с формуляр А1 италиански гражданин, който има активен трудов договор с една от фирмите на концерна в Германия. Вашата фирма е сключила тристранен договор с немската компания и служителя. Възнаграждението, което изплащате на чуждестранното лице префактурирате на немската фирма, като за изплатения доход внасяте данък по чл. 37 от ЗДДФЛ и подавате декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ.

Задавате следните въпроси:

  1. Трябва ли сключеният тристранен договор да бъде регистриран като трудов договор в НАП?

  2. Правилно ли прилагате чл. 37 от ЗДДФЛ за изплатения доход на италианския гражданин и ако не е правилно, каква би следвало да е процедурата за неговото администриране?

  3. Следва ли да начислявате и внасяте данък, при положение че възнагражденията, които изплащате, се възстановяват от немската компания?

Във връзка с гореизложеното и с оглед действащите разпоредби по задължителното обществено осигуряване и данъчното облагане на физическите лица, изразяваме следното становище по поставените въпроси:

По първия въпрос:

Свободното движение в рамките на Общността е право, гарантирано на трудово активните лица с Договора за създаване на Европейска общност. За да се реализира свободата на движение на заетите и самостоятелно заетите лица, са установени правила за координиране на системите за социално осигуряване.

От 01.05.2010 г. са въведени и се прилагат нови регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на Европейския съюз /ЕС/ - Регламент /ЕО/ № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламент за неговото прилагане - Регламент /ЕО/ № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета. Предназначението на Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009 е да се гарантира и стимулира свободното движение на гражданите на държавите–членки, така както е предвидено с първичните източници на правото на ЕС.

Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламента са подчинени на законодателството на само една държава–членка /чл. 11, параграф 1 от Регламент № 883/2004).

Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент № 883/2004 /чл. 11 – 16/, при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).

Основното следствие от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004 е, че се определя държавата–членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави–членки.

Приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А 1, издаван от институцията, която е определена от компетентния орган /министър/ на съответната държава–членка.

Въз основа на Приложение 4 от Регламент № 987/2009 Националната агенция за приходите е компетентна да определя приложимото законодателство по Дял II от Регламент № 883/2004 и да издава въпросния формуляр.

В конкретния случай италианският гражданин, който упражнява дейност в българското дружество срещу възнаграждение, има издаден формуляр А1 за 2-годишен период. С издаването на формуляра, компетентната институция на съответната държава-членка удостоверява, че законодателството на тази държава е приложимо спрямо лицето. Поради това, за посочения в документа период той не е субект на българското осигурително законодателство.

По отношение на приложимия закон за трудовите правоотношения чл. 10, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/ регламентира, че разпоредбите на този кодекс се прилагат и за трудовите правоотношения на български граждани, на граждани на държави - членки на Европейския съюз, на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария, изпратени от български работодател на работа в друга държава в чуждо или смесено предприятие, както и на чужди граждани на работа в България, доколкото не е предвидено друго в закон или в международен договор, който е в сила за Република България. Тази разпоредба не се прилага за трудови правоотношения с международен елемент, ако страните са избрали трудовото им правоотношение да се урежда от законодателството на друга държава /чл. 10, ал. 3 от КТ/.

Предвид изложеното, ако българското дружество е сключило трудов договор с чуждия гражданин и трудовото правоотношение между страните е уредено при условията на Кодекса на труда, сключеният трудов договор подлежи на регистрация в Националната агенция за приходите /НАП/ независимо от обстоятелството, че лицето е подчинено на осигурителното законодателство на друга държава-членка. В тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите /чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда/. Данните, които се съдържат в уведомлението, и редът за неговото изпращане се определят с Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ.

Следва да имате предвид, че въпросът за тълкуване съдържанието на сключения от “…….” ЕООД договор и неговото квалифициране като трудов съгласно разпоредбите на КТ е от компетентността на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика, която осъществява цялостния контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности /чл. 399, ал. 1 от КТ/.

В случай че за целите на облагането с данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ изплащаният доход на италианския гражданин се дефинира като доход от трудови правоотношения по смисъла на § 1, т. 26 от ДР към закона, съответно българското дружество отговаря на определението за работодател съгласно т. 27 към посочената норма, то в качеството му на работодател това дружество има задължението да подава декларация образец № 1 и декларация образец № 6 с данни само за начисления и подлежащ на внасяне данък по чл. 42 от ЗДДФЛ съгласно Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и за самоосигуряващите се лица. В тази хипотеза в т. 12 “Вид осигурен” от декларация образец № 1 се попълва код 90 - за лицата, полагащи труда си на територията на Република България, за които се прилага осигурителното законодателство на друга държава, но се дължи данък по чл. 42 от ЗДДФЛ.

По втория и третия въпрос:

Представен е по електронен път договор между страните. От същият не може да се индивидуализира конкретната дейност, която ще извършва чуждестранното физическо лице. Поради което не може да се посочи и правното основание за прилагане на чл. 37 от ЗДДФЛ.

Относно данъчното облагане, изразяваме следното принципно становище:

Съгласно чл. 2 от Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/ обект на облагане с данък са доходите на местните и чуждестранни физически лица. Разпоредбата на чл. 3 от закона определя, че данъчно задължените лица са:

1. местните и чуждестранните физически лица, които са носители на задължението за данъци по този закон;

2. местните и чуждестранните лица, задължени да удържат и внасят данъци по този закон.

Местните физически лица са носители на данъчни задължения за придобити доходи от източници в РБългария и в чужбина /чл.6 от ЗДДФЛ/. Чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България /чл.7 от ЗДДФЛ/.

На основание чл. 12, ал. 1 от цитирания закон облагаеми са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.

Доходите от източници от РБългария са изброени в чл. 8 от ЗДДФЛ. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 и ал. 12 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България, а при определяне на източника на доход мястото на изплащане на същия не се взема предвид.

С окончателен данък по реда на чл. 37 от ЗДДФЛ се облагат подробно и изчерпателно изброените доходи от източник в България, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, когато не са реализирани чрез определена база в страната.

Освен гореизложеното и предвид сключения тристранен договор, в който се определя работно време, отпуск, възнаграждение – заплата на чуждестранното физическо лице би могло единствено за целите на данъчното облагане да се приеме, че е налице разпоредбата на § 1, т. 26, буква "ж" от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ. Съгласно буква "ж" правоотношенията между работодател по т. 27 /определение за работодател в § 1/ и българско или чуждестранно физическо лице, когато тези правоотношения се установяват по договор за предоставяне на персонал между работодателя и трето лице се определят като трудови правоотношения по смисъла на ЗДДФЛ. Облагаемият доход от трудови правоотношения включва трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя с изключение на доходите, посочени в чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ.

На основание посочените до тук норми на ЗДДФЛ, независимо от това, как лицето, което е посочено в запитването – италианец /който има активен трудов договор с дружество, регистрирано в Германия/ ще се дефинира като местно или като чуждестранно лице по смисъла на чл. 4 и 5 от същия закон, той е носител на задължението за данък върху дохода за конкретния труд, който упражнява на територията на РБългария.

Следва да се има предвид, че в изпълнение на чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба. Прилагането не става автоматично, а чрез спазване на изискванията на чл. 135 до чл. 142 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Във връзка с споменатото от Вас в запитването наличие на тристранен договор и представения такъв, следва да се има предвид, че формалното наименование на един договор за възникнало правоотношение не е водещо, а следва да бъде разглеждано в съответствие с нормата на чл. 20 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, според която при тълкуване на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. / Въпроси и отговори НАП

Регламент /ЕО/ № 883/2004 – чл. 11, параграф 1;
ЗДДФЛ – чл. 2, чл. 7, чл. 8, чл. 12, ал. 1, чл. 24, ал. 2, чл. 37 и чл. 75;
ДОПК – чл. 135 и чл. 142

 

Реклама