Последно променен на Сряда, 25 Юли 2012 13:13

ОТНОСНО: Внасяне на осигурителни вноски и подаване на данни с декларация образец № 1 за лице, наето на работа по трудов договор за определени дни през месеца

Според изложеното в запитването, представляваното от Вас дружество е сключило с лице трудов договор по чл. 114 от Кодекса на труда. Посочвате, че поради характера на извършваната дейност не можете да осигурите пълна заетост за наетото лице, както и да планирате работата му месеци напред. В тази връзка поставяте следните въпроси:

  1. Трябва ли в края на всеки месец лицето да се освобождава и при необходимост отново да се назначава?

  2. Ако не трябва да се освобождава всеки месец, дължат ли се осигурителни вноски и как би следвало да се подава декларация образец № 1 за месеца, през който няма отработени дни?

  3. Има ли определен срок, след който, ако лицето не упражнява дейност, трудовият му договор следва да бъде прекратен?

Предвид гореизложеното и поради факта, че нормативните актове, които уреждат трудовите правоотношения, са извън обхвата на данъчно-осигурителната нормативна уредба, Националната агенция по приходите /НАП/ не е компетентна да изрази становище по първия и третия въпрос от писмото Ви. За да получите отговор на тези въпроси е необходимо да се обърнете към съответната дирекция на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика.

На втория поставен въпрос, който е от компетентността на НАП, отговаряме следното:

Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, са задължително осигурени за четирите фонда на държавното обществено осигуряване – “Общо заболяване и майчинство”, “Пенсии”, “Трудова злополука и професионална болест” и “Безработица”.

Когато работниците и служителите са наети на работа при един работодател за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец или са наети на работа при повече работодатели - при всеки от тях за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец, те се считат за задължително осигурени само за фонд “Пенсии” и фонд “Трудова злополука и професионална болест”.

От цитираните разпоредби следва, че лицата, които работят по трудови правоотношения през определени дни от месеца на основание чл. 114 от Кодекса на труда /КТ/, подлежат на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 или на чл. 4, ал. 2 от КСО в зависимост от отработеното време за съответния месец.

Когато наетото лице, работещо при условията на чл. 114 от КТ, полага труд и по друг трудов договор, по който е осигурено за всички осигурени социални рискове по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, договорът по чл. 114 се третира като втори или допълнителен трудов договор. В тази хипотеза дължимите осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване са за всички осигурени социални рискове в съответствие с разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 6 от КСО.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски /НЕВДОВ/ осигурителните вноски за лицата, работещи по трудови правоотношения, се внасят върху получените, начислените и неизплатени трудови възнаграждения или неначислените възнаграждения, включително възнагражденията за отпуските по чл. 155 - 157, 159, 161, 162, 166, 168 - 170 и 319 от КТ, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/ за съответната година.

Минималният месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя за лицата, които не са отработили всичките дни през месеца или са се намирали в отпуски, извън посочените в ал. 2, се определя пропорционално на отработените дни и дните по чл. 40, ал. 5 от КСО /дните във временна неработоспособност с възнаграждение от осигурителя/. Когато съгласно условията на трудовия договор или чл. 138, ал. 2 от КТ лицето е работило при непълно работно време, минималният месечен осигурителен доход се определя пропорционално на отработените часове и часовете, съответстващи на дните по чл. 40, ал. 5 от КСО /чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от НЕВДОВ/.

Поради уреденото в чл. 157, ал. 6 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО уеднаквяване на осигурителния доход задължителните осигурителни вноски за работниците и служителите за допълнителното задължително пенсионно осигуряване /ДЗПО/ в Универсален пенсионен фонд /само за лицата, родени след 31.12.1959 г./ и за здравно осигуряване се внасят върху доходите, върху които се дължат осигурителин вноски за държавното обществено осигуряване.

Съгласно чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите /НАП/ данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване.

Данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО се подават по ред, определен в Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице” е съобразена с изискванията на нормативната уредба и се попълва според указанията, дадени към декларацията /приложение № 1 към наредбата/.

Данните за осигурителния стаж, се посочват в точки от 16 до 16.8 при отчитане на спецификата в осигуряването за различните видове осигурени лица и според конкретните данни за дните в осигуряване, които се подават за месеца.

Когато лицето не е осигурявано през всички работни дни на календарния месец, в декларация образец № 1 трябва да се отрази прекъсването на осигуряването – чрез попълване на поне едно от полетата на т. 14 – „Ден, от който осигуряването е възникнало” или на т. 15 – „Ден, в който осигуряването е прекратено”. За останалите дни от месеца, през които не е работило, лицето не се счита за осигурено, поради което в тези случаи в позиция 1 на т. 16 “Дни в осигуряване – общо” следва да се попълни код 1 /лицето не е осигурявано всички работни дни през месеца/. В позиции 2 и 3 се попълва общият брой работни дни в осигуряване. В позиция 4 – законоустановеното работно време за длъжността, а в позиция 5 – се попълва дневното работно време в часове на осигуреното лице; когато дневното работно време е различно през отделните дни в месеца, се попълва в часове среднодневното работно време; когато при изчисляването се получи остатък, равен или по-голям от половин час, се закръглява на пълен час.

При повече от петкратно прекъсване/възобновяване на осигуряването през месеца няма пречка да бъдат подадени повече от една декларация образец № 1. В полетата на точки 14 и 15 се отразяват хронологично дните, в които осигуряването е възникнало /прекратено/ и в позиции 2 и 3 на т. 16 съответно дните в осигуряване съответстващи на тези периоди. В първата декларация, освен дните в осигуряване, се подават данни за размера на осигурителния доход за дните, посочени в т. 16.1 от декларацията. В нея се подават и данни за пълния месечен размер на брутното възнаграждение и нетното възнаграждение. Във втората декларация се подават данни за останалите дни в осигуряване и съответстващия на тях осигурителен доход. / Въпроси и отговори НАП

КСО – чл. 4, ал. 1, т. 1 и 6 и ал. 2, чл. 5, ал. 4, чл. 157, ал. 6
ЗЗО – чл. 40, ал. 1, т. 1;
НЕВДОВ – чл. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4

 

Реклама